• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Бижев: За мен Ливърпул е само началото

Съзнавате, че Вилиян Бижев (бел. ред. привлеченият в Ливърпул миналото лято българин, който живее в САЩ) е сериозен по отношение на сокъра, когато го чуете постоянно да го нарича просто футбол, както и повечето хора по света. Футболът е всъщност нещо дотолкова сериозно за наскоро дипломиралия се от гимназията Кловис Норт момък, навършил 19 години миналия вторник, че той се отказа от стипендия за колеж във Вашингтон, за да се пробва на професионално ниво.

Това е риск, но такъв, какъвто Бижев нямаше как да подмине. Слабичкият, висок над 180 см нападател, с три участия за тукашния тим Ол-Бий, подписа тригодишен договор с английския колос Ливърпул след сензационни проби през юли. Тогава вкара пет гола и направи две асистенции за два мача с екипа на тима до 18 години в клубната академия на "Анфийлд".

“При съчетанието между техника и меко отиграване на топката, Бижев изглежда има бляскаво бъдеще пред себе си било като нападател, било като централен полузащитник”, коментира Джей Ар Екилсън от американския отдел на сайта Goal.com.

_{Вилиян с екипа на Фортуна (Дюселдорф)}

Бижев има договор с Ливърпул за две плюс една години. Клубът го преотстъпи на Фортуна Дюселдорф – отбор от немската Втора Бундеслига, за целия настоящ сезон. Тази седмица той е във Флорида на тренировъчен лагер с националния отбор на САЩ до 20 г. и ще си тръгне обратно за Германия, когато сезонът се поднови за Фортуна през февруари.

Футболистът на 2011 г. в конференция Трай-Ривър Атлетик вкара 63 гола с екипа на Едисън, преди да се премести в Кловис Норт за последната си учебна година в гимназията. Той също така представяше Калифорния Одисей в продължение на четири години в Академията за сокър таланти на САЩ. Ето какво сподели Бижев в интервю за Джеф Дейвис от вестник “Дъ Фресно Бей”.

- Как успяхте да развиете до подобно впечатляващо ниво уменията си на толкова млади години?
- Не беше лесно да съчетавам учението си с футбола. Научих много от треньорите си, както и положих доста труд самостоятелно. Имам големия късмет баща ми да ме натиска здраво към успеха и да съм заобиколен от приятели, които не знаят умора при полагане на допълнителни часове тренировки. Готвих се всеки ден – финтове, удари, жонглиране, вдигане на тежести, фитнес... Гледах много футбол по телевизията, което допринесе за процеса ми на обучение.

- Какъв съвет бихте дал на децата, които се стремят да последват Вашите стъпки?
- Никога да не се оставят да бъдат победени. Трябва наистина да искаш успеха и да се стремиш към постигането му. Всеки ден трябва да искаш да ставаш по-добър играч. Ако си кажете това и го приложите, постепенно ще станете все по-добри и по-добри.

- Осъзнахте ли колко голямо нещо бе това да подпишете с Ливърпул?
- Знаех, че е голямо, ала си казах, че няма да го оставя да ми завземе съзнанието. Знаех, че подписването на договора е просто началото. Едва сега започва същинската работа.

- Как ви приеха при пристигането в Англия. Лесно ли си намерихте приятели?
- Извън терена всички бяха изключително дружелюбни. До известна степен обаче е трудно да се сприятелиш с някого, чиято работа опитваш да отнемеш.

- Това ли винаги е била мечтата ви?
- Исках повече от всичко да стана професионален футболист, така че всичките ми усилия бяха посветени в постигна тази цел.

- Как протече приспособяването ви към футбола в Англия?
- Скоростта на играта и техническите качества на футболистите бяха много по-високи от онези, на които бях свикнал. Сега имам чувството, че съм се приспособил добре и разбирам неща, които се изискват за това да играеш на най-високото ниво.

- Какво най-много ви липсва, след като напуснахте САЩ?
- Липсваха семейството и приятелите ми. Да виждаш добре познатите лица на хората, на които най-много държиш, е нещо безценно.

- На основата на кого или на чий стил моделирахте играта си?
- Както и мнозинството хора от света на футбола, и аз съм заинтригуван от Барселона. Начинът, по който Шави Ернандес, Лионел Меси и Андрес Иниеста движат топката по терена, е хипнотизиращ. Бих желал да играя в подобен стил на бързи подавания с едно-две докосвания.

- Изпитвате ли угризения, че не отидохте в колеж?
- Не. Все още признавам стойността на доброто образование. Няма възрастова граница за учене в колеж, докато за да си професионален спортист, трябва да се възползваш от младостта си. Няма да имам нищо против това след време да се върна към учението, за да си изкарам някаква степен. Ще видим какво е планирал Бог за мен.

От Sportal.bg