Не отнемайте бъдещето на децата на волейбола! 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Не отнемайте бъдещето на децата на волейбола!
Категория: ВолейболОт 28/06/2011 14:50
Заради смело поставените въпроси публикуваме писмото на Ивана Калчева, което тя изпрати на колегите от специализирания сайт BGvolleyball.com.
Повод да напиша това е случка от преди няколко минути. По принцип съм търпелива, слушам, разбирам неща, ядосвам се и ми минава, но това, което научих днес няма как да отмина просто така, а и не трябва. Както сами знаете, преди известно време стана ясно, че ще бъде сформиран национален отбор по волейбол набор ’95 - ‘96. Трябваше да се проведе лагер от 24 до 28 юни в Казанлък и от там момчетата да отидат на Балканиада в Турция. На 16 момчета им беше съобщено, че са повикани да представят страната си. До тук всичко е повече от прекрасно. До днес, когато се разбра, че представете си пари за лагер нямало! Треньорът заминава за Турция с 12 от момчетата, повечето от клубния му отбор, разбира се, без допълнителна подготовка. А останалите, които също бяха повикани, остават с разбитите си мечти. Забравят за възможността да се срещнат с големи имена в българския волейбол, да натрупат знания и опит. Забравят за надеждите и радостта, че ще имат възможност да представят страната си. Продължават напред, защото са още толкова млади и вярват, и се надяват, че все пак някога ще имат отново тази възможност.
Темата за липсата на пари в българския волейбол е толкова обсъждана, че чак неприятна, а и за много хора неудобна. Да, Бойко си прави магистралите и си открива обектите и е толкова горд със себе си, колкото Колумб не е бил, като е открил Америка. Не казвам, че това е нещо лошо, но сякаш все по-малко хора, имащи власт и можещи да помогнат, се интересуват от състоянието на спорта в страната ни, а това е не тъжно, а страшно! Защото именно чрез спорта ние може да станем прочути по цял свят, да бъдем горди от това, че сме българи, защото причините стават все по-малко и по-малко с всеки изминал ден. В почти всеки вид спорт имаме играчи в елитните клубове на различни страни и тези играчи са ценени, уважавани и обичани, за тях се борят и се дават страшно много пари. Но като стане въпрос за националните ни отбори, картината става грозна – липса на пари, на бази, на подготовка, от там и липса на желание и съответно позор за цялата ни страна. И колкото да искам да обичам родината си, става все по-трудно. Хората от цял свят няма да разберат за България от строенето на нови магистрали, няма и да е от министър-председателя ни супермен, а ще е от достойното представяне на българските спортисти. Защото стотиците хора, които дори не знаят къде се намира България, ще знаят техните имена, както е било в миналото. И няма да са наясно с безумието, което цари тук, а ще се прекланят пред постиженията им.
А как да очакваме резултати, като още от 15-годишна възраст, те биват огорчени и разочаровани. Това е най-страшното. За тези деца волейболът е всичко, целият живот и те дават всичко от себе си, за да тренират, въпреки мизерните условия, въпреки цялата тази несправедливост. И като човек види усмивките, желанието и хъса, с който те играят, почва да вярва в доброто, като чуе химна ни по световните турнири – настръхва, и тези момчета, даващи всичко от себе си за едно име – България, изпълват с гордост и оптимизъм, че не всичко тук е загубено. Но защо хората, които могат да променят нещата, не го виждат? Да, разбирам – те са доволни от живота, който водят, но няма ли да са още по-доволни, ако народът ги уважаваше и обичаше? Не е толкова трудно, просто трябва желание. Няколко депутати да караха 1 година по-стар автомобил или да имат малко по-евтини телефони и тези млади момчета щяха да отидат на лагер и после да представят страната ни. Автомобилите и телефоните се развалят, всички материални неща след време губят своята стойност, но споменът за истински значимите неща остава, както всеки помни футболното лятото на 94-та, нещо от преди 17 години! Докога ще живеем само с този спомен, не искате ли още спортна слава!? С потенциала, който имат децата на България, това може да се постига всяка година, стига да им се даде възможност.
Разочароваме ли ги, откажем ли тях от мечтите, за какво живеем? Докато залите са пълни с деца, които живеят, за да тренират, и мечтаят да прославят родината ни, не всичко е загубено. Хора, събудете се, не отнемайте бъдещето на децата!!!
Накрая искам да пожелая успех на 12-те момчета, които отиват в Турция и да благодаря на всеки отделил 10 минути от деня си, за да прочете моето мнение по въпроса. А ако то е трогнало поне един човек, не е било напразно.
Ивана Калчева
Читател на BGvolleyball.com
| Добави в Svejo |
|
