• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

За проблемите в родния футбол...

В рубриката ни ЕКСПЕРТИ откриваме дискусия, посветена на настоящето и перспективите пред развитието на детско-юношеския ни футбол. Даваме възможност за изява на всички, които аргументирано искат да защитят своята теза по широкия кръг теми около великата игра. Очакваме текстовете на футболисти, треньори, родители, ветерани, съдии, преподаватели, лектори, журналисти, учители, желаещи да споделят мнението си с читателите на сайта. Първият, който се престраши е 20-годишният Радостин Александров. Ето и неговото мнение:

Не е тайна за никого, че футболът ни се намира на дъното и безспирно продължава да дълбае надолу и надолу.

Всеки потвърждава тази теза, всеки се съгласява, но никой не признава, че е съучастник в това "престъпление" за спорта. Повечето специалисти у нас отказват да получат съвет за подобряването на работата си, защото им е под нивото да се вслушат в идея от човек, който е по-млад и по-неопитен от тях, затова следващите редове са за тези, които все още не са стигнали ниво на "Недостижимост" в треньорската кариера и все още са отворени към нови предложения.

Първият от проблемите, върху които ще наблегна е за обучението, но не на младите футболисти, а на самите треньори.

Системата на БФС и Треньорската школа по футбол е под всякаква критика. Организацията е нулева, а провеждането на обучението ... нека просто кажем, че не е на ниво.
От Треньорската школа все още нямат изготвен план-график за 2012 г. за курсовете, които предстоят през новата година. Самата система за вземането на лицензи пък е доста объркана.

Имам амбицията да се специализирам като треньор на вратари, а след това евентуално и като старши-треньор след време, но ... За да получите документ за Треньор на вратари, се изисква преди това да сте получили "Сертификат за треньор", Лиценз "С", Лиценз "В" и след това евентуално да се запишете за курс за Треньор на вратарите. Ако някой се тръгне от 18-годишна възраст по тази стълбичка, то най-рано според изискванията за стаж при отделните стъпала, лиценз ще можете да вземете на 23 г., но по изключение. Отделно, изискване за лиценз "В" е да имате "най-малко 5 години стаж като професионален футболист в “Б” група".

Само за сравнение, във Футболната асоциация на Англия (ФА), можете да започнете веднага курс във следните направления : "Треньор на вратари", "Сертификат за Треньор ниво 1", "Организиране на футбол за подрастващи", "Треньор по футзал" и др. Там пътят на треньора е индивидуален избор, като всеки може да се развие в насоката, в която само иска, като има 27 различни "значки" които може да вземе, а отделно семинари и други курсове, които могат да доусъвършенстват всеки един треньор.

Вторият проблем идва с работата при подрастващите.
Нормално е след като някой не е получил добро обучение, да не може да предаде същото, но има и хора, които са били достатъчно амбицирани да усвоят повече от това, което им е предложено от нашата Треньорска "школа".

Лошото е, че тук не се опира само до знания, а и до желание. В мислите на повечето наставници при младите е това да приберат таксите на децата и да са сигурни, че ще имат пари за прехрана и през следващият месец. Тук виновни са и треньорите и ръководствата.


^{_{Радостин Александров}}

Но нека обърнем внимание на треньорите. На какво те учат младите футболисти?

Поведение? Не! Ставали сме свидетели на много грозни сцени, предизвикани от викащите родители от среща, от треньорите които все имат претенции към съдиите и които настървяват играчите да играят все по-грубо и по-грубо. Друго нещо, което е много модерно сред подрастващите е да се хвалят един на друг, кой-кого "качил" на мач или тренировка, като под "качил" има предвид изритал или контузил качествено. Други закани от сорта на счупени крайници или други подобни неща, също не са непознати за юношите ни.

Какво може да се направи? Могат да се организират срещи между футболистите, в които да се отделя специално внимание на поведението им, тъй като, ако оставим децата сами да преценяват за поведението си и им оставим за пример чичковците от "А" "Професионалната" ни футболна група, то нещата ще продължат да се влошават. Поведението е част от играта и същността на един футболист и е важен фактор в неговото развитие.

Техника? Едва ли! Технически, нашите футболисти са отдавна задминати от страни като Хърватия, Гърция, Сърбия и дори Румъния. Страни, които някога, може би, не са били нищо повече от нас във футбола. Технически, много от нашите играчи са неграмотни. Говорим за съвсем прости неща като изпълнение на удари, пасове на по-дълга дистанция, дрибъл, дори жонглирането при някои футболисти е изпитание...

^{Децата искат добро отношение и много внимание.}

Какво може да се направи? Да се набляга на техниката, тъй като тя е един от основните фактори при футболистите. Тренировките трябва да обхващат по-голяма част от техническите качества на играчите и да са по-често срещани, като се обръща внимание както на силния, така и на по-слабия или неудобен крак.

Има стотици упражнения за техника. С тяхна помощ и с добре развитата техника у един футболист, ще му позволи да прави повече неща с лекота. Индивидуални занимания с всеки футболист също могат да се правят веднъж или два пъти седмично, при добре изготвена програма.

Тактика? Никаква! Нещо, в което несъмнено сме на дъното, е тактическата подготовка при децата. Дори във ТОП школите ни няма специализирани занимания за тактика. В какъв момент, как трябва да постъпи един футболист, как да се позиционира или да направи някакво заучено положение - изключено при мачовете на юношите у нас.

Някои отбори правят заучени положения, които чат-пат успяват да зарадват окото, но като цяло всичко останало е на заден план. Правилната постройка, различните формации и тънкости за всеки пост са непонятни за нашите млади надежди.

Какво може да се направи? Да се наблегне и на тактиката, като тактическа тренировка може да се направи не само на терена, а и извън него. Анализи на мачове, работа с треньорска дъска, дори работна тетрадка на футболистите, са неща, които се използват в западните школи и вършат чудесна работа. Все пак, не е важно един юноша да спечели две републикански първенства, важното е, когато отиде да играе на професионално ниво, да е добре подготвен за това, което ще се иска от него и да е достатъчно компетентен в това, което прави. Тактиката във футбола е като теорията във физиката и химията. Хубаво е да се практикува нещо, но е още по-хубаво, когато знаеш какво точно практикуваш.

Физиката на футболистите също е проблем. Тук всяко високо момче "става" за футболист. Поне такава е политиката на повечето "елитни" школи у нас. Подготовките преди сезона са уж добре преценени и изпипани, а още в началото на първенството децата при по-тежки мачове изпопадат след схващания на мускулите или с оплаквания за растежения и друг вид травми.

Какво може да се направи? Може да се наблегне и на физическата подготовка в началото на сезона, а добра идея е и постоянният контрол на физическото състояние на юношите. Ежемесечен контрол в началото или в края на месеца, за да се определи във какво състояние е определен играч, чрез редица тестове и изследвания е нещо, което не изисква много ресурси, а същевременно е много полезно да се следи дали един играч се развива и работи правилно.

Психологията  у нас е мъртва зона, която е захвърлена и забравена при работата с младите футболисти. В трудни периоди като пубертета, връзката с училището и проблемите вкъщи, понякога на един футболист може да му се събере в повече, но треньрите не се интересуват много от това. Те искат играчът винаги да е на ниво и да е като безчувствен робот. Разбира се, не говоря за всички, НО ги има и тези. Психиката е толкова важна, колкото и физиката на един футболист, а кой знае, може би дори и повече.

Какво може да се направи? Разговорите със психолози или дори със собствените треньори могат да се окажат вълшебни за едно дете. Треньорът понякога е човекът, с когото прекарват повече време дори от своите родители и е важно да знае едно дете, че може да разчита на него и че винаги ще е насреща. За това се изисква човечност и разбирателство у треньора, което не се учи само по школите. Моралът на футболиста трябва да се следи така, както и физическото му състояние.

^{С много работа от най-ранна възраст в Германия окончателно разбиха клишето за дърводелския си футбол.}

Други проблеми. Проблемите са много и е невъзможно с една статия да се изброят всичко. Абсурдите са много. Таксите, които клубовете искат от децата за да тренират са едно от нещата, които има само у нас. Друго сериозен проблем е липсата на дългосрочни планове. Програмите, които са изпитани, работило се е с тях години наред и дават добри резултати са решението на това да имаме добро поколение занапред, но ние нямаме програме, ние дори нямаме планове. Работи се от днес за утре, пък ... "каквото сабя покаже". Отношението към тренировъчният процес също е проблем. Отношението към школите и т.н.

Всичко казано дотук е минимална част от огромните промени които трябва да се направят. Идеите вметнати по-горе може да са окажат добри, а на мнозина може и да се сторят абсурдни. Всичко въпрос на гледна точка и разбиране. Важното е, че трябва промяна и то активно да започнем да подобряваме състоянието при децата, защото те са нашето бъдеще. Писна ми да слушам за успехите ни през 1994 г. - има ги и са част от нашата история, но скоро ще станат 20 г. и още дори намек за доближаване до подобен успех. Какво стана? Нима не искаме да гледаме с успех на Световното през 2018, 2022 и 2026? Или те са прекалено далеч и да му мислят тези, които ще играят на него?

Това са думи на един нелицензиран, неопитен 20-годишен младеж, който има амбицията да стане треньор и да подкрепи промяната във футбола у нас. Свикнал съм да гледат на мен, като на младок, който има прекалено голяма амбиция и явно това не се приема добре. Има и хора, които за две години оцениха моят труд. Това бяха вратарите с които съм се занимавал и които успяха да разберат това, което се опитвах и продължавам да се опитвам да им предам. Всеки има право да разбира този текст така, както му е удобно.

Благодаря на редактора Драго Панков, за възможността да изкажа своите мисли публично и благодаря на сайта на viasport, който единствен се интересува живо от случващото се при подрастващите спортисти!

P.S.
Поради възможност, написаното по-горе да бъде грешно разбрано, искам да поясня, че това съвсем не значи, че в България не работят добри и съвестни треньори! Напротив!

В школата на Славия срещнах специалисти, които вършат работата си професионално, като благодарение на тях съм научил доста за играта. Срещал съм и други хора от школите на "Чавдар", "Литекс" и много други, които са за пример на всички останали! Не съм аз човекът, който трябва и може да оценява работата на треньорите!

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм един заинтересован любител на  футбола, с амбицийте един ден да се занимавам на професионално ниво, като искам да спомогна да бързото възстановяване на българският футбол. Нека бъде роявено разбиране, относно характера на написаното. Не търсим конфликти или подобни негативни отзиви, а напротив - приемем, че можем да открием полезното в текста и да го нтерпретираме правилно.

Радостин Александров

- - -
Текстът е публикуван с незначителна редакторска намеса. Очакваме вашите мнения, коментари и анализи по темата.