Със селски тарикати и номера - толкова 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Със селски тарикати и номера - толкова
Категория: ФутболОт 02/11/2009 10:13
В навечерието на 20-ата годишнина от падането на Желязната завеса, което постави началото и на нашенския преход към демокрация, пак се налага да пишем за… футбол.
Да, оказа се, че и голямата игра е доникъде в своя път към нормализация, и затова нейната история, която вълнува милиони българи, може да се ползва като обект за анализи. Или по-скоро за самоанализ за това, което направихме, и онова, което очевидно още не сме.
В събота в дербито на град Пловдив се игра слаб мач между посредствени отбори, който завърши с масов бой в центъра на терена. Ще кажете - за какво ни занимавате с тези, на кой му пука. Ами оказа се, че поне на 15 000 по трибуните и на още поне половин милион, които следяха с интерес случващото се и коментарите за него пред телевизионните екрани, сайтовете, радиото и вестникарските страници.
“Грандовете”
Ситуацията в пловдивския футбол с лекота може да се вземе за представителна извадка от нивото на играта у нас. Двата големи исторически клуба, които са закодирани дълбоко в историята и традициите на българския футбол и от чието бъдеще неминуемо зависи и той, едва кретат. С куп президенти, събрани от кол и въже (половината геройски загинали в битката за първоначалното натрупване на капитала), те очакват новата 2010 г. със свито сърце. За класирането отборите са по-скоро изпадащи, за данъчните техните президенти са задлъжнели престъпници. Това даде отражение във фенските маси, за които от години враг номер едно са именно босовете на собствените им клубове. За декор на цялата тази трагикомедия се ползват трите големи градски стадиона, трите съборетини, символ на сбъркания модел във футбола ни. Вместо да има един ремонтиран и модерен дом за Ботев и Локо (пустеещия двуетажен стадион “Пловдив”) има два, които стават само за бутане…
Грешки
Явно за 20 години държавата, местната власт, ръководствата на клубовете, техните фенове и всички ние – пасивните свидетели на това безумие, не намерихме решение на този въпрос, както и на почти всички останали.
Не разбрахме миналото. Не признахме грешките му, не оценихме положителните му прояви. Не начертахме пътя. Не намерихме воля и сили да го вървим. Затова сега сме тук - под кривата круша на европейските ни мечти. В очакване някой отгоре (Брюксел за държавата и Нион за футбола) да ни каже как, какво и защо да правим. Но дори и при най-добро желание за помощ от Барозу и Платини работата пак си остава в нашата нива. Оран, посаждане, плевене, вадене на къртици и слепи кучета, поливане, копаене - и така до веселието на есенната беритба. На заслужената награда за положения труд. Е, ние няма с какво да се похвалим и с какво да се веселим. В младото поколение от доста време сеем бури и тепърва ще жънем урагани…
Докато децата на Ботев и Локо играят на сгурията в Пловдив, българският футбол и цялото ни общество няма как да излязат от кризата.
Снимка: lportala.net
Президентите
Вместо лидерите в “А” група да играят като прилични средноевропейски отбори, те я джасат така, все едно са от по-долната дивизия. Всъщност това с пълна сила може да се каже и за останалите в “елита”, които играят като слабаци от “Б” групите, тези от “Б” - като онези от “В”, а те от своя страна - като ентусиастите от селските отборчета в окръжните групи.
И това ще е така, докато критичната маса от шефовете не се качи на правия път.Докато и 51-вият клубен президент не заприлича на възпитан, образован, прозорлив и работлив бизнесмен, а не нахален селски тарикат с крадени пари, който продължава да си разиграва коня напук на историята, традицията, правилата и най-важното – на хората.
| Добави в Svejo |
|
