Италианската одисея на Еди Мечикян 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Италианската одисея на Еди Мечикян
Категория: ФутболОт Валентин Маринов 23/12/2011 08:37
Локомотив (Сф), Левски-Раковски, Септември, от 18 месеца в Славия и... едноседмичен тест в елитния италиански отбор Новара. При условие, че е само на 15. При условие, че е вратар едва от 11, а преди това е играл като нападател.
Още по-преди това за близо две години е бил хандбалист, за кратко дори е съчетавал двата спорта. Звучи малко хаотично и много забързано. Типично по италиански.
Това е футболният живот на Едуард (Еди) Мечикян, който на 28 февруари 2012-а ще навърши 16 години. На страничния читател може да звучи "италианско", но за Еди, един от тримата вратари в младшата на Славия (96), си е битка. Битка и къртовски труд по пътя към сбъдването на една мечта. Да бъде вратар. Това далеч не е само негова мечта. Което прави сбъдването й още по-трудно. Никой обаче не е казал, че ще бъде лесно, особено в конкурентна среда като футбола.
Едуард Мечикян (в зелено) на мача с дубъла на Новара срещу Тимишоара
Едно кратко припомняне - като хандбалист е започнал Петер Шмайхел. Това
име обаче най-добре да не бъде споменавано. Не и на този етап.
Да почнем от... финала. Финалът на една необикновена година за Еди Мечикян. Преди броени дни той пробва не само италианската кухня, култура и... хаос, но и италианската вратарска школа - една от най-добрите в света. Контактът бе осъществен от мениджъра Петьо Костадинов чрез негови партньори на Апенините.
Мечикян отива с нагласата, че ще потренира с неговия набор, но на място го пращат в... "примаверата", дублиращият отбор. Изиграва едно полувреме срещу румънския Банат (Тимишоара) за 2:2. Пуска двата гола за гостите.
"Възхитен съм от цялото изживяване, започна разказа си тийнейджърът. Беше доста необикновено. Приеха ме много добре. Имаше езикова бариера, но всички играчи и треньори всячески се стремяха да ми помагат. С тези, които знаеха английски, се разбирах лесно. С останалите - на езика на футбола. В цялата школа ми направи впечатление реда и дисциплината. В съблекалнята се шепне. Всички се обличат еднакво за тренировка, стриктни са."
Мечикян в "Новара калчо"
Ще вземе да се окаже, че хаосът в Италия не е такъв, какъвто го мислим тук. Мечикян бърза да уточни, че на реда, дисциплината, добрите порядки и приятелското отношение се държи и в Славия. Просто в Италия е по-различно.
"Школата разполага с 2 изкуствени, един затревен терен и още няколко за футбол 7. Има хубав хотел, който служи за общежитие. Но строят още един. В хотела кипи доста разнообразен живот откъм събития за юношите. Впечатлен съм от тяхната фитнес зала, която е отворена почти постоянно."
А можеше ли Едуард да се намеси по-различно при двата гола срещу Банат? Северните съседи били на турне в Италия с едничката цел да пласират футболисти и играли крайно надъхано.
"Можех да се представя по-добре и при двете попадения. Първото падна след много силен удар отблизо, просто не успях да реагирам. Второто дойде от липсата на каквато и да било сработка със защитата и езиковата бариера. Единият от централните защитници ми пречеше, стигна се и до рикошет... избих топката, но недостатъчно добре, че да предотвратя гола. Бях много ядосан на себе си и огорчен. Момчетата обаче дойдоха при мен, подадоха ми ръце, окуражиха ме. Не искам да звучи като оправдание, но до тази контрола имах само една тренировка с примаверата и още не се бях отпуснал. Доближих се до възможностите си в последните два дни. Ако имах още седмица..., кой знае, може би щях да ги накарам да ме вземат."
Мечикян е самокритичен към представянето си срещу тръгналите да продават играчи румънци от Тимишоара
Новината, че ще тренира с дубъла, пада като гръм за Мечикян. Мотивира го и прави щастлив, качва го на седмото небе. Но Еди все пак признава, че е бил притеснен и скован. В края наистина почва да се чувства освободен, защото контактува все по-свободно, свиква със средата и тренировките. "Подготовката на вратаря е много по-различна, отколкото в България. Досега не бях тренирал така и ми трябваше време. В последния ми ден, например, играхме волейбол. Там се работи страшно много за бързина във всичките й форми."
Като стана въпрос за контакти, една от големите изненади дошла преди контролата, когато на път към терена го спрял и заговорил Алберто Фонтана, 39-годишният втори вратар на мъжкия тим на Новара. "Попита ме кога съм роден и чак не повярва като му казах "96". Трябваше да повторя. Каза го на останалите в първия отбор, начело с техния треньор на вратарите. Те на свой ред бяха шокирани. Окуражително ми вдигаха палци", спомня си Мечикян. Причината е неговият ръст и едро телосложение.
Еди е 189 см висок (82 кг), а Фонтана - 188 см. Титулярят - албанецът Самир Ужкани, и третият страж Акиле Косер, са по 186 см. Същите реакции на почуда у треньорите на вратарите предизвикал отговорът на въпроса от колко време Мечикян тренира за вратар.
Той започва на този пост в Локомотив, след като от нападател е върнат защитник. Но истината е, че качествата му почват да догонват огромната амбиция в последните 18 месеца на "Овча Купел".
Мечикян е силен в рамката
"Когато дойде при нас Еди не беше нищо особено, потвърждава треньорът на Славия′96 Ивайло Семерджиев. Много вдигна нивото си, защото е трудолюбив и всеотдаен, съвестен в тренировките. Осезаемо му помогна Радостин Александров, който бе на стаж от НСА в моя отбор. Радостин помогна и на тримата ми играчи на този пост. Сигурно му е от полза и индивидуалната подготовка при Стефан Трифонов-Санята в Спортист (Своге). Много е силен в рамката и трудно допуска голове отблизо, има добър рефлекс. Слабостите? Под номер едно слагам играта с крака. В съвременния футбол няма как да станеш добър вратар без този елемент. Друго нещо, върху което трябва да работи, е експлозивността. В моя отбор залагам и на тримата вратари - смятам, че конкуренцията ще вдигне нивото им. От тях зависи. Конкретно за Еди, разчитам на него и се надявам, че ще продължи да развива качествата си."
А Едуард развива своите качества освен на "Овча Купел", също и в Своге. Санята е работил в школата на Лацио в периода 2000-2001 г. и е един от добрите специалисти за поста №1 в България. Мечикян тренира с вратарите на мъжкия отбор на Спортист. Понякога лее пот в повече от една тренировка на ден. Преди години в критичен момент му е помогнал Любомир Грозданов, който сега води един от добрите отбори в столичния шампионат на деца А, родени през 1997 г. - Септември. Еди искал да се отказва, Грозданов го вдига на крака.
Славия, набор′96 на треньора Иво Семерджиев
Младият Мечикян стои здраво на земята, не си е повярвал за италианската седмица, има какво да го държи нащрек - например конкуренцията в Славия. "Наясно съм, че още нищо не съм постигнал, много трябва да работя, споделя той. Щастлив съм, че се докоснах до школа, различна от българската, до друга култура и методика. Все пак Италия е една от най-силните нации във футбола. Пак казвам, не ми стигна времето за нещо по-голямо, но бъдещето е пред мен. Благодарен съм на треньорите ми и на момчетата в отбора. Без тях нямаше да ми се случи този тест в Новара."
Тестът в Новара бе подарък от съдбата за Еди. Не само от съдбата, а и от един от най-близките му хора. Освен всичко, той стъпи и на "Сан Сиро", където гледа великия Милан срещу Сиена (2:0).
Съдбата е благосклонна понякога, но при всички положения трябва да я предизвикваш, за да получиш каквото искаш. Макар и на 15, Едуард Мечикян изглежда разбира това. Той работи здраво, за да превърне една италианска одисея в нещо много по-голямо.
| Добави в Svejo |
|
