Начало Педро от Барса: В Реал не отивам дори за всички пари на света
Съвети:
5 храни чудо за стомаха и тялотоБалансът между спорт и храненеД-р Мариела Сиракова: Активният спорт е предизвикателство за ставите16 съвета как да държим грипа настранаКак да запалим децата си да спортуват?10 подправки, които спомагат отслабванетоТри стъпки към имунитетаСъвети за добра стойкаКасисът премахва мускулната болка след тренировкаХрани на бъдещето
Анализи:
Бунтът на тийнейджъритеСпор(т)на работа - Обществена поръчка на спортното министерство предизвиква конфликтиРазхищението ни съсипва живота, спорта и бъдещето"Криви сметки" за столичните стадиониОт Витоша по-скъпо нема...Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?Училището и културата на оцеляванетоЗапочнали сме да губим цивилизованостКорените на жестокостта"Ла Масия" - истината за големия футбол
Facebook
Анкета:

Какво да се прави с Елитната до 19 години?







Други новини:
Берое пусна португалците да си ходятГенерална асамблея на ФИБА Европа ще се проведе през уикендаАдриан Андреев на финал в Рим!Георги Иванов тренирал тайно, изненадал с титлаИнтересът към националите доведе до рекордна посещаемост в BGvolleyball.com

Педро от Барса: В Реал не отивам дори за всички пари на света

Категория: Футбол
От 23/02/2011 14:15
Педро от Барса:  В Реал не отивам дори за всички пари на светаВ последните три години в европейския футбол  като че ли има два вида отбори - Барселона...  и всички останали. Откакто Хосеп Гуардиола оглави тима, каталунците не само трупат победи и трофеи, но и често показват футбол, дошъл сякаш от друга планета.

 

Но кое е това, което Барса има в повече от останалите големи европейски клубове, като се изключат непрекъснатите къси пасове, от които на съперниците им се завива свят, шеметните пробиви на Меси, гениалните извеждащи подавания на Шави и задушаващата преса в противниковата половина? Отговорът е лесен - това са собствените юноши. Онези, които за разлика от Луиш Фиго, не биха отишли в Реал (Мадрид) за нищо на света. Предлагаме ви интервю с един от тях - Педро Родригес.


- Когато започвахте да играете футбол, можехте ли да си представите, че ще постигнете всичко онова, което вече постигнахте? (б.р. - 23-годишното крило е световен шампион с Испания, двукратен шампион на Испания с Барса, носител на КЕШ, и световен клубен шампион)
- Какво говорите, и през ум не ми е минавало, че може да ми се случат такива неща и да спечеля толкова трофеи. Това е нещо невъобразимо. За мен това е подарък на съдбата, така че се радвам на всеки миг от своя живот в този отбор.

- Покорихте върхове, за каквито всеки млад футболист мечтае...
-
Така е, за такива неща мечтаеш всеки ден, но е много важно да разбираш колко труден е пътят от мечтите до реалното постигане на целта. Затова, когато подобни неща се сбъдват, изпитваш голяма гордост.

- Кога почувствахте, че излизате на ново равнище и че вече окончателно сте футболист на основния състав?
- Трябва да е било през миналия сезон, когато получавах много повече игрово време и вкарах много важни голове. Тези неща ти дават сили, морални и физически, правят те по уверен в себе си, помагат да си по-разкрепостен в общуването със съотборниците, което никак не е маловажно.

- Вероятно тук играе и късметът. Създава се впечатление, че сте избраник на съдбата, когато в отговорен момент се озовавате на точното място и вкарвате важен гол.
- Разбира се, без късмет не става. Но късмета си трябва сам да го търсиш и да го намериш. Трябва да работиш дълго и упорито, да си постоянно с отбора, да се учиш от съиграчите си. Само тогава фортуна ще ти обърне внимание.

- Помагат ли ви вашият начин на живот, вашата искреност и скромност да усъвършенствате футболните си умения?
- Може би е така. Още от първия момент, когато се оказах тук, всички ме приеха като свой . Съотборниците, треньорът и целият персонал на клуба ми помогнаха. Винаги, когато имам възможност, бързам да им се отблагодаря за оказаното доверие, което наистина беше неограничено.

- Има хора, според която без клубната философия на играта и без този великолепен отбор, футболистът Педро никога нямаше да стане това, което е.
- Разбира се! Аз вече отдавна съм тук, играя с най-добрите футболисти в света. Би ми било много трудно да се адаптирам към различна система на игра и към друг отбор, защото дълго време вече се уча  да играя и играя в характерния стил на Барселона.


Двама играчи на Германия опитват да спрат Педро на полуфинала на световното първенство в ЮАР


- Успехът на световното първенство миналото лято ли е най-голямото събитие в кариерата си?

- От спортна гледна точка е така Световното първенство е изключително събитие в живота на всеки футболист. Естествено, най-сладко е  да излезеш на терена на финала. За това си мечтаех още от дете. И най-важното - победата в този мач е нещо незабравимо и неповторимо!

- Да поговорим за световното в ЮАР. Испания започна участието си със загуба и в първите мачове игра колебливо. На вас като резерва в онзи момент вероятно е било трудно да разчитате, че ще се появите на терена?
- Струва ми се, че гръбнакът на тима вече беше оформен и беше много трудно да пробиеш в основния състав. Но на мен много ми провървя, така че играх на полуфинала и на финала. Мисля, че селекционерът Дел Боске имаше доверие на всички играчи без изключение, макар че основният състав беше обигран и не всички резерви можеха да са сигурни, че ще вземат участие в мачовете.

-Как се отнасяше с вас Дел Боске, след като в решаващата фаза на турнира реши да заложи именно на вас в нападение?
- Поведението му не се промени. На тренировки той много говореше с мен, преди да реши да ме пусне в основния състав. Чувствах голямо доверие от негова страна, така че играта ми спореше. Пък и съотборниците ми помагаха, така че не усещах никакво напрежение.

- Нямаше ли момент, в който краката ви започнаха да треперят?
- Вижте, да играеш на финала на световното - това е нещо невъобразимо и много важно. Цял живот мечтаеш за това и когато най-после този миг настъпва и излизаш на терена, естествено, има моменти, в които чувствата те завладяват, емоциите те връхлитат, налягат те вълнение и безпокойство. Но щом отиграеш веднъж топката, забравяш всичко и се стремиш единствено да играеш колкото се може по-добре.

- Как успяхте да оставите плахостта си в съблекалнята?
- Все пак заминах за ЮАР след продължителния клубен сезон, имах опита от участието в мачовете от Примера и от срещите на пряко отстраняване в Шампионската лига. А с всеки важен мач опитът нараства. С всеки път си все по-добре подготвен и по-спокоен, всичко се получава все по-добре. Така и стана на световното.


В Ла Масия не знаят умора: Напред тича Педро (23 г.), след него е Боян (21), след него е целият Б отбор. Да му мислят съперниците.

- Може ли да се каже, че за вас Гуардиола е втори баща?
- Да, защото той ми даде толкова много. От първия миг повярва в мен и ми даде възможност постепенно да се наложа в първия отбор. Длъжник съм му и ще бъда много щастлив да прекарам  тук дълги години с надеждата, че доверието към мен само ще нараства.

- Признахте, че сте били много плах, когато сте дошли в Барселона. Смятате ли, че сте пораснали много оттогава?
- Разбира се, аз дойдох тук много малък. Не беше лесно да се адаптирам към новия ритъм на игра, да свикна с новия град, с езика. Това са сложни неща, а на нас, островитяните (б.р. - Педро е от Канарските острови) ни е още по-трудно в подобни ситуации, защото по принцип сме леко изолирани от останалия свят. Но благодарение на съотборниците ми, успях да се впиша. Това беше само въпрос на време. И когато всичко си дойде на мястото, останаха желанието, мечтата и увереността в себе си.

- Доколко е вярно това, че по-трудно е да поддържаш постоянно високо ниво, отколкото да попаднеш в тима?
- Вярно е на 100 процента. Много играчи от втория отбор на Барса привличат вниманието на треньорите, но на онези, които попадат в представителния тим, по-късно им е много по-трудно да поддържат играта си на нивото на първия отбор, да показват класа, цял сезон да се движат в желаната посока.

- Вие сте втирят най-добър голмайстор на тима през епохата на Гуардиола след Лео Меси. Възможно ли е да го настигнете?
- Лео вкарва колосален брой голове, той е №1 в света, невероятно трудно е или по-скоро направо невъзможно, да достигнеш неговото равнище. Голямо удоволствие е да играеш с него.


Никога не бих отишъл в Реал, твърди Педро

-
Мечтаете ли все още за още нещо? Възможно ли е изобщо да имаш мечти след всичко, което сте постигнали до 23-годишна възраст?
- И още как! Мечтая да продължа да побеждавам с този отбор, да повишавам нивото на играта си, да прекарам тук дълги години. Винаги има неща, над които да работиш и които да  усъвършенстваш. Тази работа никога няма да ми омръзне. Пък и щом се отпуснеш мъничко ще се озовеш отвън и няма да има на кого да се сърдиш, освен на себе си.

- Представете си за миг, че Реал ви очаква с отворени обятия, а в Барса нещата не се развиват по най-добрия начин. Какво бихте направили?
- Не е никак лесен този въпрос. Столичният клуб е велик, но дори за всички пари на света не бих отишъл в Реал. Наистина го чувствам с цялото си сърце. След всичко, което преживях тук, след всичко хубаво, което ми се случи, тази мисъл за мен е невъзможна. Наистина невъзможна.

- От самото начало на първенството се надпреварвате с Реал. След разгромната победа 5:0 над мадридчани през ноември на „Ноу Камп“, сигурно чакате с нетърпение двубоя на „Бернабеу“, за да покажете на всички на какво е способен Педро?
- Това е много важен мач, но нищо повече. Може би ще се играе в решаващ момент от първенството, защото двата тима са много силни, само че ние до момента сме загубили по-малко точки досега. Но някакво по-особено значение този мач няма да има. Мисля, че ще излезем на терена на Реал както винаги с намерението да спечелим трудния двубой. Искам само всичко да се развие толкова успешпо, колкото през миналата година. Но дори да не бием, това нищо няма да значи. Ще продължим да се борим до края на първенството.

Източник: „Дон Балон“
Преведе (с известни съкращения) Арам Потурлян

 

Добави в Svejo