Кошът на посланика 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Кошът на посланика
От 25/03/2011 16:26
Остават само 15 секунди до края на мача и българският посланик в САЩ най-после влиза в игра. Отборът му пада с 1 точка и не знам защо, но някак си на всички изтръпнали от напрежение зрители в залата е ясно, че топката ще попадне точно в неговите ръце. Намираме сe в Лоуренс, щата Канзас – yж малък за американските мащаби, стохиляден град, но с огромно значение за милиони хора по целия свят.
15 секунди! Навън стене свиреп прериен вятър, акомпаниран от 10 зъзнещи целзия под нулата, но легендарната зала на Лоуренс Хай, наричана от всички тук “Джунглата”, клокочи като гърлото на действащ вулкан. Публиката е потна, превъзбудена и полудяла. Напрежението е осезаемо и се е вкопчило в тези последни секунди с ясното разбиране, че нещо изключително е на път да се случи.
В баскетбола 15 секунди са цяла вечност, така че изходът от този инфарктен момент все още е надеждно скрит дълбоко в гънките на плътен възел. Но преди да възложим неговото разплитане на ръката на нашия посланик, нека ви разкажа за една друга ръка. Ръката с белезницата...
Тя принадлежи на мъж на име Иън. На дясната му ръка наистина има белезница. За нея е закачено
бляскаво куфарче от титаниева сплав
Казват, че 250 дни в годината обикаля света с въпросното куфарче и на практика не се разделя с него. За да го отворите, ще ви трябва ключ за белезниците, ключ за куфара и сложен код, известен само на Иън. В куфарчето има два непретенциозни листа пожълтяла хартия. Хартия за милиони. Но защо този странен човек меридианства и паралелства по цяла година с двата листа, херметически затворени и впити в китката му? Причината е, че навсякъде хората мечтаят да ги видят.
Дядото на Иън – Джеймс, е погребан на няколко минути от залата, в която се намираме. Казват, че бил гений: човек с 4 доктората, но това, с което ще бъде запомнен завинаги, са двата листа. Преди 119 г. той е формулирал върху тях първите 13 правила, благодарение на които днес съществува игра, наречена баскетбол. Хартийките са нейното безценно кръщелно свидетелство. Подобно на дядо си, Иън Нейсмит е много особен и добър човек. Мисията му в живота е да помага на бедни деца и сираци. Но финансовата криза остави фондацията му без средства. Това бе причината след толкова години да реши да се раздели с безценното куфарче. Преди два месеца Иън предостави двата листа на „Сотби’с” и поиска да бъдат обявени на търг. Всеки цент щеше да бъде дарен на фондацията.
Жоро пред паметника на д-р Нейсмит
Който някога е стъпвал в Лоуренс, знае идеално значението на баскетбола за този град и значението на града за баскетбола. Играта е навсякъде: във всеки двор, къща и училище, в очите на малчуганите, във въздуха… Тук всеки е специалист по баскетбол, а по тротоарите често може да се натъкнете на велики играчи: бивши, бъдещи и настоящи. Първият ми адрес бе ул. „Нейсмит” №1815. На 50 метра, на същата улица, е легендарната зала на Канзаския университет “Алан Фийлдхаус” – един от най-старите и прославени баскетболни параклиси в света. Пак на същата именита улица, в скромен дом преди години е расло слабичкото момче Дейвид Буут. Както всяко друго хлапе в града, Дейв е бил напълно покорен от играта, тупкал по цял ден топката и се надявал да играе, ако не в университета, то поне в залата на гимназията си Лоуренс Хай. Но съдбата имала свое собствено намерение: Дейвид не успял да стане елитен играч, но затова пък завършил икономика, създал финансова империя в щедрия на ресурси Тексас и натрупал приказно богатство. Преди три месеца, на 10 декември, Буут се впусна в една от най-жестоките битки в живота си - с арабски шейхове, световно известни музеи, ексцентрични колекционери и европейски милионери. Когато яростното наддаване най-после завърши, Дейв бе спечелил търга за 13-те правила на д-р Нейсмит. Цената?
$4,3 млн. - най-скъпата спортна реликва в световната история!
Но още по-интересно е, че Буут нямаше намерение да държи в себе си двата листа хартия. Веднага, след като ги купи, той ги дари на университета, защото твърдо вярва, че мястото им е в Лоуренс: там, където играта е избрала да направи първите си крачки и където витае духът на нейния забележителен създател. Университетът ще построи нещо като малък храм, в който безценният документ ще бъде изложен завинаги и без съмнение ще стане място за баскетболно преклонение.
17-годишният Фунтаров в акция
И точно тук, на това свято за играта място, в средата на Америка и в сърцето на баскетбола, днес вятърът вие, “джунглата” е кипнала от напрежение и очите на всички са отправени към 17-годишното българче Георги Фунтаров. Естествено, че не е попаднал тук случайно. Съдбата си знае работата, но това е цяла друга история. Някой ден ще ви я разкажа, ала сега е време да обърнем внимание на играта… и на посланика. Вижте, аз винаги съм вярвал, че независимо дали го желаем или не, всеки един от нас, българите зад граница, е посланик на страната ни в чужбина. За повечето хора, особено в Америка, нашите постъпки, поведение, решения и думи са единственото впечатление от България. Така че всеки български дом е консулство. Всички неофициално носим официална отговорност и където ни е подхвърлил животът, там е нашето посолство. Даката, шофьор в Чикаго – посланик; Методи, зъболекар в Денвър - посланик, Елена Поптодорова, посланик във Вашингтон – посланик, Георги Фунтаров, ученик в гимназията Фрий Стейт в Лоуренс – посланик. Днес е
негов ред да връчи своите акредитивни писма
Георги е тук от лятото, записа се във Фрий Стейт и почна да тренира. Още след първите месеци стана ясно, че е най-добрият в отбора и бързо се наложи като топ реализатор и най-умел защитник. Наскоро се сблъска с най-силния тим в щата - Уичита Хайтс, където играе соченият за бъдеща звезда в НБА Пери Елис. Без да му мигне окото, Жоро отбеляза 18 точки от всякакви възможни положения и измъчи именития съперник в защита. Малко по-късно се натъкна на друга звезда – 210-сантиметровия тъмнокож ихтиозавър Уили Каули и непобедения му отбор – Олейта НУ. Резултатът? 15 т. за Георги; 4 за Каули и победа за Фрий Стейт на чужд терен! Изведнъж целият щат заговори за българина и името му вече се появява редовно в медиите.
В битка със звездата Коули
Днешният двубой в “Джунглата” е особен: най-очакваният гимназиален мач на годината. Сякаш целият град е тук. Лоуренс Хай срещу Фрий Стейт. Двете мега училища просто не могат да се понасят. Лоуренс е толерантно и цивилизовано място, но днес нещата са извън контрол. Жоро не е играл през живота си в подобна лудница и изглежда объркан. Феновете на Лоуренс Хай знаят, че за да имат шанс, трябва да извадят Георги от релси. На трибуните има огромен плакат, насочен директно срещу него. Още на загрявката забелязвам, че Жоро е много напрегнат. С влизането в игра е фаулиран моментално, но когато стъпва на линията за наказателен удар, публиката го освирква. Тактиката е успешна: Георги изпуска фала… после следващия и по-следващия. Стрелбата не му върви, топката не стига до ръцете му, съдиите също се обръщат срещу него. С 4 фала, Фунтаров трябва да гледа безпомощно от скамейката, докато преднината на съотборниците му започва да се топи.
15 секунди преди края Фрий Стейт пада с 1 т. и треньорът Чък Лоу взима своето последно прекъсване. Въпреки че току що е изиграл кошмарен мач, въпреки че е постоянна жертва на яростта на зрителите, въпреки че е емоционално изцеден и че иначе безпощадната му ръка днес изпуска, треньорът решава да се довери на звездата си. След един бърз заслон, топката действително попада в Георги вляво от таблото, близо до фала. Фунтаров се обръща бързо с дясното рамо към коша и завърта дълга кука. Защо, Жоре, защо? Тази стрелба е твърде рискована… твърде далеч от коша. От момента, в който топката напуска възглавничките на пръстите му, докато стигне до коша, получавам няколко спонтанни микро-инсулта. Но накрая за ужас на феновете на Лоуренс Хай топката минава като въздишка през мрежичката: 61:60 и победа за Фрий Стейт!
Полудялата от възторг публика на Фрий Стейт
Залата избухва. Играчите на Лоуренс Хай рухват на земята. Около 300 облечени в зелено фенове се разливат като цунами върху терена. Играчите се прегръщат. Глутница журналисти се нахвърлят върху отбора в търсене на Георги.
В следващите няколко часа той получава над
400 предложения за приятелство във Фейсбук
Телевизията повтаря 5 пъти победния му кош. “Този изстрел пристигна чак от България”, казва коментаторът и добавя: “Това бе най-великият мач между двата отбора.”
Във вестника пристигат писма от разгневени читатели, които смятат, че публиката на Лоуренс Хай е дискредитирала града, скандирайки срещу едно момче, отдалечено толкова много от родното си място. Георги получава обаждания от безброй хора, които не познава и на които не е давал номера си. Всички те му се извиняват от името на самозабравилите се фенове. На следващия ден на голямо поле до училището някой е написал в снега с огромни букви: БЪЛГАРИЯ.
Надписът „България” върху снега
Постепенно започвам да си давам сметка, че за една секунда, с един единствен изстрел скромният Георги успя да направи повече в този град за реномето на страната ми, отколкото аз за 20 години. Да разтърсиш по този начин мястото, в което живее душата на баскетбола, където е погребан нейният създател, където се пази нейното кръщелно свидетелство. Да накараш това светилище да говори с уважение за България. Знам какво мислите и сте прави, разбира се: не е само изстрелът. Георги е обичан в този град заради много други неща.
Въпреки качествата си на спортист, това момче веднъж не се е опитало да стане център на вниманието, да се самозабрави, да хукне по клубове или да набере телефоните на непознатите момичета, които му подхвърлят номерата си всеки ден. Скромно, учтиво, дисциплинирано и целенасочено, от първия ден в Щатите, българчето не е спряло да се раздава до край и в училище, и в залата. Говорих и с учителите му, и с треньорите, и те са изумени от светкавичната му адаптация към новата култура, език и система на обучение. Наскоро съпругата на бившата звезда в НБА Дени Менинг ми каза, че обожава характера на Георги и е щастлива, че синът й Еван му е съотборник. Бил Селф, един от най-големите треньори на Америка и човек, който не обича да раздава комплименти, наскоро ме намери на трибуните само, за да ми каже колко е впечатлен от играта и поведението на Жоро.
Надписът "Бог да благослови България" е разпънат в залата.
Снимки: Авторът
Толкова съм благодарен на родителите му, на българските треньори и учители и на страната ни за това, че са отгледали подобен човек и че дават повод на всички ни да забравим песимизма си и да повярваме, че щом имаме хубави послания, носени от достойни посланици, значи все още има надежда. Вчера бях във великолепната зала на Фрий Стейт – една от най-големите и модерни гимназии в Щатите, и знаете ли какво видях? Един единствен огромен плакат красеше трибуните. На него пишеше просто: “Бог да благослови България!”
Материалът е публикуван във в. "Телеграф" на 19 март 2011 г.
| Добави в Svejo |
|
