Иван Ценов: Общините разхищават милиони левове, а спортът е на изчезване (Втора част) 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Иван Ценов: Общините разхищават милиони левове, а спортът е на изчезване (Втора част)
Категория: ОбществоОт 17/02/2011 11:20
Предлагаме ви втората част от интервюто ни с Иван Ценов, заместник-министърът на спорта, който отговаря за неговото развитие в училище и сред гражданите. Основните теми в следващите редове са сгрешените приоритети и неефективното, а често и прахосническо отношение към средствата за спорт, които се осигуряват от държавата, общините, бизнеса и родителите.
В бляскавата си кариера той е играл за ЦСКА, Академик, Компакт (Димитровград), Фикосота (Шумен), националния отбор, както и в Омония (Кипър). Спечелил е множество купи и медали, завършил е ВИФ (сега НСА) и знае три езика. Бил е треньор и изпълнителен директор на баскетболната федерация. Разговаряме в кабинета на 48-годишния заместник-министър на втория етаж в Спортната палата.
- Вие имахте идея за категоризация на клубовете. Върви ли се в тази посока?
- Първата крачка е направена с промени в Закона за физическото възпитание и спорта. Там вече пише, че федерациите трябва да категоризират клубовете според критерии изготвени от министерството. За съжаление, следващата крачка не бе направена. Критериите не влязоха в Правилника за прилагане на закона. Трябваше да кажем: „Клуб от първа категория да отговаря на тези изисквания, от втора на тези и от трета - на тези”. Сега, на практика, разрешаваме една федерация да си измисли седем категории клубове, друга – два, а трета – пет. Ние им казваме да ги категоризират, но не им указваме как и това влече след себе си хаос. Там е мястото, в тези категории, да кажеш: „Първа категория е клуб, който предлага занимания за всички възрасти и не взима такса; втора категория е за клубове, които не отговарят на едното от двете условия; трета – за такива, които имат такси и нямат всички възрасти”.
- A атестацията на треньорите? Има спортове с изисквания за образование на треньорите, а други – без. Това как се вписва в категоризирането на клубовете?
- Презумпцията е, че всяка федерация определя изискванията за тяхната минимална квалификация, която е достатъчна за работа с деца. Ние не можем да ги определим, а федерациите трябва да бъдат стриктни в лицензирането на треньорите... Но да се върнем на категоризацията. След като тя се въведе, следва нова група от мерки. Държавата и общините не трябва да помагат на клубове от трета категория, защото това е спортна услуга, заначтчийство, което се предлага срещу заплащане – тук спорт не се прави. Но това пък върви с други неща. Искаме да убедим финасовия министър да отпусне на всеки гражданин по 2 лв. за поддържане на спортната база в общините. И като дойде клуб от трета категория, на него база не му се дава безплатно. Субсидиите от общината отиват приоритетно за тези от първа и втора категория, а трета не участва и си плаща наемите. Така ще спре роенето на клубове. Хората с по един два отбора в различни възрасти ще се обединяват, за да се качат във втора категория, където ще имат подкрепата на общините. Остава ни важна крачка – тези категории да бъдат записани в правилника за прилагане на закона Това трябва да се направи, защото в момента липсва ред.
- Звучи доста радикално...
- И министърът го определя така... Търся отговор в това, което стана у нас. Преди 20 години ние сменихме една система и след това я оставихме на самотек. Всяка такава система се самонагажда към лошото - в полза на тарикатите и мързеливците, които гледат да използват всички възможни вратички, за да я източват и крадат. В момента ситуацията е точно такава. Нещата не опират до липсата на пари в спорта, но те не се изразходват по-най-правилният и разумен начин. Не казвам, че парите стигат, но съм и абсолютно убеден, че парите в спорта не се използват както трябва. Ние искаме промени в Закона за местното самоуправление, защото знаете ли колко пари дават общините за спорт? Имаме сведения за 2009 г., през която 205 общини (за толкова ни е справката) са дали над 60 млн. лв за спорт, което е повече от бюджета на министерството. Къде са отишли? По правило в професионални клубове, мъже, жени...
Абсурдно е общините да наливат пари за професионален спорт, когато децата няма къде да тренират, защото повечето бази изглеждат ето така.
- Да приемем, че успеете да убедите финасовия министър и пари за спортната база се намерят. Какво можете да направите тогава?
- Тези пари – около 15 млн. лв. на година - приоритено се дават за базата и то с особено внимание към малките градчета и селата, където положението е най-тежко. Примерно, за община от 20 000 души се отпускат 50 000 лв. за издръжка на базата. Стана дума за салоните. Ще настояваме те да не могат да се отдават под наем, защотото това не е търговски обект. Училищата трябва да се стимулират да запълват часовете им със собствени изънкласни занимания, а не да ги дават на този и онзи. Те не са лавки и столове, а място за спортуване на младите. Никой не ги контролира на кой ги дават. Поне да са на лицензирани спортни клубове, а не на някакви смозванци. За това искам да отделим тези клубове, които взимат такси. На повечето места се говори за „членски внос”, но родителите членове ли са на общосто събрание или как децата са членуват в него като нямат 18 г.? Знаете ли колко пари се въртят в това. По мои груби сметки при средна такса от 20 лв., говорим за сума между 500 хил. и 1 млн. лв., които се дават на месец. Не броя изобщо УСШ и други извънкласни занимания.
- За тези изчисления трябват по-точни данни. Опитвах се да сметна колко са спортуващите у нас според регистрираните клубове. Аз ги докарвам докъм 70 хиляди. Има ли в министерството информация за това?
- В олимпийските спортни федерации членуват 1795 клуба. В тях са картотекирани 47 850 спортисти, от които 37 % са деца. В неолимпийските спортни федерации - 1135 клуба, 17 170 състезатели, 29% деца. Общо това прави малко над 22 000 състезатели под 18 г. С техните такси не се издържат клубовете, а треньорите. Всеки треньор си е клуб, сам си е шеф. Сбъдната е изконната мечта на българина – да няма началник. Повечето от тях събират 20-тина деца, направят си една заплата от 900 лв. и само маркират дейност...
- А какво би станало с клубове, които имат по двама-трима елитни състезатели и с тях гонят постижения на европейски и световни първенства и олимпийски игри. Къде отиват те?
- В трета категория. Подлежи на финасиране само за олимпийска подготовка. Те в момента нямат никави възрасти, освен професионалистите. Ако треньорите там са толкова добри специалисти, да направят школа със 100 деца и да ги подготвят. Има такива примери, особено в леката атлетика, които през ден вият като линейки. Подобно е и положението с тениса. Държавата финасира, финансира, а след това тези хора си прибират парите от комерсиалните турнири, без да правят нищо за развитието на спорта... И защо? Защото имат герба на ревера!
- Реалистична ли е целта, около която да се обединим: С общи усилия да се се създадат максимално добри условия за практикувнето поне на няколко спорта, за колкото се може повече момчета и момичета, в класни и звънкласни занимания. И всичко това, с механизмите на контрол при спазването на определни критерии в училищата, общините и клубовете...
- Да, целта си заслужава, но ние не бива да залитаме към контрола и високите изисквания. В по-развитите държави и по-старите демокрации, много бивши спортисти водят групи с деца на доброволни начала, за да бъдат отново в играта. Ако там се яви човек с диплома – ветеранът му става асистент или се отказва. Но това е плюс за общината и училището... Ние много бъркаме нещата. Методиката на обучение има място в масовия спорт, но не може да е водеща. Не може резултатът да е водещ, когато говорим за деца. Ами аз в баскетбола съм имал безброй примери. Разград бяха два пъти шампиони на юноши, после три пъти шампиони за юноши, но от там не излезе един голям играч. Защото те избират по-здрави и наперени деца, отиват и печелят републиканското. А аз съм завел две пръчки – високи, кльощави, но момчета, които ще станат баскетболисти. Те имат талант, потенциал, но на този етап им е рано, защото още не са се развили. Разград ги набиват и получават от държавата, през министерството, през федерацията, някакви средства за това, че те са станали първи. А моят клуб не получава нищо. И никой не се интересува, че аз мисля за спорта, а не онези – победителите. Техните няма да станат спортисти. Те като завършат училище ще се занимават с всичко друго, но не и с баскетбол. А моите ще станат, но ще трябва да тренират при по-гадни условия и без никаква финасова подкрепа. Това означава, че не резултатът трябва да е водещ при оценката на работата с подрастващите.
- Олимпийската подготовка е на стойност 28 млн. лв., а още 13 млн. се дават за спорт за високи постижения. За училищния и масовия спорт са определени общо 4,8 млн. лв. Как трябва да се разпредели отговорността между държавата и общините за инвестициите в двете направления?
- Това съм написал и в стратегията, която подготвям в момента, че масовият спорт има само 10% от бюджета. Но от друга страна, огромната отговорност за развитието на масовия и училищния спорт е на общините. На тях трябва да им се отпускат пари целево и по места за издръжка на базата и масов спорт, но и те да управляват разумно собствените си бюджети. Ако имаме тези средства, което ще означава, че спортът е приоритет на държавата, тогава ще можем да кажем на общинските съвети и кметове (след съответното предварително обсъждане): „20 % можете да дадете за високо спортно майсторство (професионални клубове и спортисти), 50% за издръжка на базата, а останалите 30 задължително отуиват за масов спорт”. А не да има такива схеми – 70% за високото спортно майсторство, 30% за базата и нищо за масовия спорт.
- Ще ви обвинят, че се месите в работата на местната власт. Може би трябва да се обърнете първо към гражданите, а след това към администраторите?
- Кметовете трябва да са наясно с интересите на гражданите по селата и градчетата, които са избиратели и данъкоплатци. Спонсорските пари могат да си ги харчат, за кавото си искат, а освен това те се намират много по-лесно за професионален, отколкото за детски спорт. Но с парите от данъците на хората не може да си правиш скъпоструващи експерименти. За тези избиратели е важно децата и внуците им да имат избор от 5-6 вида спорт, безплатно и при добри условия. И това е нещо, което общината трябва да им осигури. Оттам-нататаък, как ние ще стимулираме федерациите да развиват част от тези деца в спортни училища, школи, клубове, за да създават спортния елит е наш ангажимент. Социалната работа е в общините – и в най-отдалечените, и в най-бедните. Там трябва това да е осигурено. А не да има общини с буренясали игрища и подивяващи деца и в същото време с парите на гражданите да се издържат футболни, баскетболни или волейболни отбори в „А” група. Какъв е смисълът от това нещо? Престижно ли е това или напротив?!
Изграждането на спортни площадки трябва да е обвързано в система за стопанисване, за да не отиват на вятъра парите на данъкоплатците.
- Как тогава държавата може да вмени на общините тези, иначе очевидни, принципи в разпределението на средствата за спорта?
- След съгласуване и разговори с представители на общините и всички институции, които имат отношение към проблема, държавата трябва да каже, че когато говорим за спорт на местно ниво, приоритет е масовият и безплатен спорт. Изпълните ли това условие, давайте и за професионалния. И ако, например, община Х иска да даде 200 000 лв. за отбора си в „А” група, тя трабва да е осигурила 500 000 лв. за база и още 300 000 лв. за масов спорт. Ако има кой да им гласува и събере такъв бюджет – добре, но сега да се изливат луди общински пари в професионалния спорт е живо разхищение. Това трябва да се разгледа внимателно и за всяка община. Ако те знаят, че това са техни пари и спортуването е държавен приоритет, чиято цел е нацията ни да стане поне малко по-здрава, след някоя и друга година ще се случат някои неща. Ако това не може да стане, ще си караме постарому и ще страдаме все повече.
- А има ли как да се смени посоката, в която общините взимат решенията за управление на собствените си средства?
- Проблемът навсякъде опира до личността и до човека. И в момента има общини, в които парите за спорт се управляват добре, и такива, в които това не става. Това важи и за училищата – има такива, които развиват спорта и такива, които са го занемарили. Въпросът е как да има един минимум, който да се дава за спорт и то в правилната пропорция. Тези, които не са го правили – ще започнат, а останалите ще продължат и то със задоволство, че получават подкрепа от държавата, зашото и досега са били на правия път.
- Да говорим толкова много по тази тема и то в почти изцяло в пожелателен тон, означава, че мнозина у нас не полагат правилните цели...
- В Европейския съюз, особено в последните две години, има два приоритета. Единият е масовият спорт, а другият е борбата с допинга. Ние трябва да положим общи усилия, за да успеем по-бързо да се справим с изоставането си, особено що се отнася до спортуването на нацията.
В Европейския съюз дефинираните приоритети са два: масовият спорт и борбата с допинга.
- Какви са възможностите на Министерството на спорта да подпомогне общините в административно отношение и то особено за съвместната работа с училищата и спортните клубове?
- Това е сериозен проблем, защото повечето от общините нямат структура и служители, които да се занимават само със спорта. Тази дейност е пришита към този или онзи отдел. Министерството има 18 областни координатори и би било добре, да бъдат назначени още 10. Така представителите на общините и клубовете от всяка област ще имат към кого да се обърнат за съвет и подкрепа.
- Един малко по-страничен въпрос. През август предствои откриване на новата спортна зала в столицата. Какво е нейното място в развитието на детско-юношеския спорт?
- В тренировъчната зала играят детските градини и много първенства за подрастващи. Но иначе и малката и голямата зала, са част от едно търговско дружество - НСБ ЕАД, което има за цел да изкарва пари. Това е представителна зала, в която ще има големи състезания, мачове, концерти, изложби и т.н. В нито една страна по света подобни зали не се използват за тренировки и състезания на деца и юноши. Тяхната цел е освен да домакинстват на значими спортни и културни форуми, да сплотяват и обединяват обществото в срещите на националните отбори... Все пак и около нея има още много неща за доуточняване. Например данъкът и такса смет ще са по 1,4 млн. лв. за година. Ще опитаме да променим поне таксата смет, която да е обвързана с натовареността на залата.
- Благодаря за отделеното време. Нека завършим с един по-обобщаващ въпрос. Какво трябва да се направи, за да могат влиятелните фактори - в държавата, общините и частния бизнес - да осъзнаят, че приоритет на обществото е да предложи възможно по-добър и разнообразен спорт на колкото се може повече граждани, независимо от техния пол, възраст, социален статус и местоживеене? Да разберат че всичко останало идва като следствие, защото в момента ние масово разхищаваме и без това недостигащите средства.
- Трябва преди всичко апостолска работа. Много да се говори, пише и убеждава, че това е най-важното нещо. Защото, както сме тръгнали да намаляваме, освен че ще сме малко, ще сме все по-болнави, кекави и депресирани. Ще растат хора, които ще бъдат все по-чужди на обществото и няма да имат сили да решават своите и на нацията ни проблеми.
_ _ _
Първата част от интервюто с Иван Ценов можете да прочететет тук
| Добави в Svejo |
|
