Дерби на безпътно поколение в изгубени години 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Дерби на безпътно поколение в изгубени години
От 01/03/2011 11:00
Понякога е страшно изнервящо да се слуша хорът на оплаквачките, който отново си намери повод и изви глас след съботното издание на Вечното дерби. Не се учудвайте, че четете този текст в сайт за детско-юношески спорт. Първо, неколцина от нашите посетители един ден със сигурност ще играят за Левски и ЦСКА, и второ, огромната част от хората, които ни четат, ще се интересуват от най-голямото българско дерби, докато ни има като нация и държава. А може би и малко след това.
Толкова с обясненията. Сега по същество. Проблемите с хулиганските прояви на част от безпътното младо поколение тормозят ежедневието на почти всички страни в Източна Европа. От ултрасите на Динамо (Загреб), заради които Хърватия е заплашена с изхвърляне от евротурнирите, през окъпаните с братска, френска и италианска кръв сръбски „гробари” и „делии”, та чак до неонацистите в Москва, които след поредния столичен мач маршируват с фашистки поздрав пред паметника на маршал Жуков...
Икономическото изоставане е логично обяснение за лумпенизирането на една част от младите, но в никакъв случай то не ни казва всичко. Да се върнем у нас. Първите прояви на футболно хулиганство бяха в края на 90-те години на миналия век. Започна се с чупене на седалки, а след това и на глави. Последваха убийството на Младен Младенов, взривената бомбичка в тила на Гергана Орлова, както и стотици невинно пострадали запалянковци, момчета и момичета, българи и роми, фенове и полицаи, които са имали нещастието да попаднат на неподходящо място в лош момент – там в битката на безпътното поколение.
Хора без минало и общество без бъдеще
Тези млади хора нямат цвят и клубна принадлежност, защото в тяхната ценностна система любовта отдавна е отстъпила място на омразата, а поведението им винаги е АНТИ и никога ПРО, дори и тогава, когато говорят или крещят точно обратното. Тези момичета и момчета, които през 2000 г. са били на по 10-15 г. днес са на по 20-25. Десет от най-важните години в живота им са минали в безмислените спорове на отчаяните им родители, в слепите амбиции на егоистичните им съседи и всичко това на фона на апатията, властваща в "обществото". Днес те са прави и здрави, силни и агресивни, защото няма как да са други. Те не са причината, „уважаеми специалисти". Тези изгубени души са следствие и от вашето безхаберие. От празнословието в хора на оплаквачките, пълен със сеирджии и подпалвачи, които всеки ден играят ролята на възмутени граждани, загрижени за бъдещето на спорта и нацията.
Този път природата не ни е виновна за нищо.
Повечето коментари за съботната драма се въртят около провокацията с изкъртените огради, канонадата по полицаите, последвалото извеждане от стадиона и боят навън. Да, това беше факт, но някой запита ли се защо 3000 души бяха вкарани в сектор за 2000? Защо преди няколко години домакините намалиха капацитета на собствения си стадион и сложиха чимове на трибуната под новото табло (все едно да монтират седалки в наказателното поле)? Отговорът е лесен в своята тъга. Всичко това бе направено, защото така се намаляваше бройката билети за гостуващата публика. И коя агитка е най-многобройна? - Тази на вечния съперник... Това е то гениалният маркетинг по български.
Забелязвате ли приликата? Това не са решения, които са взети в подкрепа на футбола и собствения клуб, а ясни стъпки насочени против съперника...
Корените на омразата са в ужасяващото ни неразбиране за междучовешките отношения и отказа да се анализира миналото на държавите като Англия, страдали по този път през 70-те и 80-те години на миналия век. Проблем е и нежеланието да проучим собствените си грешки от последните 20-30 години. Така, вместо да вникнем в истинските причини, ние се занимаваме с приказки за следствията. Без да си даваме сметка, че проблем е не тясната „кошара” за гостуващата публика, а самото наличе на такава „кошара”. Пораженците с власт вече са се примирили, че футболният мач с голям заряд е една мини война, за която стадионът и тъмните улици са очаквано бойно поле. Само преди дни, на дербито Лион - Реал, новият футболен Наполеон - Жозе Моуриньо, се здрависа с всяко едно от децата (облечнии в екипите на двата отбора) в тунела на „Стад Жерлан”. В събота, в София, „сини” и „червени” бяха изведени на терена от тежко въоръжена жандармерия в стил „новите гладиатори излизат за последната си битка в Kолизеума”. Достижение на цивилизацията или връщане в епохата на варварството е целият този "спектакъл".
Горе в дясно се вижда как е затревена трибуната под таблото.
Съучастниците от "елита"
Колко лицемерно е и възмущението от вандалщината на „големите медии”, в които детски спорт, култура и образование от години са мръсни думи. Колко безсрамно е поведението на „големия национално отговорен бизнес”, който дава повече от 400 млн. лв. за реклама в просташки, пошли и разрушаващи личността и обществото шоу програми, а после с жълти стотинки „спонсорира” по няколко кампании в духа на собствената си малоумна представа за корпоративна и социална отговорност. И колко трагично е да се гледа как общественото мнение се (де)формира от дрогиращи се продуценти, напиващи се водещи и сбирщина „журналисти”, които не са прочели три книги в живота си.
А какво да кажем за общинските съветници и кметове, които ремонтират ремонтираните сгради и площадки до безкрай (на кражбата), без да са отделили 5 лв. за тяхното стопанисване и дейност. Или за държавните чиновници, които хвърлят 40 млн. лв. за 4 олимпийски медала и 100 млн. за подслушвания, при положение, че по-малко от 10% от младите българи имат достъп до нормални извънкласни занимания със спорт и култура...
Това е резултат и от твоето мълчание.
Постилане на добри намерения
Всичко това е цинично и печално. Ние бавно вървим към своя „Хейзъл”, но в нашия случай той ще е още по-мъчителен и болезнен. Смъртта на 39 италиански тифози в Брюксел през 1985 г. помогна на Англия да изживее своя обществен катарзис. Ние през ден даваме жертви – по селата, пред дискотеките в градовете, на пътя, но тяхната кръв безмислено попива в черната земя. И глухи оставаме за плача на майките, изгубили своите чеда в пъти по 39...
Никой не иска да се вслуша и в думите на Маргарет Тачър, която, в онези смутни времена, обикаляла едно работническо предградие в Ливърпул, а скромният премиерски кортеж бавно си проправял път през купищата боклуци, запалените кофи и шляещите се младежи. Тогава Желязната лейди казала: „Полицията няма как да се справи с хулиганите, защото не тя е виновна за това, че ги има. Това е проблем на цялата страна”. Останалото е история – инвестиции в образование, култура и спорт; смели реформи и строго спазване на закона; изолиране на крайните лумпени и очовечаване на по-младите; силна икономика и проспериращо общество... Днес, там, където преди малко повече от две десетилетия вилнееха най-страшните хулигани и вандали в историята, Бербатов играе на метър от публиката на противника. В същото време, у нас, на тъч линията до него ще трябва да тичат трима телохранители...
...Погледнете през прозореца. Виждате ли найлоновия плик в клоните на близкото дърво? Излезте навън. Огледайте се около къщата или блока, пресечете калната улица и надникнете в салона на запуснатото читалище или на разрушената спортна площадка до него. Там, по тъмните и мръсни кьошета, расте нашето бъдеще, което съвсем скоро ще ни се отплати подобаващо за всичко. За малкото, което сме му дали и за безбройните възможности, които сме му отнели. Не се съмнявайте, от години ние сеем леден вятър и тепърва ще зажънем страшни бури.
Честит първи март.
PS
1. Холандецът Сержиньо Грийн за част от тренировките в Левски: „Това у нас децата го учат в подготвителните групи”.
2. В събота започват първенствата на подрастващите, но ЦСКА няма дори един терен за тренировки и мачове на детската си школа. Вчера шефовете на клуба взеха нов бразилец, който уж идва от тамошната втора дивизия. Имате google, проверете дали е така.
3. Още в края на 60-те години, Робърт Кенеди отбелязва провала на консумативното общество да донесе лично щастие. Иронизира статитистиката, която включва в брутния национален продукт замърсяването на въздуха, рекламата и индустрията на цигарите, секретните брави на вратите на всеки дом и затворите за тези, които разбиват същите тези врати.
Вие преброихте ли се?
| Добави в Svejo |
|
