• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Класната запалила Поибренски по шейничките

Колкото и невероятно да звучи, единственият ни участник в спускането с шейнички по време на Първите зимни младежки игри в Инсбрук – Александър Поибренски, се запалил по този спорт покрай… класната си ръководителка.

„Преди 4-5 години моята учителка ми предложи да се пробвам в шейните. Аз първоначално не се съгласих, защото ми беше странен този спорт. Тъй като обаче тя беше доста настойчива, реших най-накрая да опитам”, споделя 18-годишният софиянец. Оказало се, че самата класна ръководителка тренирала шейнички, а Сашо така се запалил по тях, че… стигнал до олимпиада (засега младежка).

„Той има потенциал да вземе квота и за същинската олимпиада в Сочи през 2014 г. – сигурен е неговият първи и единствен треньор Георги Вергов. – Има обаче едно много важно условие за това – Сашо да стане по-отговорен и по-сериозно да подхожда както към спорта, така и към училището”, допълва специалистът.
При положение, че България няма леден улей, как така Поибренски стигна до Инсбрук? „Трудно, много трудно - веднага отговаря Сашо. – Постоянно сме по лагери в чужбина – в Германия, в Украйна, в Австрия сме идвали, но не е като да се готвиш постоянно на улея”.

НЕМОТИЯТА

Картинката се допълва от неговия треньор. Дългогодишният специалист споделя, че отделя и лични средства, за да помага на момчетата – двама-трима младежи и двама мъже, да се подготвят що-годе нормално. „Ние сме единствените, които си носим суха храна по лагерите, но няма как – така ни е по-евтино и успяваме да тренираме по-дълго време”, разкрива той.

За всяко спускане на един човек по който и да е улей в Европа се заплаща минимум по 22 евро. „Добре, че международната федерация ни помага с ваучери за тези спусканията, иначе все сме загинали”, разкрива още Вергов. Наскоро той писал поредното си писмо до шефа на международната федерация с искане да отпусне 100-ина ваучера допълнително с оглед на преолимпийската година.

А Вергов е сигурен, че има ли повече пари във федерацията по шейни, ще има и квоти за Сочи. За да обсъдят бъдещето на този спорт и близките олимпийски цели с шефката на БОК Стефка Костадинова и спортния министър Свилен Нейков, Вергов се надява да си тръгне по-рано от Инсбрук.
А въпреки трудностите Александър Поибренски също мисли за Сочи. „Мечтая да участвам и на голямата олимпиада”, откровен е младият състезател, който в Инсбрук се пусна с тренировъчното трико на своя съперник от Тайпе, тъй като този с надпис „България” се скъсал след 3-годишна употреба.

_{Поибренски по трасето в Инсбрук. Снимка: bgolympic.org}

ИЗИСКВАНИЯ

Добре че липсата на национални белези по екипа на Поибренски не бе отчетено като нарушение на правилата от контролната система в Инсбрук. Според нея всеки състезател минава през кантара преди да се пусне по улея, а след като финишира зелената светлина на пулта сигнализира, че всичко у участника е наред. Ако обаче ти светне червено, отиваш на детайлна проверка. За младите олимпийци изискването в Инсбрук бе заедно с шейната да не са по-тежки от 105 км. Сашо и неговата „вярна дружка” тежаха 103 км (78 за момчето и 25 за шейната). Поибренски и латвийската му шейна са заедно от 2 години. Той много си харесвал предишната, но пораснал и трябвало да я смени.
За поддръжката на шейната се грижи треньорът Вергов. Специалистът не спира да се кахъри как германци, руснаци, американци си имат цели щабове за обработка на плазовете, а той се чуди как без каквато и да е апаратура да ги загрява, пък после да поддържа температурата им близко до тази на леда на улея. Въобще – дертове да искаш.

УЧИЛИЩЕТО

Заради постоянните отсъствия от училище, Сашо се чуди как ще завърши първия срок. Сега е 11-и клас в Професионалната гимназия по транспорт в София, но признава, че има учители по новите за тази година специални предмети, които още не е виждал. За да навакса, смята да пропусне предстоящите стартове за Световната купа и дори световното първенство за младежи. Откровен е, че школото не му е силната страна, а слабите оценки не са рядкост. Но… спортът крие и рискове. Дали обаче шейните са опасни и смятал ли е да се откаже от тях след смъртта на грузинския състезател Нодар Кумариташвили на олимпиадата във Ванкувър през 2010? „Аз не съм се стреснал от това и не може да ми повлияе такова нещо. Във Ванкувър пистата е най-бързата в света и може да се случат подобни инциденти. Падал съм няколко пъти, но не се притеснявам”, споделя Сашо. Притеснението обаче е на сметката на неговите родители. Те първоначално не приемали на сериозно увлечението на сина си по шейните, но като станали нещата сериозни, започнали и сериозно да се притесняват за неговото здраве. „Постоянно ми звънят, за да чуят дали съм жив и здрав”, казва Сашо.

ЛИЧНИ

Момчето се радва на много приятели, няма момиче до себе си, поне в момента. Хората от компанията следят изявите му по състезанията, но се и притесняват за него – смятат страстта му за опасна. Може би и затова Сашо обича, когато е в София, да е в компанията на приятелите си, да ходят на кино (предпочита комедии или трилъри, но без ужаси), да слушат музика (всякаква, но без чалга). Обича през лятото да играе баскетбол и да кара колело, но тези спортове са като хоби. Определя себе си като непокист. „Може всичко да се случи пред очите ми, но мен не ме интересува”, откровен е младият Поибренски и допълва, че това за спорта, който практикува, е повече от добре, макар да не го тренира.