Ради и Дени – приятели, съперници и още нещо 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Ради и Дени – приятели, съперници и още нещо
Категория: БиатлонОт Viasport 22/01/2012 09:00
Ради Пълевски и Денислав Шехтанов са двамата ни биатлонисти, които участваха в Първите младежки зимни олимпийски игри в Инсбрук. Верен на традицията да представя на читателите си младите спортни таланти на България, Viasport се обърна към двете момчета за интервю. Решихме обаче този път да е нещо по-нестандартно, да сблъскаме мненията по едни и същи въпроси на двама младежи, които освен съотборници са и съперници, но и много добри приятели.
- Момчета, защо избрахте биатлона?
Ради Пълевски: А, защо не!? Това е много интересен, предизвикателен и в същото време един от най-трудните зимни спортове.
Денислав Шехтанов: И за мен е така. В този спорт се полагат усилия и в стрелба, и в бягане. Предизвикателен е.
- От кога се занимавате и кой ви насочи към този спорт?
ДШ: Не знам точно как се получи. Тръгнах с приятели в биатлона. После по едно време се отписах, пък след това пак се записах и най-накрая влязох в спортно училище и започнах да гледам по-сериозно на биатлона.
РП: Аз започнах през 2006 г. Видях от един приятел, който тренираше и по цял ден го нямаше. Чудех се къде е, докато родителите му не ми казаха, че ходи на биатлон. Зачудих се какво е това. Гледал съм го по телевизията, когато бяха олимпиадите. Виждах, че българите са добри и реших и аз да го пробвам. То пък взе, че ми потръгна на първото състезание и реших да остана.
- Между вас има постоянно съперничество. По-скоро конкуренти или повече приятели сте?
ДШ: И двете – и доста добри приятели сме, но и сериозни конкуренти.
РП: За мене приятелството е на първо място. Като няма приятелство, за къде си тръгнал. Иначе – да, добри конкуренти сме. Дърпаме се заедно по тренировките, а това е хубаво. Трябва да има конкуренция, за да вървим напред и да имаме перспектива. Ако няма с кой да се конкурираш в България, не виждаш още колко трябва да тренираш.
- Какво харесваш у другия?
РП: С Дени се познаваме от 4 години. В началото не бяхме много добри приятели, но постепенно по лагерите започнахме да си приказваме и станахме по-големи приятели.
ДШ: Той е дребничък, а пък има страхотни възможности!
- А какво не харесваш у другия?
ДШ: Нищо или поне не мога да се сетя.
РП: Не се сещам за конкретни неща. Разбираме се.
- Завиждате ли си един на друг?
РП: Не, няма завист.
ДШ: Ние не сме като момичетата. Ради и да ме бие, аз не му завиждам. За преследването на олимпиадата даже много ме бе яд, че за едно място не успя да влезе в Топ 25, каквато бе целта. Ако аз не мога, поне той да го направи.
- Кой е по-добър от двама ви в биатлона?
РП: Не може да се каже – конкуренти сме си големи.
ДШ: Не знам. В различните състезания е различно.
- А за момичета карате ли се?
РП: Не, според мен имаме различни вкусове.
ДШ: Нашите момичета са трудни и няма как да се караме.
- Какво ви задържа в спорта?
ДШ: Амбицията да се издигаме все повече. Да стигнем и до голямата олимпиада.
РП: Наистина има още много върхове да покоряваме. Даже ние досега още нищо не сме направили. Има първо балканско, после европейско, световно и т.н.
- Какво си казвате на старта?
РП: Надъхваме се един друг. На гърба ни не пише нещо друго, а България. Независимо кой от нас е по-напред, важното е да е допринесъл с изявата си за България.
ДШ: Правим си общи стратегии срещу другите отбори – от къде как да минем, но най-вече си казваме „Успех!”
РП: В преследването това, което му казах преди старта бе: „Дуна, дай да им покажем за какво сме тренирали последните 5 месеца!”
| Добави в Svejo |
|
