По-внимателно с новия стадион 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
По-внимателно с новия стадион
Категория: ФутболОт 16/12/2010 11:01
Комсомолският плам, с който, представители на на най-високите етажи в държавната и общинска власт, говорят за строежа на нов национален стадион, е изключително притеснителен. И не защото идеята е лоша, а защото все още ни е рано за подобен проект и в момента ни чакат по-тежки и важни задачи за решаване.
От няколко медийни изяви на премиера, министъра на спорта и главния архитект на столицата стана ясно, че до две-три години в София ще има нов национален стадион. Той ще се намира в квартал „Враждебна”, в непосредствена близост до летището и бъдещата спирка на метрото. Новата арена ще е изцяло футболна и ще побира около 35-40 000 зрители, с почти покрити трибуни. Необходимата инвестиция, за този безспорно престижен и амбициозен проект, е (по-думите на основните говорители) сума от порядъка на 50-75 или дори 90 млн евро.
Дотук добре, казал падащият от двайстия етаж, като стигнал до десетия. Сега, нека да се приземим. "За съжаление и това падна на наш гръб, но ние ще построим арена, нищо, че досега всички управляващи са спали. Явно на мен се пада честта да направя нещо толкова хубаво", заявява по този повод премиерът Борисов. Дали тук не си личи как му изневерява прослувутият инстинкт за поведение или някой го съветва много лошо, тепърва ни предстои да видим.
Като основен аргумент в желанието си да се форсира строеж на нов национален стадион се изтъкват, известните със своята строгост, изисквания на УЕФА, които се отнасят към стадионите (а и не само) на клубовете и националните федерации.
"От 2012 година няма да можем да домакинстваме на стадион "Васил Левски", тъй като той няма да покрива нормите на УЕФА и ФИФА, които стават все повече и повече. Изискването 80% от трибуните да бъдат покрити е основно и "Васил Левски" ще стане негоден, тъй като козирката му покрива само Сектор „А". Това е общото мнение на господата Борисов-Нейков-Диков, но в техния хор някой пее доста фалшиво.
Освен със строгите си разпоредби, УЕФА е известна и с честите си отсрочки и реверанси, които прави към клубовете и федерациите от по-бедната част на Европа, чиито безспорен представител сме и ние. Пример за това са мачовете на Левски в груповата фаза на Шампионската лига, които се играха именно на националния стадион. За тях стадионите трябва да имат поне две звезди по новата четиристепенна категоризация на централата в Нион – една звезда, две звезди, три звезди и елитна. Освен това в новите разпоредби, които УЕФА е изпратила на националните федерации липсва изискването за процент покрити зрителни места. То може и да се въведе след години, но делегатите на централата, които познават отлично условията в Източна Европа и по-бедните региони на Западна, отлично знаят, че в условията на финасова криза не е възможно да се направят такива мащабни ремонти и строежи. Пример за това са страните в бивша Югославия и половината клубове в италианската Серия А, които нямат почти никакви козирки за зрителите.
Другият аргумент на настоящата власт е затварянето на центъра и липсата на паркинги, които съпътстват организирането на всеки мач. Тази година националният ни отбор изигра два мача на „Васил Левски” – квалификацията с Черна гора (0:1) и контролата със Сърбия (0:1). Първият бе посетен от 6000 зрители, а вторият от 3000 зрители. По програма през 2011 трикольорите имат три домакински мача от квалификациите за Евроопейското първенство и може би една контрола в София. Толкова за претоварения от мачове център на столицата. А за липсата на многоетажни паркинги, можете да се обърнете към онези, които не оставиха един непродаден (или неприсовен) парцел в централните квартали на разрастващия се град.
Да обобщим. Ние не сме против построяването на нов национален стадион, но смятаме, че в момента, ако има предвидени 70-80 млн. евро за българския спорт, те (или поне голяма част от тях), трябва да бъдат насочени към секторите, които имат най-голяма нужда от тези средства. От всичко написано дотук, ясно се вижда, че посредственият ни национален отбор не е между тях. И това е така именно, защото години наред е пренебрегвано спортуването на децата и създаването на добри футболисти, чиято липса е основната причина да не се класираме на четири от последните пет големи континетални и световни първенства.
На финала съм ви оставил още малко теми за размисъл, като отговор на логичния въпрос: Кое е по-важно?
Ето кое:
1. В България има 625 000 ученици от първи до 12 клас, но едва 50 000 от тях са обхванати в някакви (често формални) училищни първенства.
2. 4/5 от бюджета на министерството на спорта са отделени за високо спортно майсторство и олимпийска подготовка, а с останалите десетина милиона лева трябва да се покрие училищният и масовият спорт, строежа и ремонтите на базата, начучната дейност, спортът за хората в неравностойно положение и всичко останало.
3. Преобладаващата част от децата и хората в активна възраст у нас нямат достъп (поради неговата липса или финасови затруднения) до адекватни за модерната епоха занимания със спорт и туризъм.
4. България се нарежда на първите места по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания - близо 2/3 от българите умират от инфаркт или инсулт. Факторите, които увеличават риска от такива проблеми, са много. Върху някои от тях не можем да влияем - това са възрастта, полът и фамилната обремененост. Начинът на живот обаче зависи от нас - нормалното тегло, физическата активност, въздържането от алкохол и отказът от тютюнопушене могат значително да намалят риска.
5. В Европа 49% от смъртните случаи се дължат именно на такива проблеми. Броят на хипертониците в нашата страна е около 2 милиона души. За една година се регистрират средно 86 хиляди нови случая на коронарна болест на сърцето и 14 хиляди с миокарден инфаркт.
6. Инфарктът убива два пъти повече млади хора у нас. От инфаркт умират мъже в активна възраст - между 35 и 44 години, заболеваемостта е 2,5 пъти по-висока в България в сравнение със същата възрастова група в Италия, Германия или Франция. Всеки инфаркт преди 65 години може да бъде избегнат или предотвратен.
7. България губи човешки (и респективно икономически) потенциал от пренебрежителното отношение към образованието и спортуването на своите граждани, и то от всички възрасти.
Казват, че политиката е изкуство на възможното, но то е безмислено, а често дори и вредно, ако не е целесъобразно. Да, със своите над 60 млрд. лв. БВП, за България със сигурност е възможно да отдели 150 млн. лв за построяването на един стадион. Но ако цената за това е още едно изгубено поколение с празни погледи, което ще има непосилната задача да се грижи за всички в препълнените болници и социални служби, аз не бих я приел.
А вие?
| Добави в Svejo |
|
