Eнтусиазъм цари в училищния салон на 88-о СОУ

Общество
Добави в Svejo
    Любомир Тодоров 26/01/2010 18:18
Eнтусиазъм цари в училищния салон на 88-о СОУ
Истински лекоатлетически ентусиазъм цари в спортния салон на 88-о СОУ "Димитър Попниколов" в столичния квартал „Овча купел”. Само за 2 години работа, треньорката от Ученическа спортна школа (УСШ) Стефка Райчева успя да запали децата на училището по този спорт и ръководените от нея групи вече са препълнени.
Общо над 50 подрастващи участват в 5-те групи  от ІV до VІ клас, като желаещи има и от по-горните класове, но за съжаление те не влизат в програмата за обучение към УСШ. А при четвъртокласниците  групата й надхвърля 30 души!  

И въпреки малкия училищен салон и хлъзгащия се паркет, радостта на децата от спорта е на лице.

 

"Тук ни харесва, защото е интересно"

отговарят повечето от малчуганите.  Мястото се оглася от виковете на децата, породени от надпреварата на щафетните игри и други общоподготвителни упражнения. А се оказва, че учениците могат умело  да съчетават упражненията и математиката, докато тренират. Двадесет и пет делено на пет минус 3 - старт, командва специалистката, а възпитаниците й от двете колони, сметнали своя номер, стартират в надпреварата. Следва поредната задача и поредните съперници в щафетата, а децата са в радостно напрежение.

"Важното, е да знаеш как да ги увлечеш"

усмихва се специалистката и допълва: "Въпреки че не е голяма, базата тук е много по-добра в сравнение с условията, които имах на  "Септември" в квартал Красна поляна, където работех преди. Затова съм благодарна на ръководството на училището за предоставения ни салон през зимните месеци", споделя треньорката Стефка Райчева.

През топлия сезон учениците тренират  в училищния двор, където имат писта, макар и асвалтова.  По-сериозният проблем обаче възниква при обучението със скоковете, тъй като нямат нужия трап. Въпреки това Райчева и така е доволна, че може да работи. А един час тренировка 3 пъти седмично явно се оказват  недостатъчни за някои от подрастващите, които идват на посещение и при по-малките.

На заниманието заварихме шестокласничката Ивана Семовска (на снимката), която вече 2 години се обучава при г-жа Райчева, а сега вече тренира и в спортен клуб "Левски". Очарователната госпожица е сребърна медалистка на трибой от държавното първенстово преди 2 години, а за нейно съжаление миналия сезон не е успяла да затвърди постиженията си, тъй като кризата е осуетила провеждането на републиканския шампионат на УСШ. На въпроса "Защо точно  лека атлетика?" Ивана не се замисля и отговаря, че обича много бягането, а и това прави най-добре, след което най-спокойно поема ръководството на тренировката, докато трае разговора ни с г-жа Райчева.

"Възпитавам ги да вярват в себе си и в победата

- само така ще успеят" - казва треньорката, която дава всичко от себе си, за да увлече децата по спорта. Дори до там, че през декември  организира за малките двустранен Коледен турнир с училище от квартал "Младост", където работи нейна колежка. И то не каде да е, а на националния стадион "Васил Левски", където децата могат да видят и да се докоснат до атмосферата на истинските звезди. А за подарък всички са получили по едно списание "Атлетика", за да прочетат за световните зведи от Царицата на спортовете.

Е, всичко е на приятелски начала, но достатъчно да запали искрата у нейните възпитаници. А  и целта ги стимулира, след 2 месеца ще се  определят  представителите на 88-о СОУ  - 6 момичета и 6 момчета, за предстоящото  през април градско състезание в София. В него децата ще премерят своите способности за влизане в сборния отбор на столицата, който ще участва в Зона югозападна България.
И докато при по-големите основните фигури вече са се обособили, то при по-долните класове децата тръпнат в очакване да чуят своите имена.

"Имаме голям шанс да вкараме свои представители в обединения отбор на София

тази година”, завършва г-жа Райчева. Тя не скрива надеждата си шестокласниците Ивана Семовска, Венера Огнянова, Антон Васев и Алекс Саздов да намерят място сред най-добрите на предстоящите състезания, както и да открие нови таланти от по-малките им съученици.
„Но усмивките по лицата им са моята най-голяма награда”, откровена е треньорката.


Коментари