Петър Никленов: Не можеш да строиш къща, без да имаш основите 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Петър Никленов: Не можеш да строиш къща, без да имаш основите
Категория: ФутболОт 10/10/2011 11:27
Петър Никленов е президент на пловдивския футболен клуб Векта, който функционира от 2005 г. насам. Бил е юноша на Локомотив (Пд), но не е играл професионално футбол, занимавал се е с карате киокушин. Футболът обаче остава детската му любов. За краткия период на своето съществуване клубът вече има във витрината си Купата на България при родените през 1995 г., сребърни медали от сезон 2010/2011 при юношите (96), две трети места от държавното първенство при набор 91 и 95.
- Г-н Никленов, как се захванахте в футболния клуб Векта?
- Стана малко като на шега. Един мой приятел ми го предложи, тъй като основателят на клуба нямаше никакви средства да го издържа. Тогава имах възможности, бизнесът беше по-добър и реших, че ще дам възможност на тези деца да получат това, което аз навремето не съм имал възможност. Беше голяма беднотия. Гледах тогава (през 2005 г.) отбора – набор 1991 г., в мач с Марица в един страхотен дъжд. Това бе единствената формация на Векта за онова време. Децата нямаха дори еднакви фланелки, бяха уникално окъсани – въобще личеше си мизерията. Това обаче, което ме накара да поема тези деца, беше техният хъс. Въпреки че бяха окъсани и играеха срещу отбор на голяма футболна школа, показаха невероятно желание за победа. Това беше основното, което натежа при решението ми да започна да се занимавам с този клуб. А аз като се захвана с нещо или го правя както трябва, или въобще не се захващам. 
- Има ли хора, които ви помагат в издръжката на клуба?
- Не, сам го издържам. Това е една огромна болка за всички хора в моето положение. За съжаление, от тези неща, на които казваме държава или община – не сме видели никаква помощ. Не сме получили нито една стотинка от тях, даже общината и по-точно един зам.кмет, откровено се опитват да ни пречат. Въпреки че съм единственият човек, който направи стадион в Пловдив, вместо подкрепа получавам удари.
- В какво се изразяват тези пречки?
- Ами този зам.кмет се опитва да ме рекетира. Много често чувам думите: „Ако обичаш, дай някой лев, за да не продължим да ти пречим”. Теренът в квартал „Южен”, където е нашата база, е на концесия. Въпреки че съм направил всичко, каквото е необходимо по концесията и си плащам редовно наема, срещам ето такава „подкрепа”. Поне моята гледна точка е, че нито един политик не е направил нещо реално за спорта в България. Това е моята истина. Може да има някой, на когото са помогнали, но това определено не съм аз. 
- Колко излиза годишната издръжка на клуба?
- Повярвайте ми, не е малко. Не е хич евтино да поддържаш клуб, но аз го правя, благодарение на бизнеса и фирмата, която имам. 
Нейното име е „Векта”, от където дойде и името на клуба и се занимавам с търговия на горива и компресиран природен газ. В момента обаче ми е страшно трудно! Вместо да си купувам скъпи коли, аз помагам на децата да се развиват. И не го правя някой да ме хвали, а защото така го чувствам. Искам да им дам възможност да направят нещо добро в живота си. Най-големият ми успех досега са професионалните договори на четирима от нашата школа. Това са юноши точно от набор '91: Стефано Кунчев (на снимката вдясно), Иван Коконов, като и двамата в момента са състезатели на Славия, както и Петър Дебърлиев и Иван Минчев, които са във втородивизионния Любимец.
- Колко отбора в момента имате и как се развиват те?
- Имаме три отбора, които играят в Елитната група, набор 95, както и при родените през 1996, и отбор от родени през 1999 г., който играе при деца (98). Имаме и две подготвителни групи при родените през 2003 и 2004 г. Смея да твърдя, че трите ни отбора са най-добрите в момента. В Пловдив нямаме конкуренция, мерим се с отборите на Левски, ЦСКА, Славия, като и тях ги бием редовно. В клуба работят трима треньори: Кръстин Шарков (набор 95), Георги Ставрев (96) и Иван Гешев (99). Шарков всъщност е човекът зад кадър, този, който в голяма степен е изградил Стефано Кунчев. Сега работи много добре с Кристиян Кацарев, вратаря на набор 95, който е изключително обещаващ.
- На какво искате да научите децата от Векта?
- Искам да се отнасят към заниманието си с футбол като професионалисти, а не като фенове. Обясняваме им нещата, водим ги заедно да гледаме мачове. В нашата школа е абсолютно забранено на децата да ходят с каквито и да било футболни агитки. Иначе всички от спортно-техническото ръководство на клуба сме големи фенове на Локо (Пд). Иван Гешев е бивш професионален футболист, юноша на Локо (Пд), играл е в един отбор с Георги Иванов-Гонзо и Ивайло Петров-Пифа.
- В тази връзка има ли по-тясно сътрудничество между клубовете Векта и Локомотив (Пд)?
- Не, няма. Те си имат собствена школа, която как се развива не е моя работа да коментирам. По-скоро имаме много добри контакти със Славия. Опитвам се да обясня на много родители, че е много по-важно да направиш качествени юноши, да им дадеш нужното разбиране, възпитание, ако щете и морал, за да станат те ценни като играчи и най-вече като хора, отколкото да имаш мъжки отбор. Защото като създадеш такива юноши и имаш контактите с големите мъжки отбори, какъв е проблемът добрите момчета да продължат развитието си в тях. Това е основната идея на нашата школа като цяло. Смея да твърдя, че в Славия се отнасят доста адекватно към този въпрос – изграждането, налагането и реализацията на младите футболисти. И аз заради това съм се ориентирал към този клуб.
- А имате ли някакви идеи за съвместна работа с някоя школа от чужбина?
- Не, според мен няма смисъл на този етап. Аз съм пообиколил школите и в Манчестър Сити, и Рединг, Сиена, Емполи и горе-долу съм наясно със ситуацията при тях. Виждал съм как работят и в общи линии съм запознат с механизма на целия този бизнес, защото футболът вече отдавна не е само спорт – той е една огромна индустрия. На този етап не ми е нужно да имам такива контакти. След 5 години работа стигнах до извода, че за децата е по-добре да работят тук.
- Как са организирани тренировките в клуба? Успяват ли всичките ви отбори да провеждат всеки ден занимания?
- При нас дисциплината е на първо място и затова се държи изключително много на тренировъчния процес. При нас отборите ни са събрани от едни училища. Наборите 95 и 96 са от механотехникума в Пловдив, а малките – 99, са в една гимназия. Имаме автобуси, с които се вземат децата от училище и се докарват на тренировка. 
- Казахте, че от общината не получавате помощ, а имате ли подкрепа от Българския футболен съюз?
- За съжаление в БФС нямат нужното отношение към хора като мен. Аз до известна степен ги разбирам, защото не може хора, които не са дали цял живот нито един лев за развитието на футбола, да разберат как реално става това и какво коства. Затова футболът ни е и на това ниво. Всички трябва да разберат, че не можеш да строиш къща, без да имаш основите. А основите – това са децата. За съжаление, вече 6-а година откакто работя, съм получил от БФС една топка. Няма проблем, аз сам си ги купувам, но това е един вид уважение. На семинара за развитие на ДЮШ моята школа дори не беше поканена.
- Защо?
- Питайте ги тях! Това е отношение! Сигурно по този начин се опитват да ми върнат заради това, че не пускам моите момчета в националните гарнитури. Ами няма как ги пусна при положение, че треньорите се гаврят с тях. Не ми вземат най-добрите, а повикат едно на малко по-слабо ниво, за да замажат очите и после го държат цял мач на пейката или го пускат последните 5 минути в контролите. 
- А самите деца и техните родители как реагират на това ваше решение?
- Не реагират много добре, защото ги възпитавам в родолюбие. Аз самият съм патриот и държа на тези неща. Но пък аз не желая моите деца да бъдат използвани, колкото да не е без хич. Миналата година, например, отстранихме Левски като насред „Герена” ги бихме 2:0 и от Левски повикаха 6-има в националния тим, а от Векта – един! Е, как да ги мотивирам аз тези деца?!
- Виждате ли някакъв изход от цялата ситуация в детско-юношеския футбол?
- Не, няма светлина в тунела. Не знам защо ги правят тези регионални сборове, като имаме държавно първенство. Ми, като искаш да имаш поглед върху децата, следи ги в официалните мачове. Иначе за какво ги играем тези първенства?!
- Смятате ли да разширите параметъра си на действие в Пловдив?
- В никакъв случай! Аз не съм Абрамович и парите не ги намирам на улицата. На мен ми е трудно. В момента е тежка криза и не мога да разчитам на помощ от никого. Надявах се, че ще можем да кандидатстваме за различни програми и фондови от Европейския съюз, но се оказа, че не можем. С приоритет там са децата от селските райони, общински и държавни предприятия и разни други условия, на които моят клуб не отговаря.
- Това нали не означава, че обмисляте да се откажете от школата?
- А, не! Стигнали сме до някъде и ще се мъчим да се задържим поне на това ниво, пък дано да имаме късмета и за по-добри времена.
| Добави в Svejo |
|
