Не предавайте децата на България 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Не предавайте децата на България
05/05/2011 14:21
6 май, Гергьовден - Ден на храбростта и Българската армия. Това е денят, в който си припомняме, че по тези земи е имало хора, които смело и съзнателно са жертвали живота си в името на нашето Отечество. Сред тях винаги е имало радетели на българския спорт, а този коментар е посветен на техните наследници (ако ги има).
Голяма част от основоположниците на българския спорт са били офицери и войници. С пагони са били и повечето ръководители на спортното движение и олимпийския комитет, чак до издигането на покойния Иван Славков (Бог да го прости).
Та самият Луи Айер, един от швейцарските учители, които отварят очите на изостаналото ни общество за спорта след Освобождението, загива геройски при Дойран. През 1916-та той е начело на ротата си от гимнастици, лекоатлети и боксьори, които сам е тренирал и повел в боя и то в уж чуждата за него война.
Е, да се запитаме.
Ние достойни ли сме за наследници на тези хора и честни ли сме към момчетата и момичетата, които се опитват да спортуват у нас въпреки всичко? И още нещо. Какво сме направили за останалите, които продължават да нямат достъп до качествени занимания с организиран спорт, все едно не живеем в XXI век, а сме се върнали повече от сто години назад из загубените махали на забравените от всички български земи...
Всяко общество има черни предателства, от които продължава да се гнуси дори и когато види два реда за тях в учебниците по история. Но днес, във време, в което ние не воюваме с вътрешни и външни врагове, а се опитваме поне малко да нормализираме обществото, също има примери за предателства. И в спорта също.
Един от най-страшните примери е затварянето на очите пред очевидните проблеми. Пренебрежителното отношение на родителите към разхищението на общинските и държавни пари и лошата организация във федерациите и клубовете е първата крачка към предателството. Следващата е затварянето на очите пред лошите условия за тренировки и състезания, истеричните треньори и псуващите зрители. Третата е корупцията: лансирането на едни за сметка на други и то подплатено с пари/услуги под масата.
Така се подготвя почвата и за върха на унижението. Подготовката на децата за участие в уговорени мачове и затварянето на очите пред мръсните пари, които те започват да носят у дома.
С какво тези хора са по-различни от онези престъпници, които ние вкупом определяме като аморални типове, каращи момичетата да проституират. Девойките продават телата си, а момчетата телата и душите си. Уж всички ги учат на спорт и по-добра игра, а накрая парите се изкарват от уговорените мачове, тоест от имитацията на игра; не от играта, а от неиграта.
Да видим какво пише в Наказателния кодекс, който е формулирал моралните правила, които обществото е утвърдило през вековете.
Чл. 188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с обществено порицание.
(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.
Чл. 155. Който склонява друго лице към проституция се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
Е, вие си отговорете на въпроса по кой член и коя алинея ще бъдат съдени тези, които карат момчетата да продават мачове. Против човешкия и спортен морал и с ясното съзнание, че ги съсипват като състезатели, а често и като хора. И за какво се прави всичко това? За няколко презряни сребърника, които се подхвърлят на всички по порочната верига.
За залози, точки, купи или евробилети футболни мачове у нас се уреждат повече от 15 години. И въпреки всички слухове и приказки, без оглед на косвените и (малкото) преки доказателства, въпреки побоищата и убийствата, този срам не спира и в наши дни. От вас, уважаеми родители, зависи как ще възпитате децата си и дали ще им позволите да продават себе си и играта за по 200–300 лв. Като минат на "професионално" ниво, сумите се увеличават, но какво са те в сравнение с човешкото обезобразяване.
По-добре цял живот по селските групи, отколкото един ден в това блато. Това е последен шанс за големите и по-малки клубове, които ги копират на местна почва. Тук не говорим за рязане на опашката, а на главата. Продължи ли тази порнография, значи всички ние сме загубили. Предали сме се на тарикатите, предадени от всички, които участват в уговорките или си затварят очите за тях.
Този порок и тази развала задушават българския спорт и му пречат да се нормализира и да стъпи на здрава почва. Затова тук избуяват бурените на простотията и посредствеността, на имитацията и безсмислието. Те всячески се опитват да задушат цвета на всяко изключение, което се е осмелило да им покаже, че нещата могат и трябва да се правят така, както пише по дебелите книги.
На нас сега ни трябва покаяние, смирение и почтеност. И едва след това ще се оглеждаме за добрите планове и здравата работа, без които успехът е немислим. Това е нашият дълг, това е заветът на войниците и офицерите от гимнастическите дружества Юнак и всички останали спортни клубове, които смело положиха кости в олтара на Отечеството по бойните полета на четири войни. Те не бяха предатели, защото техните майки и бащи не ги бяха възпитали като такива, а и не биха го допуснали.
А вие, уважаеми, достойни ли сте да сте родители на вашите деца?
Не на нас, не на нас дължите отговор, а на тях - с русите и черни коси, с чистите като сълза очи и с белите им ангелски души.
PS
Бащите на българския спорт, начело с подпоручик Луи Айер, са се доказали като джентълмени на манежа, игрището и ринга, а след това са воювали като лъвове за Родината. Ако техните правнуци в наши дни продават името, честта, клуба и града си, не ми се иска да виждам как те ще защитават България, ако, недай Боже, това се наложи някога.
| Добави в Svejo |
|
