Михаил Мадански: Държавата да спре с дискриминацията на футбола 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Михаил Мадански: Държавата да спре с дискриминацията на футбола
Категория: ФутболОт 11/01/2011 16:45
Имахме уговорка от няколко седмици за интервю с треньора на младежкия национален отбор по футбол Михаил Мадански, а темите продължиха да се трупат и по празниците. Важните решения за българския футбол предстоят, но всеки трябва да поеме отговорността си за неговото развитие. Предлагаме ви мнението на нашия събеседник по много от наболелите въпроси, които са неразделна част от ежедневито на всички, свъразани с голямата игра у нас.
- Г-н Мадански, благодаря ви, че приехте нашата покана за това интервю. Да започнем от ангажиментите ви с БФС. Ще продължите ли да съчетавате поста треньор на младежкия национален отбор с работата на помощник при мъжете?
- Все още не е ясно. Първоначалната идея, след назначаването на Лотар Матеус бе, че треньорът на младежите трябва да е асистент в щаба на мъжете. На практика обаче това няма как да стане, защото в повечето случаи мачовете на двата отбора съвпадат като дати. Очакваме изпълкома на УЕФА в края на януари, на който ще се реши къде ще се проведе европейското първенство за младежи (родени през и след 1990 г. – бел. ред.) през 2013 г. Ако нашата кандидатура бъде приета и ние се класираме по право, в следващите две години ще играем само контроли. В този случай може да продължи ангажиментът ми и към двата отбора, но ако домакинът не е България, на нас ще ни предстоят квалификации. Жребият за тях е на 5 февруари и след това аз си се захващам само с младежите.
- В началото на тази година в БФС бе направена важна промяна и на мястото на досегашния директор на направление „Детско-юношески футбол” Иван Тишански бе назначен бившият шеф на школата на Черноморец (Бургас) Пламен Михов. Имахте ли възможност да поговорите с него?
- Да, видяхме се тези дни и обсъдихме повечето от нещата, които той иска да направи. Пламен Михов има амбициозна програма за доста промени в подготовката на подрастващите и се надявам да успее, защото това е важно за бъдещето на нашия футбол. Иначе съм доволен и от работата си с Тишански, с когото успяхме да направим двете елитни групи – до 17 и до 19 г., което бе важна крачка за повишаване на качеството на детско-юношеския футбол у нас. Колегите ни от Полша и Чехия изразиха съжалението си, че по ред причини не са успели да оформят такива първенства на национално ниво. Най-важната им цел е да помогнат на младите играчи по-добре да се адаптират към професионалния спорт, а и да отпаднат безсмислените мачове между много силни и много слаби отбори, които гледахме в тези възрасти преди това.
Михаил Мадански съчетава работата си в треньорската школа с ангажиментите с младежкия ни национален отбор.
- Чуват се гласове, че в системата на елитната група до 19 г. трябват корекции. 4-те футболисти над горната възрастова граница често опорочават идеята. Каква е оценката ви за това, което видяхте през есента?
- Играе се относително добър футбол и има много оспорвани срещи. Колкото до бройката на по-големите – в Италия е разрешено те да са до 21 г. Това е единият вариант, а другият е изобщо да няма такива. Нашето решение бе компромисно заради закриването на дублиращата група и нуждите на професионалните клубове да обиграват новите си или възстановяващи се играчи. Предполагам, че през новия сезон това ще бъде променено.
- Представянето на националните ни и клубни отбори на европейската сцена е витрината на нашия футбол. Какво се крие зад нея, за да трупаме толкова загуби и разочарования в последните години?
- Не съм съвсем съгласен. Някои от клубовете имаха добри изяви зад граница. Участието в групите на Лига Европа на Левски, Литекс и ЦСКА в последните няколко сезона, както и излизането на „сините” от тях е безспорен успех за българския клубен футбол. Иначе няма как да не се признае, че ние отстъпваме като цяло на отборите, които са на средно европейско ново. Причините за това са няколко. На първо място е изключително лошата материална база и тежкото финасово състояние на клубовете. Когато нашите грандове едва връзват бюджет от 3 млн. евро, да се противопоставят на десетократно по-богати клубове е много трудно. И те все пак оказват съпротива според силите си, но загубите им в повечто случаи са достойни, а не разгромни, както може да се очаква. Гарантирам ви, че ако има български клуб с бюджет около 10 млн. евро, той всяка година ще е в групите на Шампионската лига...
- Но за това се иска добро управление и приходи от трансфери, спонсори и реклама. Партизан (Белград) и Динамо (Загреб) продават изградени в собствените си академии играчи за по 15-20 млн. евро. А ние...
- Голяма част от българските клубове занемариха своите школи и се предовериха на много привлечени чужденци. Така ограничените им финасови ресурси бяха насочени в грешната посока и печалният резултат е налице. В проекта на новия Черноморец, с всичките си плюсове и минуси, бяха постигнати успехи, но с цената на многото чужденци. В същото време вторият отбор в Поморие показа верния път за изграждане и обиграване на силни и перспективни състезатели. Не се учудвайте, че Левски и ЦСКА не са в Топ 3 ( и то в последните три години), когато става въпрос за елитните юношески групи. Обвиняват ме, че взимам трима футболисти от Чавдар (Етрополе) и само по един от Левски и Локо (Сф). Но в Етрополе подобряват базата, тренировките и селекцията и това ги изведе до титлата миналата година.
- Мит ли е българският футболен талант?
- Определено не. Преди време мениджър на един от големите клубове в Германия ми каза: „Имате много талантливи футболисти, които ние следим с интерес, но нямате отбори”. У нас има глад за резултати и от тези, често нереално високи очаквания страдат футболистите. Националите родени през 1993 г., които водеше Наско Желев, имаха 15 победи, 1 равен и 1 загуба в 17 контроли. Дойдоха квалификациите за европейско първенство и ние не успяхме да познаем момчетата. Загубиха един мач, но той се оказа най-важен и така не успяхме да се класираме. В името на резултата нашите футболисти вече почти не изпитват удоволствие от играта. Класирането се е превърнало в идея фикс и това е нещо, което трябва да променим. Не че е лошо да играем на голямо първенство, но в тези възрасти това не е най-важно. Иначе всички момчета от набор ‘98, с които играхме на европейско, вече са титуляри в мъжките отбори на клубовете си, а някои от тях са и национални състезатели.
- Доволен ли сте от работата си в треньорската школа и от отношението на кандидатите за лиценз. Случва ли се да чуете от курсистите реплики от сорта: „Аз футбола колко съм го играл, всичко си знам и мога”?
- Както във всяка професия, има добри и слаби - лекари, архитекти, журналисти… И при треньорите е така. Принципът е, че за изграждането на един треньор школата дава 30 %, следващите 40% (най-важните) идват от работата му в клуба, а за останалите 30% отговорността си е неговва – това е самоподготовка и желание за развитие. От 2002 г. ние работим изцяло под контрола и според изискванията на УЕФА. Това, което се преподава в най-елитните треньорски школи на Италия, Германия и Холандия се преподава и у нас. Каним отлични лектори от цяла Европа, но не подценяваме и нашите преподаватели. Нашата треньорска школа дава своите 30 %, не че и ние нямаме забележки. Нишката се къса след това, защото много от треньорите попадат в лоша или никаква клубна обстановка. Така ние почваме да ги губим един по един.
Успехът на бъдещите треньори зависи от условията в клубовете и собственото им желание за развитие.
- И все пак не отстъпваме ли на съвременните тенденции в обучението на специалистите?
- Да се върнем малко назад. Преди години, в тогавашния ВИФ (сега НСА - бел. ред.) на година се записваха по 300 студенти от Гърция и Кипър. Тези млади треньори възродиха спорта в своите страни и го издигнаха на познатото ни днес ниво. Вярно е, че преподаването в България бе част от една затворена система и ние ползвахме предимно съветската теория и практика. Това зацикляне си личеше още през 80-те, а след промените и отварянето на България към света ни трябваха десет години за ориентиране. Това лутане поприключи малко след 2000 г. и към днешна дата ние преподаваме, познавайки и адаптирайки най-доброто от това, което е в учебните програми на развитите държави. Хората от УЕФА, които идват да изнасят лекции ни го казват постоянно – нивото на обучение се вдига и треньорската ни школа е на прав път. В момента разполагаме с любознателно поколение, на което много разчитаме. С добра работа в следващите няколко години тези момчета могат да вдигнат нивото на българския футбол, стига да имат условия за това.
- На коя от чуждите методики сте привърженик?
- Ние вече добре познаваме и преподаваме всички. За мен най-подходяща за нашите условия е германско-холандската, но до една година ще подготвим и одобрим една програма, която да е адаптирана към нашите условия.
- Кога децата от подготвителните групи ще започнат да играят така полезния за тях футбол 7, който е в основата на успехите на Испания и Германия?
- Това вече се прави от Лъвчетата и още няколко клуба, които работят в детските градини. В повечето клубове обаче, заплатите на треньорите идват от таксите на децата, а в група с 30 деца качественото обучение е невъзможно. За налагането на минифутбола за децата до 11 г. трябват повече треньори и терени.
- Как може да се намали истерията, в която тренират и играят повечето млади футболисти у нас?
- Трудно е това да стане от раз, но трябва да се работи в тази посока. Важно е клубовете да са наясно с целите си. Първата и най-важна от тях е да помагат за формирането на добри, здрави и възпитани хора. След това според приоритетите си, професионалните се насочват към създаването на бъдещи футболисти (с необходимата техника, тактика и физика), а останалите наблягат на социалната страна на спорта и оставят състезателните цели и резултати на заден план. Разбира се, от тези клубове също могат да изградят играчи за големия футбол, най-малкото, защото там ще трнират много повече деца. Така истерията ще намалее по естествеен път.
- Това объркване у нас все още е доста голямо, а и огромна част от децата нямат достъп до адекватни занимания със спорт...
- В голяма част от развитите страни спортът е част от министерството на здравеопазването. Там хората са осъзнали, че спортуващата нация намалява разходите за лечение и е стабилна основа за силна икономика. У нас напротив - средствата за масовия и ученически спорт са крайно недостатъчни.
Малко български училища, особено извън големите градове, могат да се похвалят с адекватна спортна база.
- В България има 625 000 ученици от 1-ви до 12-и клас. Какви са наблюденията ви въру нивото на тяхното спортуване?
- На ученическия спорт у нас му трябва революция. В момента ние почти сме го изгубили и той е една имитация. Гледам финалите на ученическите игри, които се играят на базата на НСА и мога да ви кажа, че ако продължават така, ще накарат децата да намразят футбола. Чета, че някой се хвали с мол, който бил голям, колкото 7 футболни игрища. Ами общините да не дават разрешителни, преди този с мола да направи поне едно изкуствено игрище в училище. Часовете по физическо са една бутафория, защото децата нямат нормални условия за игра, а зле платените им ( и все по-възрастни) учители са изгубили мотивация за работа.
- Да завършим с това, с което, според вас, е най-важно да се справим в следващите три до пет години.
- Колкото и да ви е странно, за мен най-важно е мъжете ни да се класират на голямо първенство, за да можем с приходите от него да съживим футбола у нас.
- А държавата, общините и бизнеса къде ги оставяте?
- Ами още ги чакаме. Нямам нищо против Министерството на спорта да финасира какви ли не спортове, но съм категорично против дискриминацията към футбола и спортните игри. Не е нормално държавата да не подпомaга развитието на най-популярния и най-социален спорт в света.
| Добави в Svejo |
|
