• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Никол Христова: Мога да стана топ играч

Никол Христова е една от талантливите млади български тенисистки. Тя е откритие на може би най-успешния български тенис треньор Юлия Берберян. 18-годишната Христова се представи добре през 2011-а, а най-големият й успех бе спечелването на заключителния за сезона "Мастърс", организиран от "Девин".

Това ще й позволи през 2012-а да участва на престижен турнир в чужбина по нейн избор. До момента най-сериозното постижение на Христова е четвъртфинал на европейското първенство през 2010. Ето какво разказа Никол пред Tennis24.bg.

- За по-голяма част от любителите на тениса в България ти си познато лице, би ли казала малко повече за теб - от кога се занимаваш с тенис, как започна?
- Започнах да се занимавам още от 6-годишна. Стана доста случайно, тъй като в моето семейство няма спортисти и това не е причината, поради която се занимавам със спорт. В училище имахме занимание по тенис с Юлия Берберян и реших да отида и да пробвам. От всички деца може би аз бях единственото, което се справяше да уцели топките, които ни подаваха. Г-жа Берберян забеляза моя потенциал и поиска разговор с родителите ми. Тя искаше да играя 1-2 пъти седмично, а след това стана 1-2 пъти всеки ден.

- Тази година ти спечели престижния "Девин" Мастърс сред 18-годишните. Би ли разказала подробности за турнира? Избра ли си вече турнир, на който ще участваш в чужбина? (наградата от "Девин" Мастърс е участие на международен турнир по желание)
- Тази година за първи път участвах на "Девин" Мастърс и се радвам, че успях да се представя добре. Бях контузена, но въпреки това успях да го спечеля. Все още обмислям къде да отида благодарение на наградата. Но има време, 2012-а година тепърва предстои.

- Какви са ти целите за 2012? Имаш ли вече изготвен календар и на колко турнира ще участваш?
- Като начало ще участвам на няколко турнира в Анталия и според това как се представя ще избирам за турнирите след това. Една от главните ми цели е да спечеля възможно най-много точки и да се изкача нагоре в ранглистата. След това да премина на турнири с награден фонд от 50, 75 и 100 хиляди долара.

- Какво пречеше досега на Никол Христова да пробие в световният тенис? На много пъти си доказала качествата си срещу именитите съперници, изглежда че за теб е по-лесно да играеш срещу по-високо класирани състезатели. Всички помним победата ти на Европейското до 18 години срещу втората поставена и тогава номер 289 в света при жените Гана Пивен. След това обикновено поднасяш някоя друга бомба и когато всички очакват от теб бум, губиш неочаквано?
- Определено срещу по-високо класирани от мен съперници е по-лесно да се играе. Макар и в определена степен. Срещу тях тенисът е на съвсем различно ниво и ги няма "кривите" мачове. В тези срещи се отпускаш, показваш класата и уменията си.
Може би в някои мачове не съм била достатъчно постоянна и това е причината да губя тогава, когато най-малко се очаква това. Отчитам това като едно от нещата, върху които ще работя. Самата аз мисля, че имам ударите и техниката, просто трябва да съм по-постоянна. Помня добре това Европейско първенство и конкретно този мач. Казах си, че няма какво да губя и направих изненадата на турнира.

- Каква е най-силната ти страна на корта?
- Най-силната ми страна на корта е това, че независимо какъв е резултатът, се стремя да обърна мача. Гледам да играя докрай.

- А най-слабата?
- Няма да издавам. Добре е само аз да я знам.

- За читателите ще е интересно да разкриеш нещо повече за тренировките ти в тенис клуб  "Малееви”. Отдава ли ти се възможност да тренираш с Маги Малеева? На републиканското миналата година Маги спечели титлата, след като в първи кръг по стечение на съдбата се срещнахте и тя победи трудно в 3 сета. Какво научи от този мач и като цяло от срещите ти с нея?
- С Маги сме играли доста пъти на тренировка, но никога не е било толкова оспорвано. Там наистина дадох всичко от себе си, но разбира се, опитът и класата й си казаха думата в решаващия трети сет при 5:4.

- Как протича твой тренировъчен ден? По колко часа на ден тренираш? Водила ли си подготовка в чужди школи? Каква мислиш е разликата между условията за подготовка в България и чужбина?
- Един мой тренировъчен ден протича с 4 часа тенис на корта и отделно още занимания в зала. Била съм в няколко чужди школи. Разликата между България и чужбина е в отношението, което самите спортисти имат към тренировките. И разбира се условията. Там всичко е на едно място и единственото нещо, за което трябва да мислиш, е тенис. Всичко е под строг час и знаеш кое следва. Има план, по който се работи. Тук малко липсва тази организация.

- Имаш ли спонсор? Как се справяш с разходите по турнирите и подготовката, всички знаем колко скъп спорт е тенисът? До какво класиране трябва да достигне даден тенисист, че да разчита на възвращаемост?
- Имам спонсор, да - това е баща ми! Всички разходи са за негова сметка. Лично мое мнение е, че за да има възвращаемост трябва да си в топ 50. Минимум.

- Мъжката половина от любителите на тениса те определя като българската Ана Иванович заради агресивния ти стил на корта и визията. Ласкаят ли те такива сравнения?
- Това определение не го бях чувала, но определено ми допада. До някаква степен има нещо вярно.  И като игра, и като визия имаме някаква прилика.  Да, надявам се някой ден да стигна нейното ниво, а защо не и да го задмина. Така ще си приличаме още повече.

- Коя е любимата ти партньорка на двойки и защо?
- Не бих казала, че имам любима партньорка на двойки. За да се изгради един добър тандем, трябва да играеш на всеки турнир с един и същи човек.  Друг важен момент е да се разбирате добре и извън корта. Ако няма добра комуникация, нещата не се получават.

- Имаш ли любимци сред топ играчите при жените и мъжете?
- Определено да. Роджър Федерер и Мария Шарапова. Те са хората, на които се възхищавам. Може би малко повече на Федерер, отколкото на Мария. Той просто е гений.

- Как виждаш живота си след 5 години?
- Доста интересен въпрос. По принцип не обичам да мисля какво ще се случи след 5-10-15 години. Човек не знае какво ще го сподели утре. Определено се виждам като топ играч, в разцвета на кариерата си. С човек до себе си.


--------------
Автор: Янчо Христов