Новият път сега или друг път 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Новият път сега или друг път
Категория: ФутболОт 01/04/2011 13:14
В българското общество най-накрая бе постигнато съгласие по отношение на развитието на образованието, културата и спорта.
На безпрецедентна среща, проведена в НДК, бе взето решение скромните обществени и частни фондове да бъдат използвани рационално за развитието на България. Първи на форума взеха думата представители на държавната власт. От техните изявления стана ясно, че добруването на всяко българско дете става основна задача на правителството, като гаранция за по-доброто бъдеще на цялата страна.
Бяха назовани и първите мерки за целта – повишаване социалния статус на учителите, модернизиране на образователната система и подобряване на материалната база. Особено внимание се обръща на онези 1000 училища, които в момента нямат физкултурни салони. „Решихме онези 150 000 000 лв., които бяха определени за новия национален стадион да се пренасочат именно към училищата, защото така по-бързо ще решим здравословните и социални проблеми на младото поколение”, коментира неназован правителствен говорител. 
„Имаме два тежки проблема. В някаква степен те са наследени, но и по наше време бяха задълбочени. У нас малко се произвежда и много се краде. За да променим тази тенденция ще инвестираме сериозни собствени и европейски средства в по-доброто образование и възпшитание на учениците и студентите. Разчитаме на тях и след няколко години ги очакваме на полето на бизнеса и политиката, на културата и спорта. Те са хората, които ще модернизират нашата икономика, промишленост, услуги и земеделие. България престава да бъде страна за пиянски туризъм или някакъв балкански Тайланд. Ние няма да позволим нашите деца и земи да бъдат суровинен придатък на Великите сили или мултинационалните монополи”, категоричен бе в речта си министър-председателят.
След него думата взе председателят на сдружението на общините. „Това е велик ден за България. Никога досега в нашата криволичеща история, местните власти не са били така единни. И това съгласие не идва от печално известните коалиициии на кражбата, които през последните години спъваха развитието и разхищаваха общинските средства по градове и села. Ние подкрепяме новият курс в управлението на страната. В духа на Конституцията и Хартата за правата на човека ние ще работим за по-доброто бъдеще на нашето общество.
Чл. 47.
(1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
Този цитат от нашата Конституция ще бъде настолното ни четиво и заедно с представителите на централната власт ще направим всичко по силите си, за да създадем максимално добри условия, в които децата ни разкрият и реализират своя талант. Само така те ще благоустроят селата и градовете и ще внесат хармония в семействата на затруднените си родители. Ние не се притесняваме от идващите избори, защото начертанието за нов път на развитие е подкрепено от всички политически сили. Приключваме с ремонтите на ремонтираното, общините не са някакви строителни предприемачи. Ще постелем с чакъл калните и с асфалт надупчените улици. Ще облагородим училищата, читалищата, спортните зали и терени. Нашите граждани от всички възрасти имат право на качествен живот и наша основна цел ще е да им го предоставим. И накрая, но не на последно място. Ще отделим от общинските средства, за да подпомогнем заплатитете на учителите, читалищните преподаватели и спортните треньори. Инвестицията в хората е името на нашата политика.” Речата бе посрещната със страхотни аплодисменти.
На трибуната застана представител на едрия бизнес. „Говоря от името на всички големи работодателски организации в България. Ние дълго обсъждахме проблемите и осъзнахме, че една сериозна част от причините за тях се крие при нас. Осъзнаваме, че материалният напредък не може да се приеме като самоцел. Собствениците и водещите мениджъри се съгласиха сериозен процент от нашите печалби да отиде в новосъздаден фонд за развитие на българските деца. С тези средства ще се дофинансират различни образователни, културни и спортни програми в цялата страна. Освен това ще има специално перо за стипендии за изоставени деца, както и на такива от бедни семейства. Мениджърите по човешки ресурси имат задачата да се погрижат нашите служители и работници, да имат средства и възможност за посещение на различни културни и спортни събития. Разбираме, че нашият просперитет минава през просперитета на цялото общество и ще работим за това с всички сили”. Думите на крупния банкер и индустриалец се приеха добре, защото той от няколко години даваше пример със скромен живот и отговорен за обществото бизнес. Беше популярен като Ицо Стоте каузи, защото в огромния му холдинг имаше цял отдел, работещ с различни училища, читалища, сиропиталища и спортни клубове. Освен всичко друго, той отдавна се бе отказал да си прави евтин пи ар от това. Просто бе осъзнал, че това е част от отговорността на материално осигурения гражданин.
До края на срещата трябваше да се изкажат президентите на някои от най-големите и влиятелни спортни клубове в страната. „Уважаеми приятели, горд съм да кажа, че заедно с колегите от другите клубове подредихме задачите си по важност. Първо ще гледаме на нашите клубове, като на организации, призвани да радват хората: децата в тренировките и на трибуните, родителите на стадиона или пред телевизорите, спонсорите и рекламодателите в ложите. Създавайки условия за нормални тренировки и мачове, ние ще помогнем на децата да растат здрави, възпитани и благородни. Освен това най-добрите от тях ще бъдат звездите на представителните ни отбори, с които първо ще атакуваме балканските, а след това и европейските спортни върхове. Ние дълги години съсипвахме спорта. Мачкахме треньорите, държахме ги в глад и мизерия и плащахме мижавите им заплати от дъжд на вятър. Лъжехме децата, че работим за тяхното бъдеще, а зад гърба им въртяхме пошли схеми. Уреждахме мачове, затваряхме си очите, докато треньорите псуваха играчите и взимаха процент от заплатите на тези, които пускаха в игра. Всичко това, гарнирано с вмешателството в работата на съдиите ни закара в блатото, от което сме готови да излезем. По-големият брой спортуващи деца при по-добри условия ще ни помогне по-бързо да се върнем на пътя на успеха. Благодарим за разбирането и подкрепата”. Последва братска прегръдка между президентите на няколкото големи клуба в залата. Това беше отличен пример и за колегите им в цялата страна, където бързо бяха отстранени многогодишните разногласия по ваните проблеми.
Само за пример, в Пловдив двата водещи клуба, държавата и общината взеха дългоочакваното решение. Големият стадион се превърна в общ дом на градските съперници, а старите стадиони бяха съборени и на тяхно място бе изградена модерната база на клубните школи.
Разбира се важна роля в този мащабен проект за промяна имаше и министерството на спорта, от което дойдоха много от предложенията за реформи. „Ние осъзнахме грешките си и първо разчистихме собтсвените си редици от търтеи и протежета. Освободихме всички „шуро-баджанашки” чиновници и излязохме от инерцията на соца, в която затъвахме с годините. Спортът в училище и масовият спорт бяха изведени като главни цели, а с това и средствата за тях се увеличиха няколко пъти. Това бе направено за сметка на спорта за високи постижения и олимпийската подготовка. В момента ние нямаме нужда от златни медали, а от здрави, образовани и възпитани деца. Сигурни сме, че само след някоколко години ще имаме и едното и другото”...
Журналистите едва смогваха да предават новините от залата. Техните главни редактори предчувстваха чудесните заглавия и огромния интерес на аудиторията. Времената на „Ку*вар свири на Левски” бяха останали в миналото заедно с неуравновесените медийни шефове, за които се разправяха само вицове. България смело бе поела по пътя на своето спасение и нормализация. Усмихнати момчета и момичета изпълваха читалищните салони и спортните площадки.
Убийствата на младежи от младежи бяха кошмарен спомен от недалечното минало, за който неколцина изследователи пишеха научни трудове.
Денят беше слънчев, топъл и пролетен.
Беше първи април.
| Добави в Svejo |
|
