Ранният трансфер в Европа е проклятие за БГ талантите 
Какво да се прави с Елитната до 19 години?
Ранният трансфер в Европа е проклятие за БГ талантите
Категория: ФутболОт Viasport 12/02/2012 22:21
Само преди няколко дни Септември (Симитли) стресна съперниците си в Западната Б група - Пирин (ГД) и Бдин, с привличането на юноша на Милан. Изпълнителният директор на клуба Методи Стойнев обяви финализирането на трансфера на Антонио Михайлов, станал поредният пример за роден талант, чието развитие в чужбина не отговаря на възложените му надежди. Нападателят, който в един момент от престоя си на „Сан Сиро“ спокойно е можел да премине във вечния съперник Интер, сега ще трябва да се адаптира към реалностите на втория ни ешелон.
Фактът, че в днешно време младите ни играчи могат да играят практически навсякъде по света направи директните им трансфери в чужбина на ранна възраст повече от рибите в Амазонка, но очевидно някои биват изядени по хранителната верига.
Крак повлича Крум Бибишков, който през 1999 г. попада в школата на гранда Байерн, но по неговите думи в този период не е бил достатъчно зрял, за да се възползва от подаръка на съдбата. За съжаление той така и не успя да продължи впечатляващото начало на визитката си и засега ще продължи да радва феновете на Миньор след преподписването на договора си преди броени дни.
По същото време синът на Стойчо Младенов – Александър, се кълнеше пред „Берлинер цайтунг“, че иска да бъде новият Щефан Байлих за Херта. Намеренията му да се установи в „Старата дама“ обаче се провалиха, а впоследствие негативно влияние върху кариерата му оказа проваления брак с Мис България 2002 Теди Бургазлиева.
Очакванията пред Бранимир Костадинов в Хартс пък бяха още по-големи след хеттрика му за националния отбор до 17 г. срещу Австрия в евроквалификация на 19 октомври 2005 г. Бранко редовно получаваше похвали от шотландските медии („Скотсмен“ го нарече „водещата инвестиция на „сърцата“), а в един момент се говореше, че интерес към него проявява Селтик. В крайна сметка финансовите проблеми на клуба наложиха напускането му, но головете срещу Славия, Литекс и ЦСКА през есента с екипа на Ботев (Враца) ясно показват, че комплиментите не са били напразни.
При „детелините“ от Глазгоу се пробва синът на дългогодишния играч на Миньор Славчо Павлов - Томислав. В едно от първите си интервюта той заяви, че за него „Паркхед“ е трамплин за трансфер в Барселона, но явно на този етап ще трябва да се задоволи със „Стадиона на мира“ в Перник.
Неуспешно се развиха нещата и за друг наследник на играч от миналото - Атанас Курдов, чиито баща Петър е познат най-вече с изявите си за Левски. За съжаление извън футболните проблеми му попречиха да се наложи в Леверкузен и затова той предпочете завръщане в Ботев (Пловдив). Дори и 46-те му гола за „канарчетата“ обаче не могат да заличат некоректното му отношение към клуба във връзка с неосъществилия се трансфер в Лудогорец.
В Германия не успя да пробие и Мартин Тошев, чиито забежки с известна спортна журналистка бяха единственото запомнящо се от престоя му в ЦСКА. Радослав Василев пък впечатли Рединг със своята физика и футболен интелект (думи на бащата на Ники Шори - Стив), но така и не успя да запише официален мач за „кралските поданици“.
Освен споменатия в началото Антонио Михайлов голяма надежда в Италия бе вратарят Михаил Иванов от Сиена, който игра финал за първенството при юношите през 2009 г. и бе определен за най-добър на своя пост. През лятото той бе взет от Атлетик Рома, който малко по-късно фалира, а понастоящем нашият играе в бившия участник в Серия А Пиаченца.
Марио Кирев така и не изигра нито един официален мач за четирите чуждестранни клуба, в които се подвизава след Славия и има само две контроли за Политехника Тимишоара.
Андрей Кожухаров пък стана шампион на Испания с юношите на Реал Мадрид през 2010 г., а според някои публикации вечният рекордьор на „кралския клуб“ Раул тогава го е посочил за свой наследник. От същите тези среди впоследствие излезе информацията, че при освобождаването му от „белия балет“ феновете на тима са залели официалния сайт с протестни писма.
Ивелин Василев е бил наречен Новия Бербатов от съотборниците си в Б отбора на Осасуна, но поне засега общото между двамата е само неизползването им в мъжките отбори.
Последният 13-ти участник в подборката е Милчо Макенджиев, който не успя да се възползва от участието си в последния български национален отбор, играл на голям форум и да пробие в Италия. Ако трябва да адаптираме една велика книга на Илф и Петров към темата за неуспешно реализиралите се наши таланти в чужбина, то заглавието трябва да бъде „12-те стола и един крак от маса“, а кои ще са столовете и кой - кракът от маса, е въпрос на вашия нелек избор.
Автор: Теодор Борисов, материалът е публикуван във в. „Меридиан мач”
Интервю по темата
Антонио Михайлов: Последният наложен юноша на Милан е Малдини
Антонио Михайлов прекара 3 години в школата на Милан. След това в кариерата му имаше застой, а сега той окончателно се завърна в България, където през пролетта ще играе в Септември (Симитли). Той говори пред нас за 3-те години, прекарани в школата на гранда от Милано и за бъдещите си амбиции.
-
- Антонио, как се стигна до трансфера ти в Септември (Симитли)?
- Аз по принцип съм роден тук, в Симитли. Градът е малък, почти всички се познаваме. Познавам президента, треньора и половината момчета в отбора. Първо са говорили с баща ми. След това се разбрахме бързо.
- Подписа ли вече договор? И как те приеха новите ти съотборници?
- Все още не съм. Предполагам, че скоро ще подпиша сигурно до лятото, пък после ще говорим. А иначе от съвсем скоро съм в отбора и не мога да се оплача от отношението на другите към мен.
- Как се разви кариерата ти след напускането на школата на Милан?
- Имаше варианти да продължа в нискоразредни отбори в Италия, но аз не исках. Миналия сезон бях за малко и в Сливен.
- Какво стана там?
- Играх два мача през есента и след това много момчета разтрогнахме през зимата. Проблемите там вие ги знаете сигурно по-добре от мен - финансови. Нямаше пари. Сега, така да се каже, съм в изходна позиция и ще трябва да се доказвам.
- Нямаше ли вариант да играеш и в Швейцария?
- Това беше веднага след като напуснах школата на Милан. През май ще станат вече 2 години, откакто си тръгнах от Милано. Имаше вариант да премина в Локарно. Тогава мениджър ми беше Емил Данчев. Не знам защо не се получиха нещата. Аз харесах отбора, те също харесаха мен, но до трансфер на се стигна. Сега в момента нямам мениджър.
- А защо не успя да се наложиш в Милан?
- В първия отбор на Милан се пробива много трудно. Барселона е единственият клуб в света, който години най-високи цели и налага свои юноши. В Милан последният наложен юноша е Паоло Малдини и то защото тогава баща му е бил треньор в клуба. Много момчета, които са в школата на Милан, предварително знаят, че нямат шанс да пробият при мъжете. Политиката на клуба е такава, че гонят високите си цели с опитни и доказани футболисти.
- Разкажи нещо повече за школата на Милан - за условията там и за треньорите, с които си работил.
- В школата на Милан изкарах три прекрасни години. Работил съм с Албериго Евани, Франко Барези и Валтер Де Веки. Клубът разполага с 11 терена и около 20 автобуса, с които ни взимаха преди тренировки и ни прибираха след тях.
- Поддържаш ли връзка с другите българи в Италия - Ради Кирилов, Михаил Иванов, Андрей Гълъбинов?
- Е, разбира се, как да не поддържам. С Ради Кирилов се знаем от деца и постоянно си говорим. Доколкото знам при него нещата се развиват добре. Играе редовно за втория отбор на Киево, където е капитан, а и за първия вече изигра 2-3 мача за Купата на Италия. И при Михаил Иванов мисля, че нещата не се развиват лошо. Сега е в Пиаченца, преди това беше във Фоджа при Зденек Земан. Андрей Гълъбинов мисля, че още е собственост на Ливорно и беше преотстъпен в Соренто. По принцип за младите играчи в Италия е трудно. След провала на националния им отбор на световното първенство през 2010 г. приеха някои правила, стимулиращи младите играчи. В серия "С" задължиха клубовете да пускат като титуляри поне трима италианци под 21 години. Има и финансови стимули и за клуба, и играча.
- Оттук нататък какви са твоите цели и на отбора ти? Септември е близък с Левски. Надяваш ли се при добро представяне да отидеш на "Герена"?
- Естествено. Всеки млад български футболист се надява да отиде в отбор като Левски. А иначе тук, в Симитли, целта ще бъде само една - да останем в групата.
Автор: Здравко Гюров, интервюто е публикувано във в. „Меридиан мач”
| Добави в Svejo |
|
