Съвети:

5 храни чудо за стомаха и тялото Балансът между спорт и хранене Д-р Мариела Сиракова: Активният спорт е предизвикателство за ставите 16 съвета как да държим грипа настрана Как да запалим децата си да спортуват?10 подправки, които спомагат отслабването Три стъпки към имунитета Съвети за добра стойка Касисът премахва мускулната болка след тренировка Храни на бъдещето

Анализи:

Бунтът на тийнейджърите Спор(т)на работа - Обществена поръчка на спортното министерство предизвиква конфликти Разхищението ни съсипва живота, спорта и бъдещето "Криви сметки" за столичните стадиони От Витоша по-скъпо нема...Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?Училището и културата на оцеляването Започнали сме да губим цивилизованост Корените на жестокостта "Ла Масия" - истината за големия футбол

Анкета:

Какво да се прави с Елитната до 19 години?

Да бъде закрита
Мачовете да се играят при закрити врати, само в присъствието на длъжностни лица
Да се забрани на играчи с професионални договори да играят в нея
На всеки мач да присъстват хора от следствието, полицията и прокуратурата
Да я оставят така
Друго

Други новини:

Сефтосват лампите в Разград с мача на годината Световният шампион Хартинг с личен резултат Надал: Когато победиш най-добрите в света, титлата е още по-ценна Ахмед Салах е кошмарът от Египет Шампион 2006 е на финал при момичетата (12)

Здрав дух в здраво тяло - Строителството на спортни съоръжения

От 09/07/2011 11:48

Може и да не знаете, но цялата патаклама около тържественото запалване на олимпийския огън е въведена за пръв път на игрите в Берлин през 1936 г., по времето на Адолф Хитлер. По-късно колегата му Бенито Мусолини ще вкара политиката с двата крака в професионалния спорт, а през студената война олимпийските игри, които уж искат "спорт за един мирен свят", ще станат идеалната трибуна за схватки между двата лагера.

Днес спортът е бизнес за милиарди и част от културата на всяко общество. Като инвестират приоритетно в масовия спорт (през аматьорски състезания и достъпни за всички съоръжения), държавите провеждат политика: стимулирайки физическата активност на хората, те намаляват разходите си за здравеопазване. А когато спортуващите са много, се вдига нивото и на професионалните спортисти. По този начин печелят всички - и данъкоплатците, които упражняват спорт и се забавляват, и икономиката и държавата, защото има здраво население.

Другият модел - с безрезервното финансиране на професионалния спорт от страна на държавата изглеждаше отживелица от социализма. Бюджетните средства отиват към няколко избрани федерации, любими спортисти (стр. 8 - 13). Симпатичните на управляващите собственици на футболни клубове уреждат държавата да ремонтира разпадащите им се стадиони и така професионалният спорт, който по целия свят е печеливш бизнес, става изведнъж тежест в бюджета. Така данъкоплатецът плаща два пъти - веднъж по-високи разходи за здравеопазване и втори път за лошото управление на спорта. В България вторият модел продължава да доминира. А не трябва, защото е доказано неефективен и от него полза имат само миропомазаните.

Ако иска да бъде наистина ефективно правителството на ГЕРБ трябва първо да изебере ясна визия и модел за развитието на спорта и тогава да инвестира държавни средства в него, вместо да раздава пари на калпак по симпатии на премиера.
_ _ _

Коментарът е публикуван в последния брой на вестник "Капитал". Цялата тема на колегите - "Спор(т)ни имоти; Ренесансът на спортната инфраструктура - инвестиция, която няма връщане", можете да видите тук