Начало Примерът на Примера
Съвети:
5 храни чудо за стомаха и тялотоБалансът между спорт и храненеД-р Мариела Сиракова: Активният спорт е предизвикателство за ставите16 съвета как да държим грипа настранаКак да запалим децата си да спортуват?10 подправки, които спомагат отслабванетоТри стъпки към имунитетаСъвети за добра стойкаКасисът премахва мускулната болка след тренировкаХрани на бъдещето
Анализи:
Бунтът на тийнейджъритеСпор(т)на работа - Обществена поръчка на спортното министерство предизвиква конфликтиРазхищението ни съсипва живота, спорта и бъдещето"Криви сметки" за столичните стадиониОт Витоша по-скъпо нема...Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?Училището и културата на оцеляванетоЗапочнали сме да губим цивилизованостКорените на жестокостта"Ла Масия" - истината за големия футбол
Facebook
Анкета:

Какво да се прави с Елитната до 19 години?







Други новини:
Берое пусна португалците да си ходятГенерална асамблея на ФИБА Европа ще се проведе през уикендаАдриан Андреев на финал в Рим!Георги Иванов тренирал тайно, изненадал с титлаИнтересът към националите доведе до рекордна посещаемост в BGvolleyball.com

Примерът на Примера

Категория: Футбол
От 18/01/2010 13:38
Примерът на ПримераНе знам дали познавате чуството на „гордост и срам”, но аз го изпитвам понякога! Последният път бе, когато си дадох сметка, че така добре функциониращата по време на комунизма у нас система „държава – община – спортно училище – спортен интернат – спортни успехи”, работи перфектно в капиталистически условия.

 

 

Сиреч – спрях да се гордея с онова „произведеното в България”, което като че ли злощастно бе затрупано и погребано с падането на Берлинската стена. И в същото време ме хвана срам от това, че испанците ни бият по точки. Много съм уязвима на тази тема. Все пак българка 1,72 съм. Същите тези испанци, които в началото на 90-те години едвам покриват минималните ръстови нива на средния европеец, днес са европейски и световни шампиони по баскетбол. Пак по това време, испанските деца имат само един час за физическа култура в училище, а професионалните спортисти току-що са „узаконени” и започват да получават стипендии по план АДО. После идва Олимпиадата в Барселона през 1992 г. И почти двайсет години по-късно Кралството изживява своята „златна спортна епоха”.

По време на икономическа криза, казват ескпертите, най-добре е да разчитаме на собственото производство. И не само заради кризата. А като продължение на традицията. За да са здрави децата ни. Да, не става въпрос само за производство на автомобили. Може да се фабрикува и спорт. Как се прави ли?

Помощта на медиите е от особено значение за прокламирането на добрите идеи. Именно за това най-продаваният ежедневник в Испания, спортният вестник „Марка” започна публикуването на серия от статии, посветени на детските школи в професионалните клубове по футбол. Ние от ViaSport.bg само ще превеждаме написаното. Вие от другата страна, моля опитайте, да го разберете. Може би някой ден отново ще го приложите ...щото е лесно да се върнеш там, откъдето си тръгнал, вместо да прокарваш нови пътища, нали г-н Спортен Министър и г-да собственици на спортни клубове в България?


Кризата задължава отборите да се обърнат към школите

От „фабриката” на Реал (М) излизат 40 играчи, двойно повече отколкото от „Ла Масия”, с разликата, че Барселона има най-много собствени футболисти в първия отбор - 10. Осасуна влага най-много пари за производство на таланти – 25% от бюджета си.

Испанският футбол отново поглежда надолу... Всички знаем, че изминалата 2009 година бе белязана с една единствена дума КРИЗА. В много от клубовете в Примера се наложи да залагат на момчета от школата сиреч „собствено производство”, че за „външна продукция” пари няма. Тазгодишният носител на „Златната топка” Лео Меси, израсъл в школата на Барса - „Ла Масия”, също много помогна за формирането на феноменалния продукт, наречен „произведено у дома”.


Лео Меси - гордостта на Барселона и Примера.

Минаха много години от времето, когато  в школата на Атлетико (Мадрид) блестеше една малка звезда с име Раул Гонсалес и която бързо изчезна оттам, благодарение най-вече на „политиката” на един т.нар супер бизнесмен Хесус Хил. Любопитен факт е, че именно неговият син Мигел Анхел Хил Мартин, понастоящем също шеф на „колчонерите”, заяви – „ Само след 5 години 50% от нашия отбор ще бъде съставен от момчета от школата”. Явно нещо се променя в испанския футбол! Какво ли е то?

Инвестициите
в детските отбори са минимални. Барселона изразходва около 10 милиона за „Ла Масия”. Едва 3% от бюджета си. Или по-друг начин казано, толкова колкото печели Ибрахимович за една година. Реал (Мадрид) отделя по-малко за младоците – около 8 милиона, което прави само 2% от бюджета. Други клубове пък наистина влагат в бъдещето. Осасуна е един от добрите примери. Памплонци харчат 8 милиона в „Тахонар”, което прави точно 25% от разходите на клуба като цяло. Явно има защо 9 от момчета, произведени в школата да са титуляри в отбора на Камачо този сезон. В клубове като Атлетик Билбао например също се върви смело по този път.


Цифрите не могат да излъжат. Поглед върху 262 футболисти от школите на испанските клубове е доказателство, че Примера наистина залага на свой продукт. Реал (Мадрид) както винаги е основен производител, въпреки че от 40-те, които понастоящем играят в Първа дивизия, само 5-има са в състава на Пелегрини. И това без да броим някои от футболистите, произлезли от „Фабриката” (както в Испания мило наричат школата на "белите")  - Морал, Каскеро, Лора, Форлин... които отдавна са доказани имена в други клубове. Докато в Барса историята е точно обратната. Или с Гуардиола – цели 10 са в момента - или не. В „Ла Масия” залагат на един определен тип играч, който лесно да си приспособи към стила на игра на първия отбор. Именно за това лесно могат да се открият приликите между самия Гуардиола и други от "синьо-червената" школа като Де Ла Пеня, Артета, Шави, Иниеста или Бускетс.

В миналото голяма част от испанските клубове предпочитаха да залагат на чужденци на ниска цена, вместо да дават шанс на момчетата, които умират за фанелката на клуба на сърцето си. Но времената се менят. С тях и мнението на президентите на клубове. „ Школата е едно необходимо зло, което като дръпнеш чертата ти носи само разходи и чиито социални измерения не служат на ръководителите за оправдание пред банката.” Изречението е на Мичел, по настоящем треньор на Хетафе и бивш директор на реалмадридската школа. Неговите разсъждения в книгата „Мечтата да станеш футболист” отиват още по-далеч. „Школата е една маратонска дисциплина. Налага се да засееш първо,  за да береш резултати после. В обучението е бъдещето. Клубът никога не трябва да губи своите корени. Те са моторът, който го движи напред и му помага да расте.”

Академията на Реал (Мадрид) е най-големият "производител" на играчи за елита на испанския футбол.
Снимка: realmadrid.com

Алфредо ди Стефано, почетен президент на Реал (М), набляга върху значението което имат треньорите на подрастващи. „Работата на треньора е не само да води мач, налага се да формира футболисти.” Именно в правилния избор на „седящ върху треньорската пейка” се крие и голяма част от успеха на отбора. Добре запознатият с работата  в школите, агент на фирмата IMG (представител на футболисти и треньори),  Санти Кастейо дава една рецепта срещу кризата: „Идеалният вариянт е да се влагат пари за производството на 18 футболисти за първия отбор и само останалите 4-5 да са купени отвън. Има ли смисъл да плащаш на 24-25 играча, когато едва 15-16 намират място на терена? Това е разбираемо само при клубове, които играят в три състезания едновременно, като Реал и Барса, но останалите поддържат един постоянен и безсмислен разход. Времето, което се дава на играчи да оправдаят заплатите си, може спокойно да се използва за момчетата от школата – да трупат минути и самочуствие.”


Настъпва един нов етап. Глобализацията на школите във футбола скоро ще даде плод и футболисти с различна националност ще заиграят в испанските клубове. Това ще бъдат децата на имигрантите. И шефовете на футбола знаят, че часът настъпи. И че трябва да се пази добре бъдещето. Платини, президентът на УЕФА, има един перфектен план за близките няколко години. „Футболистите трябва да живеят и тренират в собствените си държави, за да узреят. И именно за това ще сложим край на „кражбите” и печелившия бизнес на агенти и представители на фирми, които трупат богатство за сметка на юношите под 18 години.”



Как отборите  в Примера оползотворяват играчи „собствено производство”, колко от тях  днес играят в други испански клубове от първа дивизия?


1. Атлетик Билбао – общо 16, 12 от тях в първия отбор на Атлетик
2. Атлетико М – 23, 5 в първия отбор
3. Барселона – 21, 10 в първия отбор
4. Депортиво – 7, 4 в първия отбор
5. Еспаньол – 16, 8 в първия отбор
6. Малага – 18, 7 в първия отбор
7. Осасуна – 14, 9 в първия отбор
8. Расинг – 10, 6 в първия отбор
9. Реал М – 40, 5 в първия отбор
10. Севиля -  17, 6 в първия отбор
11.Спортинг – 10, 6 в първия отбор
12. Тенерифе – 5, 4 в първия отбор
13. Валенсия – 15, 7 в първия отбор
14. Валядолид – 6, 2 в първия отбор
15. Виляреал – 8, 4 в първия отбор
16. Херес – 2, 2 в първия отбор
17. Сарагоса – 7, 4 в първия отбор
18. Хетафе и Алмерия нямат нито един играч.

Осасуна е отборът, който най-много инвестира в школата си. От 32 милиона евро общ бюджет при децата влизат 8 милиона или 25%. Реал М е с бюджет 420 милиона евро и налива в школата едва 8 милиона, 1,9% от бюджета. Барселона разполага с 410 милиона и влага 10 милиона, едва  2,4%.

Добави в Svejo