Изолационизмът няма да ни извади от пещерата 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Изолационизмът няма да ни извади от пещерата
От 06/12/2010 12:26
Щастливата развръзка на драмата с хората, които бяха заклещени в пещерата „Духлата” ни дава чудесен повод да опитаме да прочетем малките и големите ни проблеми през тази метафора за живота.
Седмината пещерняци, сред които три деца, отново видяха слънцето, защото бяха водени от умели и опитни инструктори. Те бяха взели необходимите предпазни мерки, нужната екипировка и достатъчно храна и вода. Макар времето да ги изненада с поройния дъжд, който вдигна нивото на подземните реки с 7-8 метра и така отряза пътя им назад. Тук се включиха спасителите. Начело на акцията застана човекът, който познава пещерата най-добре. На помощ бе извикана тежка техника, бяха разкопани изворите и нивото на подземната река спадна по-бързо. Спасителите вече имаха възможност да достигнат до изпадналите в беда колеги. После сълзи от радост и аплодисменти – за високото присъствие на духа и отличния професионализъм на всички.
А сега нека се опитаме да си представим, че не експедицията от Карлово, а целият ни народ е в тази пещера, която вместо до Струма се намира до Дунав, и големината й е внушителните 110 000 кв. км. В момента се покачва нивото на простотията и егоизма, които не ни позволяват да дишаме свежия въздух на модерния свят. Няма да влизам в детайлите и на влиаянието, което всичко това, оказва на отделните сфери в икономическия, политическия и културния живот у нас. Това е напълно излишно, защото на повечето от вас им се налага всеки ден да се сблъскват с ужасните проявления на едно безспорно бедствие, за което никак не можем да виним природата.
Какво ни липсва?
Ние нямаме достатъчно подготвени, почтени и отговорни лидери, които да изведат обществото на пътя на спасението. Това е тежка диагноза за хроничното зболяване на нацията ни, която в повечето случаи произвежда елит, който не е на висотата на проблемите. Оказва се, че години наред той се опитва да се справи (често само наужким) със следствията. У нас темата за причините е прекалено висока топка дори за най-претенциозните лидери от държавния и частния сектор. В същото време не можем да се похвалим, че и тези отвън ни помагат кой знае колко. Българската емиграция праща най-вече пари, но нашето общество има същата, че дори и по-голяма, нужда от чуждия опит и култура, с които сънародниците ни зад граница са се запознали. От своя страна, европейските институции и останалите Велики сили продължават да гледат на нас като на средство в големите си игри, а не като на цел – като нация, която заслужава достойно място в цивилизования свят.
И за да не си помислите, че сте объркали сайта, ще погледнем на всичко това и от страната на спорта. Той може да помогне на всички закъсали в пещерата, но малцина го познават и практикуват. За капак дори те не могат да се похвалят с необходимите условия и кадри. Плачевните резултати са налице, както за федерациите и клубовете, така и за обществото като цяло. Ще попитате: Какво е общото?
Това е изолационизмът във всичките му форми. Криворазбраният български индивидуализъм, който не ни позволява да постъпим като експедицията от „Духлата”.
По тази тема ще си позволя да се допитам до един голям познавач. Предлагам ви няколко цитата от писмата, които Антоан дьо Сент-Екзюпери изпраща от фронта в Северна Африка през 40-те години, до свои близки и различни американски вестници и списания. Те са издадени у нас в чудесния сборник „Военни записки”, който си заслужава да бъде прочетен, както и всеки друг ред, написан от великия френски писател, пилот и хуманист.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
...Защото, за да бъде свободен, човекът трябва преди всичко да бъде човек. Така, търсейки същността на всички проблеми, ще се натъкнете на проблема за човека.
А понятието за свобода може да има най-различни значения. То може да бъде свободата да се отречете от своите обичаи, да скъсате с традициите си, да се откажете от участие в обществените дела, при условие, че това не вреди на другите. Можете да кажете: "Свободата на личността свършва там, където започва да вреди на околните”. И вие не вредите на околните, ако вашият обществен живот се ограничава в най-необходимите контакти, като например труда ви за късче хляб. Получили сте само това, което ви се полага. Нищо не би се променило, ако вас ви няма. Но се оказва, че, не причинявайки вреда на ближния, вашето отсъствие вреди на обществото като цяло, което без вас не е така богато. Трябва да се стремим към това – обществото да става все по-богато, защото единствено то на свой ред прави човека по-богат. Всеки човек представлява своята родина, професия, цивилизация, вяра.
„Човекът въобще” не съществува. Катедралата е изградена от камъни. Камъните образуват катедралата. Но катедралата облагородява всеки от тези камъни. Те стават камъни, с която е построена катедралата. Така и вие ще намерите братството в нещо по-голямо от вас. Защото хората са братя „в” нещо. Не са братя въобще. Хората жадуват да си намерят някаква връзка. Тази връзка може да бъде частна. Гърбавите могат да образуват секта на гърбавите. Който не е гърбав, няма да бъде приет в нея. Но гордостта на християнската цивилизация, от която произхождаме и която принадлежи на всички нас – вярваши и невярващи, е, че търси тази връзка във всеобщото.
И нека се запитаме: От какво може да се възхищава един млад човек през последните десетилетия? Като нова етика на мястото на една утопия – „Дръжте властта!” сега се налага „Дръжте парите!”. Но дали това „Забогатявайте!” лекува хроничните проблеми на хората и обществото?
Тогава Екзюпери добавя:
Моето поколение играеше на борсата, разискваше за коли и карусерии или вършеше мръсни спекулации с остатъчците от националното богатсвто. Срещу опита на монашеското уединение, което аз преживявах на авиолиниите, където човекът расте, защото към него са предявяват огромни изисквания, колко хора затъваха в тресавището на белота и на перното или – според социалната група, към която принадлежаха – на бриджа и на коктейлите. Повдига ми се от всички видове изолационизъм по света. Всеки е затънал в самодоволството си. Написах със страст „Земя на хората”, за да кажа на хората от своето поколение: „Вие сте обитатели на една и съща планета, пътници в един и същ кораб”.
Очевидно на нашия кораб малцина осъзнават истинското положение и ествествената си роля в живота... През изминалата седмица дестки бездомници умряха от студ в Полша и Чехия, но адски студено беше и в други страни от Централна и Западна Европа. Ние трябва да се замислим какво ще стане, когато в София, Пловдив и Варна термометрите паднат до минус 30 градуса. И какъв е смисълът от всеки маркетингов, политически, културен или спортен успех, когато в нашия град хората си отиват като кучета заради собствения ни ИЗОЛАЦИОНИЗЪМ?
Разбирам привържениците на консуматорското общество, които не отделят поглед от екселските таблици на своите рейтинги, продажби и печалби. Сега е моментът да им напомним, че то трябва да е синхронизирано със стремежа към удоволетворяване на – както видяхме, естествените духовни потребности. Или казано с други думи – те могат и да загърбят обществените проблеми, но обществените проблеми няма да ги загърбят. Бъдете уверени в това както и в безмислието на ремонтираните и преремонтирани училища, читалища и спортни бази, в които няма средства за обучение, квалификация и мотивация на преподавателите.
Човешкият ни ресурс е ограничен, но България не е малка държава; икономиката ни е слаба, но България не е бедна държава. Ние имаме своя потенциал, който разхищаваме със страшна сила и така допълнително вдигаме нивото на онази подземна река, която ни разделя от спасителния път.
Завършвам с още един цитат от Екзюпери и молбата да го прочетете отново, за да го осмислите по-добре
Всички сътресения от последните 30 години имат два източника. Безизходицата на икономическата система на XIX в. И духовното отчаяние.
| Добави в Svejo |
|
