Сашо Дюлгеров, българинът в Кралския клуб 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Сашо Дюлгеров, българинът в Кралския клуб
Категория: ФутболОт 23/04/2009 16:31
„Имало едно време един българин. Голямата му мечта била да завърши треньорската школа в Кьолн. Съдбата обаче го праща в Испания. 17 години по-късно, същият този наш сънародник е треньор в Реал Мадрид...” – и това не е приказка.
Макар че има всички аргументи да бъде такава. Запознавам се с Александър Дюлгеров до ледената писта. Малко странно място като се има предвид, че ще си говорим за футбол. И двамата живеем близо до „Двореца на леда” в Мадрид. Даже успяхме да зърнем Европейското по кърлинг. Така започна и разговорът ни. „ Жена ми все ми се кара, че го гледам този спорт. Подиграва ми се, че в къщи не похващам домашна работа, а съм способен с часове да наблюдавам как други „почистват” пързалката.” – смее се Алекс, докато взаимно разчупваме „леда”.
Биографията тежи
Не се оказа нещо трудно. Българите сме си такива. Отворени хора. „Пък не ни е страх от нищо. Като дойдох тук, като всички емигранти, трябваше да преодолея езиковата бариера. После една по една падаха останалите. Сега ми остава само да съборя стената върху, която е изписано – „Българин - остави го да чака на опашката.” – разказва младият треньор, докато прибутва пакетчето захар от кафето си към мен. „Трябва да се пазя. Килограми, ЕГН, вече не съм във формата, с която спечелих Републиканското през 1985 с Любо Пенев, Емо Костадинов и останалите „златни момчета”. Пък и професията ни е такава, че ако не си перфектен, друг веднага заема мястото ти.”
Един от многото?
Като го гледам отстрани, виждам един успял в Испания българин. Като го попитам той как се вижда – „Ама моля ти се. Не ме карай да се чуствам неудобно. Какво толкова съм направил, та ми лепваш това определение?” – съвсем насериозно ме пита мъжът насреща. И започва да разказва. Бързо. С аргументи. За да ми подчертае – аз съм един от многото. Сякаш всеки ден се случва един българин да тренира бъдещите звезди на „най-добрият клуб в света за 20 век”. Но вижте я.
Историята
Историята започва през 1998 година когато Александър завършва Треньорската школа към НСА, с пролиценз. Преди това естествено се е дипломирал в същото висше учебно заведение като учител по физическо възпитание. Година по-късно се лицензира като треньор „Нивел 3” /разбирай с право да тренира всички отбори в Испания – от детски до мъжки в Първа дивизия/ към Испанската футболна федерация. Започва работа в едно футболно училище в квартал Ваекас в испанската столица. „Биехме всички по онова време. Като казвам всички, ти разбирай без отборите на Атлетико и Реал Мадрид.С тях никой не може да се пребори. Или по скоро с парите, които влагат в подрастващите. Подреждахме се винаги след тези два клуба. Но за тимче от бедния квартал, второто или трето място си беше повече от успех.” – вече далеч по-отпуснат разказва Алекс. И по оживен. Естествено – говорим за футбол.
Обаждането
Важната година в неговата биография е 2003. Не само защото тогава се ражда синът му - Алехандро младши. Но и защото вместо в тиква, каляската на Пепеляшка се превръща в телефонно обаждане. Не от принца. Но от неговият заместник. Исидоро Сан Хосе – шефът на Детско-юношеската школа в Реал М по онова време, лично търси българина. Разговорът започва горе-долу така – „Добър ден. Обаждам ви се от ДЮШ на Реал М с предложението да станете треньор в нашата школа. Наблюдаваме ви от известно време. Работата ви във Вайекас е изключителна. Какво ще кажете да се присъедините към нашия екип?”
„Много благодаря, но ще ми трябва време да си помисля защото имам предложение от Барселона” – гласи отговорът на нашия специалист. През смях затваря телефона, готов да срита задниците на приятелите, скроили му тази доста сполучлива шега. Като подреден и организиран човек обаче, Александър старателно е записал деня и мястото на интервюто с управниците на клуба меренге. И отива. Въпреки, че до последно се съмнява. Но фигурира в листата за срещи на дон Исидоро. И предложението да поеме 12-14 годишните деца в Реал е реално.И за него. Приема естествено...също като Пепеляшка загубената кристална обувка.Но и до днес си остава шегата. Всяка година, когато Сан Хосе му се обажда за подновяване на договора , Алекс отговаря – „Дай ми време да помисля,че и от Барса ме искат.”
Работа и пак работа
Като награда за добрата работа, която върши, Алескандър получава...още работа. Този път е свързана с грандиозния проект върху който се е съсредоточил президентът Рамон Калдерон – да създаде на Валдебебас /спортният град на реал М/ нещо по-добро дори от световно известната школа на холандския Аякс. В ход вече е строежът на общежитие. Подготвят се треньори. Увеличават се камповете за млади таланти. Скаутите в бяло са из цяла Испания. И по целия свят – както е редно за мащабите на този клуб.
Тук идва и ролята на българина Алексъндър Дюлгеров. Той е новият треньор на новородения „бейби тим”. Ще показва на бъдещите Раул, Гути, Касияс какво е топка и как да я водят. На въпроса ми - „Кой луд родител ще пусне детето си да тренира футбол на 5 годинки?”, „ел мистер” /обръщение към треньорите в Испания/, отговаря – „Аз. Да не мислиш, че малкият Алехандро ще стои в къщи. Ще става и ще си ляга на терена.”
Визитка
Александър Дюлгеров 04.01.1967, София
Футболист на юношеските отбори на ЦСКА, Академик Сф, НСА
Републикански шампион през 1985 година с ЦСКА
Завършва НСА, лицензиран треньор по футбол от 1998 година „Пролиценз”. През 1999 година става член на Испанската футболна федерация, получава диплома за треньор „Нивел 3”
1999 – 2003 година – треньор във футболно училище „Ваекас”
2003 до сега – треньор в школата на Реал М
| Добави в Svejo |
|
