Моментът "Григор Димитров" или какво се случи при победата над Голубьов 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Моментът "Григор Димитров" или какво се случи при победата над Голубьов
Категория: ТенисОт 18/01/2011 15:32
Григор Димитров не даде никакви шансове на 38-мия в ранглистата Андрей Голубьов, побеждавайки го с категоричното 6:1 6:4 6:2. Това бе първа победа за Гришо в мач от основната схема на турнир от Големия Шлем, но начинът, по който тя бе постигната, стана причина авторитетният сайт Tennis.com да посвети специален материал на младия талант.
Две момичета се усмихват едно на друго. Поглеждат назад към корт №10, където играе тенисист с жълта фланелка, копринен бекхенд с една ръка, много познато движение на сервис и изпълняващ с лекота печеливш удар от форхенд. Тогава момичетата се поглеждат отново. Усмихват се отново. Те преживяха моментa "Григор Димитров".
Моментът "Григор Димитров"... Звучи като лошо име на музикална група. Представям си висок мъж с побеляла коса и черна козя брадичка, свирещ на саксофон в полупразен бар във Филаделфия или Прага. Но не, Моментът "Григор Димитров" е това, което почувствахме този понеделник в Мелбърн. Пред погледа на тези две усмихващи се момичета и група фенове на тениса, 19-годишният българин спечели първия си мач на турнир от Големия Шлем, разгромявайки Андрей Голубьов - иначе доста уважаван професионален тенисист, който в момента се намира под №38 в света. Димитров не само го би като тъпан с 6:1 6:4 6:2. Той го превъзхождаше с класи. Той бе елегантният тенис аристократ, слял се за момент с простолюдието.
Разбира се, че постоянно има тенисисти, които печелят своите първи мачове на турнир от Големия Шлем. Но от 2008 г. Димитров не е просто "още един тенисист". През тази година той спечели юношеския Уимбълдън и US Open, започна да играе при професионалистите и бе сред главните претенденти за "Следващото голямо нещо в тениса".
И до този момент това бе всичко, с което можеше да се похвали. Двете години след триумфа му при юношите бяха много трудни. Изпадна от Топ 200 на света. Когато през миналата година говорих с него по телефона, някъде между Катманду и Тимбукту, той звучеше смирено. "Искам просто да продължавам напред и се надявам, че нещата ще се обърнат", каза той. Така и стана. През 2010 г. Димитров започна да работи с бившия специалист на двойки от Австралия Питър Макнамара. Спечели шест Чалънджъра*. Влезе в Топ 200, след това и в Топ 150, а после се изкачи до №105, на която позиция започна този турнир. Той вече не говори за своите надежди. Той говори за своите цели. Големи цели.
"Целим се високо", каза днес Димитров. "Искаме да бъда в Топ 40 до края на годината".
Какво се промени? Изглежда нищо конкретно или чудотворно. "Сега съм по-зрял на корта. Трябва да приема, че успехът не идва толкова бързо. Знам, че трябва да вървя напред стъпка по стъпка". Но все още новопридобитата увереност не е изтрила спомените от старото разочарование. Миналия месец Димитров бутна съдия на чалънджър в Хелзинки, но не бе наказан с лишаване от право на игра. "Това е нещо, което се случи", казва Димитров, който описва себе си като "трудна личност". "Никога повече няма да се повтори".
Талантът, буйният нрав, разочарованието в ранната фаза на професионалната кариера... Тези неща не ви ли напомнят на някого? Да, Димитров изглежда е взел едно - две неща от Роджър Федерер. Е, може би три, четири или пет. Българинът казва, че Федерер е неговият герой и определено е извлякъл максимума от времето, в което го е гледал как играе.
Приликите в играта им са свръхестествени. Спокойният старт и след това рязко избухване при изпълнение на сервис. Дългият замах на бекхенд, допълнителния топспин на форхенд. Димитров дори се подготвя за бекхенд по същия начин както Федерер. И двамата, когато имат време, атакуват на мрежата и запазват баланс, разполагайки краката си по същия начин.
Можеш да копираш механиката, но съвсем различно нещо е да постигнеш резултата - да уловиш духа, а не просто буквите от закона на Федерер. Димитров прави и това, а днес постигна разрушителен ефект благодарение на точно тази игра. Димитров и Федерер изглежда играят по-надалеч от торса си в сравнение с противниците им и влагат повече рамената и телата си в ударите. Голубьов бе закован от форхенда на Димитров, както и от бекхенда му по правата. При 4:2 в третия сет Димитров направи три ретура, които се приземиха на основната линия и които Голубьов изпрати в мрежата. След последния Голубьов повдигна рамене, сякаш казвайки "Забрави. Нищо не мога да направя по въпроса. Искам да се махна оттук".
Димитров се движи с лекотата на Федерер и както казах, стилът му на игра притежава тази свобода и блясък. Това поставя следния въпрос - Дали Димитров е взел назаем малко от таланта на Федерер? Или подражанието му на Федерер го задържа и не му позволява да развие това, което би било наречено негов гениален стил? Не можеш просто да се движиш като Федерер, само защото така ти се иска.
Щеше ли младежът да бъде също толкова добър или дори още по-добър, ако не бе гледал как играе старецът? Щяхме ли всички ние да сме по-добри, ако можехме да направим играта си възможно най-близка до тази на Федерер? Едно е да копираш даден стил. Бьорн Борг даде тласък на навлизането на милиони тенисисти, играещи от основната линия. Съвсем друго е да копираш дадена черта или качества. Димитров разбираемо не харесва етикета "копите на Федерер" - нещо нормално при гениите.. Джон Макенроу нямаше имитатори.
Но нищо от казаното дотук не твърди, че българинът е гений. Играта на Франк Данчевич също напомня тази на Федерер, а той така и не проби в Топ 20. Това, което има значение за феновете на тениса е, че ако харесвате стила на Роджър Федерер, ще ви е приятно и да гледате Григор Димитров. Ако като мен харесвате Федерер, но през годините сте се уморили от Негово Величество, ще го харесате дори още повече, защото ще измине доста време преди Димитров да господства над някого.
Изгледах един сет от мача между Димитров и Голубьов и ми бе достатъчно да разбера, че няма да е оспорван двубой. Така че се запътих към другия край на Мелбърн Парк, който си е доста далечко, а целта ми бе да гледам Виктор Троицки - още едно момче, което ми е интересно. Или поне така си мислех. В сравнение с Димитров, играта на Троицки изглежда ограничена и прозаична. Така че се вдигнах отново и се запътих към корт №10, просто защото исках да се насладя на играта на това хлапе.
Двете момичета бяха там и все още се усмихваха. Димитров също. Когато спечели последната точка, той стисна юмрук и се усмихна ослепително. След това погледна към треньорите си и се усмихна още повече. Не можеше да спре да се усмихва. Току що бе спечелил първия си мач на турнир от Големия Шлем. Това беше Моментът Григор Димитров.
Коментарът на Tennis.com е публикуван в Тenniskafe.com
| Добави в Svejo |
|
