• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Габриела Петрова: Нека да го върнем!

На редакционната поща на Viasport.bg се получи писмо от Габриела Петрова, пропито с болка за любимия й спорт – хандбала. Тя е треньорка  по хандбал, шампионка на България с Локомотив (Варна), сребърна и бронзова медалистка с отбора на Ловеч, а сега се опитва да възроди хандбала в града на люляците. Публикуваме писмото й без редакторска намеса.


Спортът е благо, спортът е предизвикателство към човешките възможности, спортът е бизнес, спортът е част от културата на обществото! Спортът е велик!
Хандбал! Един спорт изпълнен с динамика и красота! Спорт, в които за минута зрителите могат да видят между 2 и 4 гола. Спорт, които събира над 20 000 души на среща във всяка нормална държава. Спорт, които в последните години е оставен на доизживяване от държавата и най-вече от общините. Спорт, даващ наистина много.

Ще кажете изоставен защото няма успехи, а аз ще ви отвърна: ”Колкото и качествени и изявени състезатели да има дадена гарнитура, успехът не може да дойде след 5 дневен лагер, а в някои случаи и по-малко! Да, това са фактите! Да, това е oбидно за всички нас, занимаващи се с този невероятен спорт!
На една от последните международни прояви –Балканиадата, проведена в началото на септември в Габрово, записахме второ и трето място съответно при юношите и девойките родени през 1996. Тук интересен е фактът, че лагер сборът беше 5 дни! Треньорите изпаднаха в дълбоки размисли какъв тип подготовка да проведат, като младите хандбални надежди бяха събрани буквално от плажовете! И въпреки всичко, те успяха, защото това наистина е успех, а като се вземе предвид и условията, в които тренират, това вече е голям УСПЕХ!

Но не всичко приключи с второто и третото място, нашите хандбални надежди грабнаха и много индивидуални награди - Елизабет Оморегие взе приза за голмайстор на турнира, най-добър състезател и най-добра лява свръзка; Димитър Георгиев стана най-добро дясно крило; Бранимир Балчев стана голмайстор; а Веселин Китанчев взе награда за най-добро ляво крило!

Едно от първите огнища на хандбалната игра в България, е люляковия град Ловеч. В града играта започва масово да се практикува в далечната 1964-та. А през 1975 г. за първи път в България има и специалност хандбал в спортното училищe, което вече не съществува. Отборите на Ловеч са многократни шампиони на страната и носители на различни купи в различни възрасти. Редица ловешки състезатели са гръбнакът на националните гарнитури през годините, а по-късно и хандбални специалисти! Такива бяха Хр. Хубчев, К. Цонев, Хр. Джабарски, М. Таслакова, близначките Й. С. Бочеви, К. Баровски, Г. Цветанов, Н. Табаков, И. Иванов, Ю. и В. Симеонов, М. Петрова, Цв. Пеева, Сл. Станчева, Г. Петрова и редица други, дали сърцето и душата си за ловешкия хандбал! Развитието на играта в града дава основание на федерацията да определи града за провеждане на Световния младежки фестивал през 1968-ма, по този повод се изгражда и специализирана хандбална зала, с модерно покритие, която се ползва и до днес!

_{Малките възпитанички на ловешката школа}

Тук трябва да впишем и младите състезателки Елизабет Оморегие и Ивона Петкова, върху които в момента се гради националният отбор при родените през 1996. Те прохождат за хандбала ненавършили и 10 години и още същата година са бронзови медалистки на шампионата на страната, през следващата спортно-състезателна година завоюват сребърните медали, след което през сезона 2007-2008 заедно със своята треньорка Габриела Петрова и лявото крило Габриела Маринова заминават за Варна, където стават и шампионки. Тук няма как да не отбележим имената на талантливите Вяра Илиева, Кристина Карапетян, Нели Стефанова и Ирен Маринова, които и до днес защитават цветовете на ловешкия хандбал.

И така аз се върнах!!! Аз Габриела Петрова! Запалена за хандбала от Елка Александрова! Да, върнах се! След всичко, аз съм отново в залата! Там съм щастлива! Там съм, защото хандбала ми даде много, а сега е мой ред аз да направя нещо за него. Той ме направи това, което съм и съм му благодарна! Научи ме да преодолявам трудностите и никога да не спирам да се боря! Заедно с мен се върнаха и Деси Денкова, Вероника Симеонова, Цветелина Василева, Михаела Матева, Ивайла Петрова, Гери Лалева, Eма Миновска.

Ние заедно вярваме че можем, в нас вярва и треньораът ни Наско Табаков! Повярвай те ни и Вие! Нашето желание е да върнем ловешкият хандбал там, където му е мястото! В хандбала с малко средства може да се постигне много! (Със запалата на един добре платен “бразилец” във футболна България един хандбален клуб ще покрие спортния календар. А с още една??? С още една ще участва и в евротурнири!!!) Ние не искаме футболни заплати, искаме нормални условия за тренировъчна дейност! Искаме никой да не ни пречи!!! За Бога, та ние си платихме картотикирането! Направихме го и пак ще го направим, защото голямата ни Любов е именно той! Той! Името му е ХАНДБАЛ!!!

Нека да запалим отново огъня, наречен Хандбал! Да запалим сърцата си да горят с мисълта за любимата игра! Нашите сърца вече горят!!! Запалете и Вашите!! Ние можем! Ние ще успеем! Бъдете част от нас!!! Повярвайте ни и ни помогнете!

Габриела Петрова