За да не бъде тази нощ напразна... Съвети:
5 храни чудо за стомаха и тялотоБалансът между спорт и храненеД-р Мариела Сиракова: Активният спорт е предизвикателство за ставите16 съвета как да държим грипа настранаКак да запалим децата си да спортуват?10 подправки, които спомагат отслабванетоТри стъпки към имунитетаСъвети за добра стойкаКасисът премахва мускулната болка след тренировкаХрани на бъдещето Анализи:
Бунтът на тийнейджъритеСпор(т)на работа - Обществена поръчка на спортното министерство предизвиква конфликтиРазхищението ни съсипва живота, спорта и бъдещето"Криви сметки" за столичните стадиониОт Витоша по-скъпо нема...Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?Училището и културата на оцеляванетоЗапочнали сме да губим цивилизованостКорените на жестокостта"Ла Масия" - истината за големия футбол 
Анкета:
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Други новини:
МВР грешка: Катастрофира двойник на Ники, а не тойИнтересът към националите доведе до рекордна посещаемост в BGvolleyball.comЛеБрон Джеймс провокира другите, но той самият не се поддава (видео)Лалова празнува рожден ден в ТурцияСерина Уилямс на полуфинал почти без играЗа да не бъде тази нощ напразна...
От 26/12/2010 16:25
Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение...” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ.
Но не бива да забравяме, че през онази лъчезарна тържествена нощ, която така дълбоко ни умилява, се е случило нещо наистина страшно. Бог, станал човек, Бог, сътворил небето и земята, се оказал бездомен странник на тази земя. През онази нощ Словото станало плът, Божият Син – човек, и нито едно сърце не се отворило, за да пожали младата майка, която трябвало да роди Сина на Бога. И точно това не бива никога да забравяме, защото чрез него може да измерим от една страна безкрайното Божие смирение, безкрайната Му любов към нас и снизхождение, а от друга страна – вкаменялото безчувствие на нашите сърца.Казвам „нашите”, защото това, което се случило тогава, се случва ден след ден на нашата жестока, студена земя. В днешната нощ по цялата земя, в множество страни бедняци, странници, бездомни хора, млади и стари, загубили силите си в непосилната борба с живота ще чукат по вратите на хора, които имат покрив, които имат хляб, които имат легло, за да спят и огнище, за да се стоплят. През тази нощ, когато прославяме пришествието на Бога на земята и говорим за Неговата безкрайна любов към нас, има хора, които ще се чувстват повече от когато и да било друг път изоставени, самотни; има болни, които никой не е посетил и за които тази нощ е самотна и страшна; има хора в затвори и лагери; има хора в лудници; и има просто хора на многолюдните улици в нашите големи градове, които няма къде да положат главите си.
Колко страшно е това!... След 2000 години, през които прославяме родилия се през тази нощ Син на Бога, ние не разпознаваме във всеки бродяга, във всеки бездомник, във всеки обезправен наш брат – иконата, живия образ на Христос. Колко е страшно това и какъв съд произнася то над нас, над нашето общество, над онази мнима правда, която уж живеем.
И за това, когато се вслушваме в ликуващата радост на тези дни, нека отворим не само сърцето си, но и своето строго съзнание за сирачеството, за духовното, телесно и душевно лишение на нашия свят. Да излезем от храма с ликуваща и действена, а не само със сърдечна, умилна любов и да започнем нов живот: да нахраним гладния, да подслоним този, който няма къде да спи, да се погрижим за този, за когото никой освен Бог не си спомня.
И нека Христос, Самият Христос, който избра за свой път нищетата и лишението, нека Той да бъде по всички земни пътища спътник на онези, които остават под открито небе, в студа на самотата. Те, може би, ще погледнат към небето и ще изпеят „Слава във висините Богу...” – но да продължат с думите, че в хората се е родило благоволение, няма да могат... заради нас. Нека тази година бъде година на творческо милосърдие, на внимателна грижа, за да не бъде въплъщението на Божия Син и споменът за онази лъчезарна, но и страшна нощ напразни за тази земя, която толкова обикна Бог, в която Той така вярва и на която Той подари такава надежда...
| Добави в Svejo |
|
