• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Координаторът на УЕФА Вили Хинк: Залагайте на доброволния труд

Вили Хинк е директор „Развитие“ в Германския футболен съюз и член на работната група на УЕФА по програмата „Грасруутс”. Във връзка с това той гостува в България по покана на БФС. Хинк се срещна с екип на в. „Телеграф” и отговори на въпросите ни във фоайето на голям столичен хотел.

- Г-н Хинк, бихте ли казали няколко думи за програмата „Грасруутс”?
- Това е програма на УЕФА, чиято цел е да убеди футболните асоциации в Европа да заложат на по-широк подход при развитието на играта. През миналия век те имаха две основни дейности - едната бе да организират националните първенства, а другата бе да се грижат за развитието на младите таланти и националните отбори. Междувременно нещата се промениха. Появиха се и международни компании, които отделят пари за благотворителност и са готови да инвестират във футбола. За тях това е възможност да подобрят имиджа си. В крайна сметка с по-широк подход има възможност да привлечеш повече и по-сериозни спонсори. Но футболните съюзи не бива да чакат играчите да дойдат в клубовете, а трябва да работят, за да привлекат повече момчета и момичета на игрищата.

- Какво трябва да направи БФС, за да бъде пълноправен участник в тази програма?
- Вече прави нужното. Трябваше да начертае план, за да покаже, че разбира философията на УЕФА и да покаже, че има собствена визия в духа на „Грасруутс”. Второто нещо е да подготви нужната структура – екип и финансиране. След това програмата има две главни направления – играчи и треньори. Трябва да привлекат повече играчи, отколкото по принцип привличат клубовете, а също така да създадат нови лидери и треньори на доброволни начала. Т.е. да не са фокусирани само върху победата, но и върху социалния аспект в спорта.

- Какви са критериите, по които се оценяват националните федерации?
- Да, могат да се спечелят седем звезди. Ако изпълните базовите изисквания, получавате една звезда, както България в момента. Следващото ниво е до четвърта звезда. Трябва да увеличите процента картотекирани играчи спрямо населението, после да увеличите процента момичета и жени. След това получавате звезда, ако популяризирате още повече играта. Това означава да изградите цяла рекламна кампания и да организирате редовно събития. Петата звезда е свързана със социалния подход и след нея минавате на трето ниво, което означава, че имате план и ни показва, че сте изградили добра структура от основата до върха, която може да достигне до всеки човек. Но не спираме дотук. Следващите звезди са свързани с постоянното покачване на качеството на управление и използването на големия социален потенциал на футбола, което в нашите очи е и бъдещето. Правителствата ще имат все по-малко пари за спорт, така че федерациите трябва да се оправят сами и да привличат спонсори. В Германия такъв спонсор е „Мерцедес-Бенц”. Заедно ние стартирахме различни програми – те дават пари, а ние – знания и как да ги вложим в спортуването на гражданите. 
 
- В България в момента има относително малко картотекирани играчи – около 34 000. Какво трябва да направи БФС, за да привлече повече и в същото време да вдигне нивото на дейността на клубовете и уменията на състезателите?
- Трябва да намерите собствен път. Не мога да дойда от Германия и да кажа: „Там го направихме така, тъй че постъпете по същия начин.” Имаме различни програми освен „Грасруутс” – за управление, за развитие на млади таланти и за развитие на женския футбол. Например програмата Study Groups Scheme, основана преди три години, е платформа, чиято цел е послужи за обмен на знания. Всяка федерация може да изпрати екип от специалисти, които да споделят опита си с други федерации. Така всяка година групи от различни страни пътуват из Европа, за да се учат едни от други за сметка на УЕФА.

_{^{Съботният футболен празник по програмата "Грасруутс", който се проведе в НСА, показа как деца и родители могат да се забавляват с играта.}}

- Според вас в Източна Европа осъзнаваме ли колко силна роля има футболът в социален аспект? Какво може да направи, за да го използваме да подобри живота ни?
- Футболът е евтин и се играе лесно – нужна ви е само една топка, което го прави много социален. Другите спортове са значително по-скъпи. Поради това той е толкова глобален. Например дори да не говорите английски, ние пак можем да играем заедно футбол. Разбира се, в различните страни се играе различно, но като цяло навсякъде знаят правилата. Пример за това са съдиите – по света те следват една и съща директива и се получава. Освен това правилата на футбола почти не са се променили в исторически план, така че всички ги знаят. А и не правим определени неща само за да задоволим телевизиите, както е във волейбола и баскетбола. Рискът е, че това е много конкурентен спорт. Играеш срещу други отбори, стремиш се да победиш и така може да прекрачиш правилата. Дори и в рамките на тима има голямо съревнование, за да попаднеш сред титулярите. Това също така е шанс да научиш играчите да приемат решенията на треньора, така както в по-късен етап от живота трябва на работното си място да се съобразяваш с решенията на шефа. Освен това футболът може да те научи да губиш и да не се опитваш да печелиш по нечестен начин. Тези социални аспекти не се научават автоматично. Тенденцията е семействата все повече да губят ролята си като модел, защото, когато децата се приберат от училище, те не могат да се научат у дома как да живеят заедно. Разликата между спорта и училището е, че децата имат пълна свобода, докато спортуват и имат различна мотивация, да следват правилата и съветите на треньорите. В Германския футболен съюз имаме програма за деца, напуснали училище, без да са получили нужните умения, за да работят. Ние ги подготвяме една година, в която включваме и футболни елементи и така процесът е по-атрактивен за тях. Ако заниманията започват в 9 и някой не дойде навреме, не му даваме да играе футбол в 11 часа. Така се научават да бъдат точни и това работи. Прилагаме този подход и сред момчетата в изправителните институции. Най-хубавото е, че не плащаме за това. Изпращаме квалифицирани хора, на които обаче плаща затворът, когато отидат там. Посланик на тази програма е бившият вратар Оливър Кан.

- Тогава къде е пресечната точка между професионалния и аматьорския футбол?
- Клубовете все повече осъзнават, че трябва да стартират социалния програми. Това е измислено в Англия след трагедиите на „Хейзъл” и  „Хилзбъро” и съпътстващите ги проблеми с хулиганите. Правителството ясно осъзна, че бъдещето на играта минава през социалните програми, чрез които всеки клуб да се грижи за заобикалящата го среда. Затова клубовете са длъжни да работят върху социални програми по градове и квартали.

- В България също имаме проблеми с хулиганските прояви. Това ли е единственият инструмент за справянето с тях?
- Футболът не е причината хората да стават хулигани. За тях той е само сцена за изява. Дава им шанс да покажат отношението си към обществото. Ако не беше толкова популярен, тези младежи щяха да се насочат към друг спорт. В Германия повечето хулиганите водят нормален живот и това е изумително. Получава се нещо като историята за д-р Джекил и мистър Хайд. Така че няма такъв стереотип като хулиган. Има различни причини да станеш такъв.

- В условията на криза накъде трябва да се насочат ограничените финансови ресурси?
- Да, това е един от големите въпроси. В Германия не гледаме на кризата като на липса на пари, а като на промяна в поведението на инвеститорите. Футболът е евтин и не се нуждаеш от много пари, стига да убедиш хората да помогнат с доброволен труд за изграждането на игрища, например. Много малко от треньорите при нас са платени, останалите са доброволци. 1 млн. души помагат да организираме играта на всички нива в цялата страна. БФС трябва да реши, къде иска да бъде футболът у вас след 20 години и после да следва този план без значение колко пари има. Не може да направиш последната стъпка преди първата. „Грасруутс” е повече идеята да има визия, отколкото идеята някой да дойде и да плати за всичко. Знам, че звучи лесно, а хората всъщност искат да имат храна и дом. Но въпросът е готов ли си да отделиш 10 часа на седмица за доброволен труд. Когато се прибера вкъщи, не стоя пред телевизора или в интернет, а отивам в моя клуб и помагам. Ние в Германия направихме проучване, което показа, че доброволците не са безработни хора, а хора с работа и уреден живот. Но знаете какво казва Кенеди:  „Не питай какво може да направи държавата за теб, а какво можеш да направиш ти за нея”. Всеки плаща данъци и очаква в замяна всичко да е уредено, но в условия на криза парите са насочват към други аспекти, не към социалните.

Драго Панков, Калин Каролев
Интервюто е публикувано във вестник "Телеграф"