"Криви сметки" за столичните стадиони 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
"Криви сметки" за столичните стадиони
Категория: ОбществоОт 25/04/2011 12:01
Априлското слънце на надеждата озари порутените и обезлюдени български стадиони. Премиерът Бойко Борисов се ангажира да отпусне 60 млн. лв. за мащабна реконструкция на футболните съоръжения, приютяващи столичните грандове ЦСКА, Левски, Славия и Локомотив.
Безспорно, България се нуждае от модерни стадиони, построени по европейски стандарти, и заявеното желание на правителството на ГЕРБ да помогне на софийските клубове е положителна промяна в отношението на държавата към футбола ни. Целият процес по реализация на идеята обаче е необходимо да бъде осъществен при пълна прозрачност, с предварително ясно и планирано финансиране, с отчет "до стотинка" за изразходваните средства. Клубовете би следвало да кандидатстват за субсидията и да се оценяват по точно формулирани критерии на базата на разработени инвестиционни проекти. От своя страна държавата трябва да разясни на обществото какви са критериите, по които ще се търгува с общинските терени и как точно ще увеличи данъците на букмейкърите, без да ги изгони от българския пазар. Управляващите са изправени пред предизвикателството да действат бързо и ефикасно, за да оправдаят съмненията, че широко прокламираното начинание всъщност е ловък предизборен ход, с който да получат одобрението на двумилионна София.
Стадион "Юнак" може да се приеме за люлка на спорта в София. На тази снимка от 60-те години на миналия век, той вече е редом с новия Национален стадион "Васил Левски".
Снимка: lostbulgaria.com
Въпреки похвалното декларирано желание да "ударят едно рамо" на закъсалия ни футбол министър-председателят Борисов и неговият екип засега не демонстрират последователност и ясна визия относно източниците на средства за ремонтите. В рамките на няколко дни бяха лансирани две идеи. Първата е "избистрена" по време на срещата на Борисов и финансовия министър Симеон Дянков със столичното Г-4, в което влизат собствениците на Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив - Тодор Батков, Димитър Борисов, Венцеслав Стефанов и Николай Гигов. Планът на "силните хора" в държавната и клубна власт предвижда да се въведе 16% акциз върху онлайн хазарта, от които 10% да отиват директно във футболните клубове. "Попитахме Брюксел и получихме тяхното одобрение, имаме "зелена улица", а до октомври ще приемем нов Закон за хазарта в интернет", коментира премиерът, според който в тази сфера се въртели 300-350 млн. евро годишно, което значело по 35 млн. за футболните клубове. От думите му ясно прозира намерението онлайн хазартът да бъде обложен с
данък върху оборота на букмейкърите
а не върху тяхната печалба. Световната практика обаче показва, че това е неефективна регулация, която директно "пренасочва" потребителите към нерегистрирани оператори от "сивия" сектор. Във Великобритания, която е най-големият пазар за интернет залози, до 2001-а съществуваше 6.75% данък върху оборота, който бе заменен от 15% налог върху печалбата на компаниите, определен от правителството и букмейкърите като "по-ефективен, справедлив и устойчив". Обратният пример е Франция. Правителството прие лицензионен режим с данък от 7.5% върху оборота (плюс 1% за развитие на спорта) за онлайн спортни залагания, в резултат на което само 30 от над 5000 онлайн оператори кандидатстваха за лиценз за работа. Бойко Борисов, изглежда, е бил подведен и за размера на интернет хазарта в България. Според експерти реалното ниво на онлайн залаганията у нас за изминалата 2010-а, изчислено на базата на разходите за реклама, е било около 150 млн. лв., тоест три пъти по-малко спрямо планираните от министър-председателя приходи. Така че, дори да бъде постигната пълна събираемост на налога, за клубовете ще останат около 15 млн. лв. годишно, които биха били достатъчни само за качественото обновяване на максимум един стадион.
Днес от старата слава на "Юнак" са останали само тези руини и, разбира се, златният парцел в центъра на града.
Снимка: lostbulgaria.com
Другият заявен подход за намиране на средства на "първо четене" изглежда по-рационален и осъществим, но също крие множество "подводни камъни". Идеята е,
да се продадат на публичен търг
бившите стадиони "Раковски", "Септември" и "Юнак" заедно с прилежащата им държавна собственост и така да се набавят парите, с които да се финансира изграждането на съоръженията на елитните ЦСКА, Левски, Славия и Локомотив (София). От своя страна новите притежатели на "апетитните" парцели ще бъдат задължени да построят обекти, с появата на които да бъде модернизирана инфраструктурата на София. Тук обаче нещата изглеждат юридически осъществими единствено с казуса за стадион "Септември". Теренът в квартал "Красна поляна" е общински и в момента се използва от футболния отбор на "Септември", който лесно може да бъде "изгонен" и пратен да прави компания на Славия в "Овча Купел". Стадион "Юнак" е в капитала на държавното търговско дружество "Национална спортна база", но попада под особена юрисдикция, първо защото е публична държавна собственост и като такава не може да се продава и освен това е част от територията на Борисовата градина. През последните 10 години два проекта за застрояването му вече се провалиха. Прословутата многофункционална спортна зала, за която имаше апетити да бъде построена на това място по времето на Весела Лечева, бе преместена на "Четвърти километър", а подземният паркинг на главния архитект на столицата Петър Диков си остана добро пожелание. Интересно е кой инвеститор ще вложи милиони в терен, на който няма право да издигне например един бизнес парк? За да има частен интерес към имота, правителството ще бъде принудено да промени градоустройствения план на София и регулационния статут на терена, а този акт неминуемо ще породи широко обществено недоволство и масирани протестни акции от страна на природозащитниците.
Стадион "Септември" в наши дни също чака бутане. Въпросът е какво ще има на негово място.
Снимка: bgclubs.eu
За терена на стадион "Раковски" пък от години се водят "пунически войни" между общината, Министерството на вътрешните работи и футболен клуб Левски. Комплексът със стратегическо положение в момента се ползва от "Център за бойна подготовка и спорт" и "Спортна асоциация" към МВР. Там са разположени стадион, тенис кортове, игрища за футбол, зали за волейбол, баскетбол и художествена гимнастика, която скоро бе реновирана за над 1 млн. лв. от Министерството на физическото възпитание и спорта. Президентът на Левски Тодор Батков от години несполучливо се опитва да сложи ръка върху терена, за да построи нов стадион на "сините" в идеалния център на столицата. А и трудно, почти невъзможно, е да бъде преодолян социалният ефект от подобна "търговска дейност". Независимо че на терените на "Септември" и "Раковски" не се играе елитен футбол, на тях тренират стотици деца от школите на двата футболни клуба, както и други спортисти. Затварянето на базата ще доведе до сериозни проблеми в системата на детско-юношеския футбол и родителите на децата, оставащи без "дом" за тренировки, вече обсъждат законови действия, за да спрат евентуалната продажба.
Ако хипотетично предположим, че тези
60 млн. лв. все пак бъдат намерени
и предоставени на клубовете, веднага следва логичният въпрос "Как ще бъдат похарчени парите?" Според информация на "БАНКЕРЪ" най-солидни "парчета от пая" са предвидени за Левски и ЦСКА - по 20 млн. лв., а на Славия и Локомотив (София) ще бъдат отпуснати два пъти по-малко средства. Клубовете вече имат първоначални инвестиционни намерения, въпросът е доколко финансирането отговаря на реалните нужди? Собствениците на ЦСКА от фирма "Титан" ще използват държавната субсидия, за да увеличат капацитета на "Българска армия" от 27 000 на 30 000 зрители, като затова ще бъдат разширени секторите "Б" и "Г", а 80% от стадиона трябва да бъде покрит с козирка. Иво Иванов и Димитър Борисов планират да вложат допълнителни 5 млн. лв. в базите за детско-юношеската школа на Панчарево и в Борисовата градина.
Собствеността върху терените и сградите на стадион "Раковски" продължава да е спорна, но пък апетитите към парцела са безспорни.
Снимка: bgclubs.eu
Според разчетите на Левски за "Герена" същата сума е необходима за нова козирка на секторите и качествени седалки, за да може стадионът в Подуене да приема срещи от груповата фаза на Шампионската лига. За стадионите на "белите" и "червено-черните" проектите предвиждат с 10-те милиона на "калпак" да се намали капацитетът им до 15 000-18 000 зрители и да се изградят нови осветителни системи. Засега никоя от заинтересуваните страни изглежда не отчита, че българските стадиони са морално и материално остарели и проблемът с премахването на лекоатлетическите им писти няма как да бъде решен дори от строители вълшебници. Всяка реконструкция на съществуващите "футболни гробници" е временно и половинчато действие. Може би ще наблюдаваме едно приятно усвояване на милиони, паднали "от въздуха", без да се мисли в перспектива. Необходимо е генерално решение - съборетините, които са опасни за посещаващите ги средно около 1000 души на мач, да се съборят, а на тяхно място с парите да се издигнат два нови модерни стадиона, отговарящи на европейските критерии за футболна инфраструктура. За целта ще са необходими поне още толкова средства, които обаче не е трудно да бъдат намерени с един адекватен мениджмънт. Търговските права върху името на стадиона или процент от собствеността могат да бъдат предложени на външни инвеститори и съоръженията ще се изплатят за десетина години - дори да се използват само за рок концерти.
(Б)
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.
Текстът е публикуван в новия брой на вестник "Банкер".
| Добави в Svejo |
|
