Начало Деца за никъде
Съвети:
5 храни чудо за стомаха и тялотоБалансът между спорт и храненеД-р Мариела Сиракова: Активният спорт е предизвикателство за ставите16 съвета как да държим грипа настранаКак да запалим децата си да спортуват?10 подправки, които спомагат отслабванетоТри стъпки към имунитетаСъвети за добра стойкаКасисът премахва мускулната болка след тренировкаХрани на бъдещето
Анализи:
Бунтът на тийнейджъритеСпор(т)на работа - Обществена поръчка на спортното министерство предизвиква конфликтиРазхищението ни съсипва живота, спорта и бъдещето"Криви сметки" за столичните стадиониОт Витоша по-скъпо нема...Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?Училището и културата на оцеляванетоЗапочнали сме да губим цивилизованостКорените на жестокостта"Ла Масия" - истината за големия футбол
Facebook
Анкета:

Какво да се прави с Елитната до 19 години?







Други новини:
Берое пусна португалците да си ходятГенерална асамблея на ФИБА Европа ще се проведе през уикендаАдриан Андреев на финал в Рим!Георги Иванов тренирал тайно, изненадал с титлаИнтересът към националите доведе до рекордна посещаемост в BGvolleyball.com

Деца за никъде

От 28/01/2011 12:38
Деца за никъде Около 7.000 деца в България в момента се отлеждат в специализирани социални институции. Държавата се е заела да ги закрива ударно, а това поражда немалко рискове и въпросителни. Коментар на Бистра Узунова от "Дойче Веле":



За социалните домове за деца едно време не се говореше, защото бяха скрити в затънтени населени места. Под чужд натиск те се превърнаха в скандална тема - заради деца, умрели от глад, малтретиране или просто запуснатост. В последно време пък всичко се отля към другата крайност. Държавата е напращяла от чужди пари и оптимизъм за усвояването им, поради което извършва трескава деятелност, наречена "деинституционализация" на всяка цена.

На гърба на най-беззащитните


След десет години в България нямало да има нито едно дете в специализирана институция

Държавната агенция за закрила на детето отчита постоянно намаляващ брой деца в социалните институции и това, по принцип, е добре. Въпросът е обаче какво става с тях, след като ги напускат? Осигурява ли им се по-добра среда за развитие /не само материална/, има ли ги новите структури за психологическа, педагогическа и медицинска помощ? Има ли обществото готовност да помага за преодоляване на силно специфичните проблеми на деца, които в продължение на години са се развивали в "не-нормални" условия, а някои от тях дори не познават и друга среда, освен държавната институция?

Доста натрапващо е впечатлението, че недостатъчната подготовка по тези трудни проблеми се компенсира с организационен юруш. Над 90% от общините имали готовност да стартират процедурата по деинституционализация. В какво ли се изразява тази готовност? Само те си знаят. Още по-страшно звучат думите на министъра по управление на европейските средства Томислав Дончев, че "първи в Европа правим уникален модел за финансиране на проекта за сираците", който да обхване всички съществуващи в момента 130 институции за деца.

България засега се е прославила предимно с уникалните си модели на мошеничества при усвояването на европейски пари. А в случая просто няма нужда от особена уникалност. ЕС дава парите /около 100 милиона евро/, а България е длъжна срещу тях да направи задълбочен анализ на нуждите на институционализираните деца, да осигури експертни познания и кадри и не на последно място обществена подкрепа. Все неща, които не се срещат в изобилие. Форсирането на нереалистичната цел, формулирана от министър Дончев пред Дойче Веле, след 10 години в България да няма нито едно дете в специализирана институция, е направо опасно.

Тяхна си работа?


Специализирани институции за деца ще има и занапред, защото, за съжаление, винаги ще има и родители, които вместо грижа, обич и подкрепа, осигуряват на децата си духовна нищета, запуснатост, насилие. За сведение: само в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия в момента има 25 000 деца и младежи, временно или постоянно отделени от биологичните им семейства поради това, че са застрашени.


Декласирани създания

Дали обаче онова, което в Германия се оценява като риск, в България не минава под параграфа "тяхна си работа"? Рискове крие и самата тенденция, която се долавя сред държавните институции в България: да се използва всеки "най-малък шанс" за реинтеграция на децата в биологичните им семейства. И то напук на досегашния опит и катастрофалните понякога резултати от подобно експериментиране на гърба на най-беззащитните.

Прибързаното изваждане на децата от държавните домове, при неизградени още нови структури и съпътстващи услуги, лесно може не само да ги деинституционализира, но и веднъж за винаги да ги декласира.

Автор: Б. Узунова, Редактор: А. Андреев
www.dw-world.de

Добави в Svejo