• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Шегън Филипс – футболният пастор на надеждата

Тръгнахме за Пловдив с идеята да направим обикновен репортаж, а попаднахме на страхотна история. Трябваше да намерим нигериец, който тренира футболен отбор в едно от ромските гета, а се озовахме в ситуация, достойна за римейк на филма „Твърда игра”.

Това е американска продукция от 2001 г., която често се върти по „Диема”. Във филма Киану Рийвс е в ролята на Конор О`Нийл, непрокопсаник и непоправим спортен комарджия, който  трябва да поеме тренировките на бейзболен отбор за обществено онеправдани младежи по известния чикагски социален проект „Кабрини Грийн”. Комарджията приема неохотно задачата, но постепенно започва да се увлича по новата си авторитетна роля... особено след като се запознава с атрактивната учителка на своите играчи Елизабет Уилкс (Даян Лейн).


_{Обложката на филма "Твърда игра" (САЩ, 2001)}

На изток от рая
В нашата история треньорът няма лустрото на Киану Рийвс, не е комарджия, но пък децата, които тренира, идват от гето, което с нищо не е по-добро от крайните квартали на големите световни градове. Всъщност  "Кабрини Грийн” е проект, чрез който за няколко десетилетия едни от най-мизерните и смъртоносни райони на Чикаго са преобразени с нови жилища, повече  възможности за работа, по-добро образование и много спортни и културни занимания за подрастващите. Филмът „Твърда игра” се основава и на още едно реално събитие – това е убийството на малко момче в гангстерска престрелка в началото на 90-те години. Всичко това в по-малка или по-голяма степен може да се види и в Пловдив, или по-точно в жк „Изгрев“, който се явява преддверието на „Столипиново” – най-голямото ромско гето в България.

След задължителната разходка и кафе на винаги приятната главна улица нашият екип се отправи към дебрите на район „Източен“. Там, на десния бряг на завоя на Марица се намират два квартала, чиято драма още дълги години ще затормозява бъдещето на града. В ранния следобед свихме от бул. „Цариградско шосе“ и попаднахме в паралелна реалност. Стотици мъже, жени и деца стояха подпрени край бордеите си, зяпайки в сложените по тротоарите казани с компоти. На първата пресечка бяха спрели патрулка и каруца. Прощавайте, търсим футболното игрище на ул „Вратцата”. Бихте ли ни помогнали? Полицаите се спогледаха и след няколко секунди ни обясниха. „От ул. „Ландос” свийте надясно и после пак надясно – там, между блоковете, ще видите и терена, който търсите.”

Човекът
Указанията се оказаха точни, като от хора, които добре си познават района. Така стигнахме до запуснато игрище, което имаше връзка с футбола само посредством двете врати, които все още не са нарязани за скрап. Съдбата обаче не е била така благосклонна към по-голямата част от оградата, която отдавна е „демонтирана” и  върната за жълти стотинки. Всъщност не съм съвсем прав – футболът е упорит и съвсем не е глезен. Той може да съществува и без тревния килим, на прашното криво игрище, дори и без врати – стига да има една топка, няколко момчета и човек, който да ги запали по играта. Е, в този закъсал квартал на Пловдив се е намерил такъв човек, с главно Ч. Вече шеста година нигериецът Шегън Филипс продължава да тренира десетки деца, които идват предимно от „Изгрев“ и „Столипиново“.


_{Преди две години Шегън Филипс е тренирал 70 деца, сега са останали около 40.
Снимка: Борис Войнарович, "Телеграф"}

Шегън е роден в бившата столица Лагос в бедно и многолюдно семейство. Тренира футбол в местния Куара Юнайтед, а след това сменя няколко аматьорски отбора. След това прави два неуспешни опита за кариера в Ливан и Египет и точно тогава негов познат, учил медицина в София, го довежда в България. Филипс пробва късмета си в Рилски спортист (Самоков), Загорец (Нова Загора) и Спартак (Пловдив). Постоянните проблеми с документите и една по-тежка контузия слагат край на кариерата му. Така той остава в Пловдив и се отдава на Бога и футбола. Шегън е евангелист (15% от 158-те милиона нигерийци са протестанти) и намира подслон в един от пловдивските храмове. Той съчетава пасторската си дейност с грижите за новото му семейство – съпругата Йоана и трите им деца. Малко по-късно фамилията му се увеличава с още... 70 момчета.

Призванието
„При една от молитвите си попитах Исус какво иска от мен и той ме насочи към футбола и тези деца.” Зад думите на Шегън стоят десетки лични драми, тренировки и мачове. Повечето от момчетата нямат почти нищо, с изключение на проблеми, но това не обезкуражава треньора. Само за няколко месеца той сформира нов футболен клуб, чието име е красноречиво – Жътвари. Сеитбата започва през 2005 г. и бързо се оформят няколко отбора, които започват участие в градските първенства. Повечето момчета са от ромски или турски произход, но има и няколко българчета. Намират се и малцина дарители, подкрепили клуба с топки, екипи и малко пари за организацията на домакинските мачове. Треньорът поставя и своите условия – децата трябва да ходят на училище, да стоят далеч от алкохола и наркотиците и да не се женят преди 18 години. Чудото продължава четири години и няколко месеца, но остава незабелязано от радетелите на „етническия мир” и „ромското включване”. Без средства за съдийски, делегатски и медицински такси, без подкрепа от държавата, общината, гражданите и неправителствения сектор през 2010 г. ФК Жътвари тихо напуска пловдивските първенства.

Капитанът е тук
Миналия четвъртък обаче на добре познатото игрище отново имаше тренировка. Така е два пъти седмично – малко загрявка, няколко упражнения и след това двустранна игра. Българчетата и няколкото по-силни играчи са преминали в големите пловдивски школи. Мнозина други са се отказали. Останали са тези, които не са изгубили вярата си в доброто, Шегън и футбола. „Баща ми е железар, а майка ми чистачка. Уча в един от близките техникуми и се надявам, че отново ще имаме отбор, с който да участваме в градския шампионат. Екипът ми е на закачалката, но в момента положението е такова. Дано един ден да се подобри.” Усмихнатият поглед, спокойният тон и човешката увереност на капитана Ангел Карагьозов впечатляват. Малко по-късно централният нападател с лекота прави няколко запомнящи се финта и една задна ножица, но това не трогва потъналите в грижите си съседи. Те продължават да цепят по диагонала направо през игрището от близката спирка към сивите си панелки. Апатията е убийствена...


_{Капитанът Ангел Карагьозов мечтае за завръщането на "жътварите" в градското първенство.
Снимка: Борис Войнарович, "Телеграф"}

Оптимисти
Лъч надежда идва от младия спортен мениджър Виктор Кирков, който е официален партньор на организаторите на Световното първенство за бездомни. От няколко седмици заедно с неколцина съмишленици той предложи футболни тренировки за децата от Жътвари, както и  за техни връстници от общинския дом за временно настаняване „Св. София” и пансиона „Св. Константин” в столицата. От другия месец в заниманията ще се включат и момчета от Варна...


_{Двустранна игра на "терена\\′ в квартал "Изгрев". Пловдив, 6 октомври 2011.
Снимка: Борис Войнарович, "Телеграф"}

...Проектът „Кабрини Грийн” е кръстен на една италиано-американска монахиня – Франсис Кабрини, която помагала на бедните в Чикаго в началото на XX век. Тя е първата канонизирана американка. Без да има нужда от канонизация, Шегън Филипс може даде името си за подобен проект, който да съживи пловдивските гета. За това обаче са нужни лична и гражданска зрялост, обществен натиск и политическа решителност от страна на кандидатите за кмет на града, чиито билбордове греят на всички булеварди. Би било добре най-големият куражлия между тях да се изнесе на квартира за три месеца в кв. „Изгрев“. Тогава може би той, а и много други ще видят очевидното – който сее добро, жъне мир и просперитет. А който сее вятър, жъне Катуница и расистки изстъпления.

P.S. Миналата събота заваля дъжд. Природата се смили и над игрището на ФК Жътвари, което скоро няма да има нито нов терен, нито помпа за поливане. Иначе Пловдив е чудесен град, но не точно.
_ _ _

Текстът е публикуван във вестник "Телеграф"

Повече снимки за тренировките, мачовете и историята на ФК Жътвари (Пловдив) можете да виддите в секцията ни ГАЛЕРИЯ