Как ще ги стигнем "нашите" от Димитровград? 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Как ще ги стигнем "нашите" от Димитровград?
Категория: ФутболОт Валентин Маринов 07/12/2011 07:30
Цариброд или Димитровград, както е редно да се нарича, е градче на границата със Сърбия. То е първото по-голямо населено място след границата. Цариброд e името на общината, а окръгът - Пиротски.
Българите обикновено подминаваме Димитровград, той просто е на пътя за Западна Европа, където освен всичко друго, и спортът е по-добър, по-богат, по-развит...
Свикнали сме да разглеждаме хората от Западните покрайнини като българи. Не ми се иска да задълбаваме в темата, не е това въпросът, пък и няма нужда от дипломатически "ритници" точно сега. Давам си сметка за българския им корен, когато чета иманата в тимовия лист на детския отбор Балкански, заел трето място на турнира по футбол в зала в Етрополе миналия уикенд. Почти всички завършват на "ов" или "ев". Като например мъничкия, но вече доста богат на футбол Стефан Кирков, определен за най-полезен играч.
Небойша Рангелов, един от двамата треньори на Балкански, пред залата в Етрополе
Няколко минути стигат още от първия мач на Балкански, за да си кажеш, че в слабите, но стройни тела на тия момчета може и да тече родна кръв, но маята им си е сръбска. Те галят топката, подават си я, разиграват своите противници, често вкарват голове, при които двама-трима се оказват сами пред вратаря на противника, следва красив "шах" и още по-красив "мат".
Облечени са с хубави черни екипи, имат анцузи и шуби. За разлика от децата от някои български отбори, бяха дошли в залата не с бутони като за трева, а с "по-правилния" тип обувки. Дисциплинирани са, вървят заедно, като им свършат мачовете си обличат топлите дрехи и напускат арената.
За Балкански първи почна да ми разказва темпераментният Боян Мартинов, баща на Иван Мартинов от набор ′97 в школата на Локомотив, който победи "нашите" сърби в решителен мач в групата си с 3:1 и отиде на финал. Мартинов е посещавал детския летен турнир в Димитровград и не може да нахвали школата, празничната обстановка там покрай надпреварата и всичко останало. Подчертава, че в Етрополе Балкански е дошъл с около 30 процента от потенциала си, защото останалите деца от наборите 97 и 98 нямали паспорти.
Оттам тръгва и разговорът ми с треньора Небойша Рангелов, който доста добре говори и разбира български, само за някои думи се замисля.
Стадионът в сръбския Димитровград. Вляво се вижда новата зала
"Истина е - потвърждава казаното от бащата наставникът. - Ние сме градче на 5 километра от границата, но паспортите ни правят голям проблем. По-голямата част от отбора не можа да дойде. Детско-юношеската ни школа включва 80 деца в четири възрасти и подготвителна група. Това е доста задоволителен процент, като се има предвид, че общината ни наброява около 8000 души."
Става въпрос за община Цариброд. 8000 население. Оттук следва изреждане и извеждане на някои много смущаващи за българския футбол примери. Сръбският Димитровград е по-малък като население от Етрополе, примерно. И малката му школа не може да се мери като средства, брой деца, планове и размах с тази на Чавдар. Но може да се мери като футболни качества на тези "30 процента от потенциала". На турнира в памет на Иван Славков съседчетата играха най-красивия и правилен футбол от всички. Поне най-правилният в зала!
Голям комплимент е за Кирил Метков и неговия отбор е, че победи Балкански в своеобразния полуфинал. С днешна дата обаче бъдещето на славна люпилня на играчи като Локомотив е по-сиво и от небето над София тия дни. Президентът на клуба Николай Гигов заплашва да затрие марката Локо София. Тя е заложник на интереси и битки за бази и... хеликоптери. Явно в Западните покрайнини нямат такива проблеми. Не си мислете, че някакъв мастит сърбин (с български корен, примерно) притежава Балкански и налива пари там.
Спортната зала отвътре
"Състезаваме се във втора дивизия на сръбското първенство за деца, разкрива Небойша Рангелов. - Шампионатите на детско-юношеския футбол в Сърбия са решени по същия начин като българските - на географски принцип. Нашият регион е Източна Сърбия. Отборът, който беше в Етрополе, е в дивизия с 18 тима и в момента заема четвъртото място. Класирането тук говори, че сме равностойни на много по-големи и известни школи като академията, носеща името на моя любим футболист Ицо Стоичков, на Локомотив (София), с които поддържаме добри връзки. Това са школи, които трябва да служат за пример и ние се гордеем, че играем срещу тях. А резултатите оставяме настрана."
Небойша или е голям дипломат, или вижда неща, които ние не виждаме. А може и да не знае, че съперниците му (и приятели) от столичното Локо няма къде да тренират, наставникът им не е взимал заплата от една година, че се събличат пред два фургона, че родителите им хем плащат такси, хем цялата екипировка на малчуганите...
"Школата ни се издържа от общината, тя финансира всичко. Има такса - по 4 евро на месец за дете. Това е много по-малко в сравнение с другите в Сърбия, но и нашето градче е малко, хората никак не са богати. Родителите не плащат допълнително за екипи. Имаме спонсори за това. Помагат ни приятели", осветлява положението Небойша.
Ако тръгнете по родните клубове, почти навсякъде ще ви изрецитират добре заученото "стихотворение": Няма пари, няма деца, криза е, много е тежко. А в Пиротски окръг не е ли криза? Родината на Небойша Рангелов преживя и няколко войни за последните 20 години. В течение на разговора ни той разкрива пореден шокиращ факт:
Теренът с изкуствена трева в малкото градче
"Работя в Димитровград от 10 години. Когато дойдох, в школата имаше 15 деца. Година след година развиваме проекта. Засега сме само двама треньори, другият още е футболист, играе в мъжкия отбор, който се подвизава в нашата "В" група. Ходим по семинари, усъвършенстваме се. Взехме лицензи от УЕФА. Направихме си с колегата ми методика, към която се придържаме."
Двама треньори на 80 деца?! В същото време в кризисна България има детски отбори с по двама треньори (!), има стажанти, наставници на вратарите и т.н. и т.н.
Стигаме до въпроса с базата и аз очаквам да чуя, че Балкански разполага с някакво балканско чудо от терени и условия. Небойша ме "охлажда": "Проблемът е, че притежаваме само един голям терен за тренировки и мачове. Всички се готвят там. Стараем се да го поддържаме добре, но е трудно при този график. Лошото е, че в сегашния период на годината, когато денят е малък, не стига времето покрай заниманията на мъжкия отбор. Имаме зала, която още няма разрешение да работи, но се надявам, че в най-близко бъдеще и това ще стане. На разположение са ни и два малки терена, единият е с изкуствена трева, а другият с гумена настилка."
Не е много, но чисто като терени, тази база за малките превъзхожда дори Левски. Преди няколко месеца родените през 1998 г. деца на "сините" с треньор Александър Георгиев гостуваха в Димитровград и победиха връстниците си с 3:0.
"Най-големите ни връзки са с България, признава Небойша. - Идваме в Етрополе вече 6-7 години. Играем мачове с Локомотив София и Костинброд. Преди два-три месеца излязохме срещу децата на Левски, в този отбор наистина има чудесни таланти. За мен беше голямо удоволствие, че г-н Даниел Боримиров присъства на мача."
Неотдавна две момчета от Балкански тренираха в Костинброд. Едното от тях - Неманя Иванов, е бил на проби в прочутата академия на Емполи, но се е върнал в родния си град. Неманя Иванов е роден през 1996-а, определен е за най-полезен играч на турнира в Етрополе през миналата година.
Една от формациите във ФК Балкански, спечелила първо място в групата си за миналия сезон
И къде на футболната карта на Сърбия е Балкански, освен че играе във втора дивизия на своите възрасти? "Най-добрите школи са в Белград - тези на по-малко известните клубове. Оттам излизат големите таланти. Ние нямаме известни футболисти, които да са направили кариера. Нашите момчета обикновено стигат до Втора дивизия. Проблемът е, че не е имало кой да им подаде ръка, когато най-много са имали нужда. От Пирот има прочути футболисти, национали, направили кариера в чужбина."
Това няма да трае още дълго - ако енергичният и явно способен ентусиаст Небойша Рангелов продължава в същия дух, някой ден голямо име ще излезе и от Димитровград.
А този разказ е за всички, които се занимават с футбол на изток от Цариброд: босове, функционери и треньори. Нека обобщим: в Димитровград живеят по-малко от 8000 души, които никак не са богати; двама треньори се занимават с 80 деца; общината издържа малката школа, помагат спонсори, таксите са символични.
Български треньори вече редовно ходят на стажове във водещите школи като тази на Барселона, в Холандия, в Италия и къде ли още не. Дали пък не е дошъл моментът да обменят опит с хора като Небойша Рангелов по две направления - как се оцелява с нищожен ресурс и как се работи правилно?!
Инак скоро няма да можем да побеждаваме Балкански с 3:0 и 3:1 и ще перифразираме прочутата песен на Тодор Колев "Как ще ги стигнем... балканците?" А Небойша Рангелов май наистина не държи кой знае колко на резултатите. Онези, които са виждали момчетата му, знаят защо. Те стигат до вратата с пасове, накрая разиграват топката успоредно на голлинията, опъват мрежата, "шах и мат", а той се провиква: "Браво, момци!"
| Добави в Svejo |
|
