• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Как кризата довя новите футболни школи

Кризата не е непременно лошо нещо, тя има и положителни страни. Поне така казват. Може, ама точно сега звучи като онзи стар лаф за въжето в къщата на обесения. Има хора без работа или със зле платена такава, има хора с тежки кредити и огромни сметки... А в близката година май нищо хубаво не ни чака, нищо по-добро.

Кризата не е непременно лошо нещо, тя има и положителни страни. Поне така казват. Може, ама точно сега звучи като онзи стар лаф за въжето в къщата на обесения. Има хора без работа или със зле платена такава, има хора с тежки кредити и огромни сметки... А в близката година май нищо хубаво не ни чака, нищо по-добро.

От друга страна България е в перманентна криза и би трябвало да сме имунизирани. Проблемът е, че от доста години сме ударени от друга криза - тази в спорта. На всички равнища - от училищното ниво, до професионалното. За тази криза не направихме нищо, когато му бе времето, не си бихме инжекции. А тя си вилнее и взема жертви, най-голямата от които е болното ни, обездвижващо се общество, запътило се нанякъде сякаш без посока и без състезателен дух.

Напоследък обаче се случва нещо положително, най-вече във футбола. Това са новите частни школи, на които са посветени тези редове. Само в рамките на няколко дни в София тръгнаха две - академията на Пламен Марков (ДАФ) и тази на Иван Атанасов (Интер). През лятото се появи Барса БГ на друг бивш футболист - Йордан Христов. В Бургас се шуми покрай първото футболно училище "Морски звезди", подобни начинания има и в други големи градове.

Към групата може да се причисли в някаква степен и Футбол 7. Сам по себе си той е "отделна губерния", но пак спада към алтернативите на утвърдените школи на клубовете. Утвърдени, но с какво? От много от тях е останало едно минало и букви. Точно школите на ЦСКА, Левски, на пловдивските клубове и тези от райони, които в хубавите години на родния спорт бълваха таланти, отвориха празнина. Вакуум, който въпросните нови школи опитват да заемат поне донякъде. Ако сте редовен читател на този сайт, имате представа как стоят нещата в детско-юношеския ни футбол. Ако не сте, ето кратък "преглед на нищетата" в столицата:

ЦСКА. Школата е изоставена като сомалийско сираче. И е обречена да загине с това ръководство на клуба, което "измисли", че армейската ДЮШ трябвало да се самоиздържа. Как, при условие, че дори представителният отбор е затънал в дългове?! Школата още съществува, засега благодарение на волните пожертвования на родителите. В някои възрасти те сами купуват екипи на децата си. И въпреки това плащат вноски на клуба? За какво? Наскоро дори цесекарят Стойне Манолов изгони "червените" от комплекса "Царско село" заради неплатени наеми, та отборите на ЦСКА домакинстват на занемарения стадион "Димитър Пенев" в Мировяне, при цялото ни уважение към Стратега.

Левски. Там е много по-добре, "сините" поне имат един изкуствен терен с изтичащ срок на годност. Имат и общежитие на ст. "Георги Аспарухов", спортно училище на прилично ниво, още една-две паралелки в друго. Имат и повече таланти в отборите си, а треньорите им са по-мотивирани. Дотук. Онзи ден Станимир Стоилов остро критикува целия Левски, засегна и ДЮШ. И поне по отношение на децата и юношите (другото не е мястото да го коментираме тук) е прав. Школата на Левски съществува заради самото съществуване. Някои го наричат битовизъм. Някога първият отбор на "сините" на 70-80 процента бе изграждан от свои кадри. Сега тази практика е забравена и захвърлена.

Локомотив. Виж ЦСКА, същото важи за "железничарите". Те дори са съседи по терени - едните играят в Мировяне, другите в Требич, оттатък околовръстното, има-няма два километра. Трагични условия. Николай Гигов говори за "закриване" на симпатичния клуб от "Надежда", но ние ще го "зарадваме" - малките с червено-черната фланелка надежда всяка отдавна са оставили. А някога и този клуб даваше футболисти, с които се биехме в гърдите като българи.

Славия. Тук нещата изглеждат най-добре от всички столични клубове поне като база и отношение. Вижте класиранията на сайта ни и ще си дадете сметка за много неща. Добър или лош, президентът на "белите" Венцеслав Стефанов разбра, че няма друг начин да издържа клуба си. Често можете да го видите на мачове на юношите, треньорът Мартин Кушев също наминава. Това не се случва на "Герена", в "Требич" и където играят тимовете на ЦСКА. Естествено, в Славия също има много какво да се желае.

Извън София положителните примери се изчерпват може би само с Чавдар (Етрополе) и Литекс.

"Утвърдените" школи се лутат хаотично. Не е само до липсата на пари в трудните времена. Те нямат ясна визия за развитие. Не знаят футболисти ли искат да правят или просто да поддържат социална функция. Или пък и двете? Боже, опази... Ако увеличим микроскопа, всеки уикенд виждаме следното: бойно настроени родители, на които се привижда заплата от 100 000 паунда на седмица във Висшата лига; треньори, викащи по децата като протестиращи гърци на атинския площад "Синтагма", малките дори още не са направили грешката, а онези само крещят по тях; бъдещи футболисти, които не са научени на елементарна техника и тактика и са зле възпитани, защото всичко край тях е порочно.

А въпросната "социална функция" е последна грижа - същото е като да искаш от талибан да се развълнува за топенето на полярните шапки. Младите футболисти гледат как треньорът им ругае съдиите и целия свят, свидетели са на интриги и връзки... В повечето случаи играчи не стават, но и успели хора не излиза от тях.

Ето това е криза. За пуснатите й пипала в спорта говорихме с Пламен Марков, Иван Атанасов и с други, захванали се с алтернативно обучение. "Тепърва ще отброяваме нулеви квалификации, ако не си произведем футболисти", наясно е Марков. Той уверява, че първата грижа на академията му е да осигури движение на децата и да възпита в тях морално-волеви качества. Атанасов също. Той пък сподели колко шашнат останал от челния сблъсък с действителността в училищата. Предметът физическо е неглижиран. Просто не назначаваме учител по физическо, или му намаляваме часовете - чиста работа.

Точно тук могат да се намесят новите школи. Много от децата днес няма и как да заменят компютъра, няма какво да ги изкуши навън, защото в някои квартали липсват игрища, далеч са, заети са и т.н. и т.н. Малките трябва да бъдат организирани и учени от добри педагози.

Кризата има пръст и в друг фактор - някои треньори в академиите са безработни или имат нужда от още един ангажимент за повече пари.

В крайна сметка не се случва нищо изненадващо - подобни школи има из цял свят. Треньори наемат терени и обучават млади футболисти през уикенда, а по-стабилните финансово правят цели клубове. Такъв има Христо Стоичков край Барселона. Скоро ще ви разкажем за българин и в друг спорт, който работи в Съединените щати.

Така че "Добре дошли" на новите школи, академии, училища и както там се наричат. Казват, че всяко начало е трудно. В техния случай ще е трудно и след това. Тепърва трябва да доказват, че са сериозни в намеренията и обещанията си, че не са от днес за утре, че няма да изгубят времето на децата и парите на родителите им. Идните месеци и години ще отсеят несъстоятелните, въпросът е истинските наистина да станат сериозна алтернатива.

-----------------------------
Може да изразите своето мнение за бъдещето на новите школи в нашата секция АНКЕТА