Диагноза: Прединфарктно състояние (и на спорта) 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Диагноза: Прединфарктно състояние (и на спорта)
Категория: ОбществоОт 28/12/2010 15:30
Извънредната пресконференция на Дружеството на кардиолозите в България, по повод драстичното намаление на средствата за модерното лечение на сърдечно-съдови заболявания, ни дава добър повод да поговорим за следствията от инфарктите, но и за причините които водят до тях. Оказва се, че превенцията, здравословният и активен начин на живот са най-доброто средство в битката на човека с това тежко заболяване.
Всеки път е интересно и важно да се чуе, и то от устата на лекар, че осоновната отговорност за недопускането на здравословния проблем е на самия гражданин, а едва след това на медиците. Но да започнем по реда на нещата.
България е на първо място по смъртност и инвалидизация в Европа вследствие на остри кардио състояния. У нас 65% от всички смърни случаи се падат на сърдечно-съдовите болести. Средно два пъти повече българи в активна възраст получават инфаркт в сравнение с връстниците си в по-развитата част на Стария континент. Миналата година 12 000 наши сънародници са получили масивен инфаркт, а още 20 000 по-лек и няма изгледи догодина да има подобрение в тази тъжна статистика.
В очакване на поредното спешно обждане.
Когато кръвотокът намалее разко и силно, част от клетките на сърцето умират - това е остър инфаркт. Колкото по-голяма е засегнатата зона, толкова по-тежки са последствията от инфаркта.
Има четири основни начина за лечение на инфарктите. Даваме думата на доц. д-р Божидар Финков, завеждащ Клиника по кардиология УБ ”Св. Анна” София, за да ни ги представи:
”Първият се прилага от 50-те години на миналия век – лекуване на усложненията от инфаркта, болнично възстановяване и почти сигурна инвалидизация.
Вторият е от 70-те и в него се ползват медикаменти, които да разрушават тромба (кръвния съсирек) запушил артерията. Успеваемостта на този метод зависи от времето, когато пациентът е третиран спрямо получаването на инфаркта и варира от 0 до 50 %.
Третият метод се появи след десет годиини и към днешна дата е единственият, който се прилага. Това е така наречената първична ангиопластика. Възстановяване проходимостта на инфарктния съд, посредством балони и стендове и когато това се направи навреме - от първия до шестия час - на практика инфарктът се предотвратява. Успеваемостта на метода надхвърля 90%. Пациентът не прави инфаркт, не се налага рехабилитация и може да се върне на работа до 3-4 или най-много 7 дни и да забрави инцидента. Не минава през ТЕЛК и не получава група за инвалидност. 
Първичната ангиопластика предотвратява инфаркта и само след няколко дни пациентите отново са на работа.
Четвъртият начин, който е най-непрепоръчителен, е хирургичното лечение. При него смъртността е много по-висока, отколкото при другите методи, следва дълга рехабилитация, връщане на работа евентуално след третия месец. Аз не знам случай за човек с оперирано сърце, който да не получи група за инвалидност. Горе-долу резултатът е като при конвенционалното лечение”.
Според кардиолозите правителството иска да спести между 1500 и 3000 лева от всеки спешен пациент с инфаркт и нестабилна стенокардия през 2011 г. На година тази „икономия” ще възлезе на около 20-25 млн. лв. Освен това институциите определят и колко души могат да бъдат лекувани по съвременния начин (около 2700), като останалите пациенти трябва да разчитат на отдавна забравени в Европа методи поради тяхната висока смъртност, инвалидизация и негативен социален ефект. За последните три години инванзивното лечение понижи смъртността от инфаркт от 17% на 4,88%. Досега българското население имаше свободен достъп до този вид лечение – без доплащане, 24 часа в денонощието. За сравнение в Чехия 92% от болните с остри сърдечни състояния се лекуват с първична ангиопластика. У нас едва 20% от всички инфаркти се лекуват по този съвременен начин.
„Надявам се, че в близките седмици ще има нови преговори и ще се вземе решение, което да е от полза на пациентите”, пожела си доц. д-р Финков.
Порочен кръг: този начин на живот води до инфаркт, а той пък често обрича човека на спрял и тежък живот.
Тук е моментът да оставим кардиологията малко назад и да погледнем проблема от чисто човешката му и често трагична страна. Инфарктът за пострадалия (ако е останал жив) е синоним на тежъка загуба на трудоспособност и често на инвалидна пенсия. Освен това близките на пациента години наред живеят в стрес и мъка, трябва да се грижат за него и да ползват болнични. В Европейския съюз тези загуби на годишна база се изчисляват на близо 80 000 000 евро. Не е ясно какви са загубите на българското общество от инфарктите – демографски, социални и икономически.
Интересно би било да се провери какъв процент от хората, които са получили инфаркт са водили активен и здравословен начин на живот. И колко ли хора ще се вслушат в думите на треньора Георги Димитров, че „на България в момента не й трябват медали, а спортуващи деца”. Отново даваме думата на специалистите, но този път не за следствията, а за причините.
”В Европа, САЩ и Канада на лекарите все повече почва да се гледа като на консултанти, които се намесват само в краен случай”, категоричен е д-р Светлозар Сардовски от кардиологичната клиника на Университетска болница „Пирогов”. „У нас здравната култура е на много ниско ниво. Хората около 30-те трябва да си направят профилактичен преглед, за да не се окаже, че са фамилно обременени по отношение на сърдечно-съдовите заболявания и ако това е така, да пият съответните лекарства. Всички останали трябва да са наясно с рисковете, които крие самоубийственото ядене на мазни, пържени и солени храни. Всичко това, гарнирано с цигари и заседнал живот, увеличава двойно риска от инфаркт. И не забравяйте той поразява изведнъж, но идва в продължение на години, често с пасивната подкрепа на самите пациенти и техните близки”, добавя д-р Сардовски.
Ще попитате каква е връзката с начина ни на живот и опасността от инфаркта. Тя е повече от очевидна. Ако сте проспали тези часове по биология, набързо ще ви припомним някои важни факти. Сърдечният мускул се храни от артерии, наричани коронарии. Тяхното запушване вследствие обхваналата ги артеросклероза или тромб, причинява спиране на кръвта до съответния негов участък, което довежда до инфарцирането (образно казано – загниването) му. Мазната и солена храна увеличава с до 30% риска от сърдечни заболявания. Прекаленото количество сол увеличава кръвното налягане, а мазнините водят до стесняване и блокиране на кръвоносните съдове.
Всеки сеон ни дава избор за пресни плодове и зеленчуци, които ние често пренебрегваме.
Нека сега да обърнем подобаващо внимание и на печалната роля на тютюнопушенето. Основното тоскично вещество в цигарите е никотинът. Той е главната причина за свиването на коронарните и мозъчните съдове, за хипертонията, инфаркта, инсулта и болестта на Бюргер. Световната здравна организация вече обособи шест опасни заболявания, причинно възникващи вследствие на тютюна: рак на беля дроб, белодробно сърце, хрочнична белодробна обструктивна болест, аневризма на аортата, периферна съдова болест и исхемична болест на сърцето. Тези конници на апокалипсиса са причина за около 40% от смъртните случаи в разитите страни. Рискът за заболяване от някоя от тези смъртоносни болести се удвоява при пушене на една кутиия днвено в продължение на 20 години.
Според някои изследвания пушачи са 33% от 16-годишните българи. Вие се опитайте да познаете каква част от тях спортуват редовно и се хранят здравословно. В това уравнение, с две ужасни известни и едно пожелателно неизвестно, крайният резултат ще е плачевен. Ние вече виждаме първите симптоми за това, но неприятната новина е, че лошото тепърва предстои. Оптимизмът може да дойде само от осъзнатото ни желание за промяна в правилната посока. А примери за това има в изобилие.
„В Испания тютюнопушенето на обществените места е забранено от три години. Това даде видим резултат и инфарктите там намаляха драстично. Не е случайно, че сред хората в активна възраст, испанците получават инфаркт два пъти по-малко, отколкото българите”, поясни доц. д-р Нина Гочева, Национален консултант по кардиология. Подобна е и ситуацията в Шотландия, където тази забрана е довела до спад на инфарктите с 20%.
Почти всички млади българи с инфаркт са пушачи.
”Ако зависи от мен, аз бих направила всичко, за да инвестирам колкото се може от скромните ни средства в превенцията, образованието и спорта. Има няколко загубени поколения, но от нас зависи тази тенденция да не се влошава и да започнем битка с пороците на нашето време. Младите хора да растат и съзряват здрави и с по-големи шансове за житейска реализация”, категорична бе д-р Гочева.
Интересно, не беше ли именно Испания страната, която изпрати 2010 г. окъпана в спортно злато?
И не е ли отново Испания страната, в която млади и стари спортуват в училища, университети, села, квартали и градове?
В Испания в клубове играят 600 000 футболисти, 300 000 баскетболисти и 95 000 тенисисити. За да опишем оастаналото, няма да ни стигне пространството в сайта.
Изводите се налагат от само себе си. Независимо от достиженията на медицината и модерните средства за лечение, колкото повече заболели от инфаркт има у нас, толкова повече ще са смъртните случаи и трайната загуба на трудоспособност. Само ясна и ефективно финасирана държавна и общинска политика за повишаване на здравната култура на хората у нас, може да доведе до увеличаване броя на спортуващите от всички възрасти, а с това и съпътстващото здравословно хранене и намаляване на цигарите.
Бъдещето на обществото е в нашите ръце, но мнозина, които го почитат само с устните си, в сърцата си стоят далеч от него. Ето това е прединфарктното състояние, в което ще прекрачим прага на новата година, и за него инванзивната кардиология е абсолютно безсилна.
_ _ _
Коментар по темата: Новият национален стадион ли е най-важен в момента, можете да прочетете ТУК
| Добави в Svejo |
|
