Повече медали - повече бухалки

Добави в Svejo
    14/08/2012 15:51
Повече медали - повече бухалки

Kакто е известно, първият български олимпийски медал е бронзов и е спечелен през 1952 г. в бокса. Има голяма вероятност и последният български медал да се окаже боксьорски бронз. Което значи, че когато българинът изгуби всичко, остават му юмруците.

Разбира се, олимпиадата още не е свършила, дано стане някакво чудо. Но тенденцията е ясна - олимпийските успехи бяха продукт на комунизма и си отиват заедно с него. Не е далеч олимпиадата, на която ще се явим заради голото участие. И какви изводи ще си направят тогава олимпийският комитет, спортното министерство, правителството? Едно е сигурно - напълно погрешни.

Правилният извод е, че на България вече не й трябват самоцелни медали. Какво разбирам под "самоцелен медал"? Когато младежта на нацията изобщо не спортува, а прави всичко възможно да умре от инфаркт и високо кръвно, преди да навърши 40 години - и в същото време държавата си отглежда специална спортна каста заради медалите. Това за мен е псевдоуспех. Истинският успех е тогава, когато 1 милион деца редовно плуват, от тях 100 000 тренират и се състезават и накрая 1 младеж ни изненадва приятно със златен медал.

Да вземем американеца Фелпс, истинско природно чудо. Шансът такъв човек да се роди е 1 на 1 милиард. Ако се роди в САЩ, шансът да попадне в плуването е около 99 на сто. В България е не повече от 1 на сто. Това е така, защото в САЩ във всеки миниквартал и във всяко училище има по един състезателен плувен басейн. На практика всеки ученик минава през басейна. Десетки милиони деца тренират и се състезават. И на върха на пирамидата неизбежно се появява някое природно чудо като Дон Шоландър, Марк Шпиц или Майкъл Фелпс с неговите 18 златни медала. А у нас? В София има само три-четири състезателни басейна, в провинцията са още по-малко. Същото важи и за футбола, баскетбола, леката атлетика, какво ли не.

Да разгледаме  първата десетка държави по медали до момента. В нея са страните членки на Съвета за сигурност на ООН, почти всички ядрени сили и икономически тигри и лъвове като Германия, Южна Корея. Както и набиращият мощ Казахстан, който си пазарува спортисти. Нормално е да са в десетката. Единствената по-скромна държава в тази компания е Унгария, но и това е до време.

Сред следващите 5 държави са единствените 3, където комунизмът все още оцелява в една или друга степен - Куба, КНДР и Беларус. В КНДР населението буквално умира от глад. Но медалите си вървят по план, защото държавата отглежда спортистите като генетични мутанти.

Ако бях гражданин на КНДР, щях ли да се гордея заради 4-те златни медала? Вероятно да, тъй като мозъкът ми щеше да е промит. В същото време Южна Корея вече има цели 11 златни отличия и печели сблъсъка на двете системи. В Пхенян това ще се отчете като идеологически провал. Сто на сто ще има пленум и уволнения. Стара традиция е севернокорейските спортисти да бъдат изпращани в мините за наказание, ако не се представят на ниво. При Ким Ир Сен някои дори ги разстрелваха. За подобни държави медалът не е повод за гордост, а за гняв срещу системата.

Доколкото си спомням, на олимпиадата в Москва през 1980 г. България бе на трето място по медали в света с 8 златни и цял куфар от останалите. Вярно, тогава повечето западни държави бойкотираха игрите заради Афганистан. Но третото място си е направо чудо за 8 милиона народ. И какво от това? Народът тогава изобщо не спортуваше.

На второ място през 1980 г. бе ГДР, която вече не съществува. Но докато съществуваше, печелеше най-много олимпийски медали на глава от населението в цялата човешка история. Не забелязах обаче гедерманците да се гордеят, че са гедерманци и че имат най-много медали на глава. През цялото време се оглеждаха за някаква пролука, през която да избягат.

Да е жив и здрав лордът на халките Йордан Йовчев, но колко младежи в България тренират спортна гимнастика? Или спортна стрелба? Или гребане, където едно време изтребвахме рибата? Има държави, където стотици хиляди младежи традиционно тренират гребане всеки ден. То даже не е честно да ги бием. В същото време у нас учениците имат "физическо" по 2 пъти в седмицата. Там пък половината клас кръшка, а другата половина се протяга унило.

След класовете няма никакви спортни отбори, никакви състезания, типичният български гимназист пали цигарата на излизане от училище и тръгва да си търси белята. Оцелелите треньори понякога търсят талантливи деца, но все по-трудно ги намират.

Едно време те просто минаваха из махалите и подбираха най-пъргавите ритнитопковци. Днес децата няма къде да ритат, а и държавата нищо не им даде, тя само отнемаше. Където имаше малки игрища, всичко бе приватизирано и застроено. По-заможните родители водят децата на тенис и ски, записват ги при някакви частни школи и треньори, но 90 на сто от българската градска младеж няма никакво отношение към спорта и физическата култура.

Правителството се гордее със спортната зала “Армеец”, но тя няма нищо общо с масовия спорт. Нали имахме “Универсиада”, “Фестивална”, какво стана с тях? Същото ще се случи и с “Армеец”. По-скоро правителството трябва да се срамува, че отне от студентската младеж тенис базата “Академик” и я даде на федерацията по тенис. Защото това показва, че неговата управленска философия няма нищо общо с грижата за младежта. Обикновените младежи нямат никакво значение. Ако имат нещо хубаво, трябва да им се вземе!

Какво в крайна сметка ни даде олимпийският спорт, с който се гордеехме? Една огромна прослойка от яки борци, боксьори  и щангисти, които на 10 ноември останаха на улицата. И тъй като нямаха никакво образование, нито пък занаят, те грабнаха бухалките и тръгнаха да тероризират малкия бизнес, да основават силови застрахователни компании, после и силови банки, силови университети, а накрая и силови правителства.

Останките от онези яки школи се продадоха на държави като Турция, Катар, Казахстан, Узбекистан и започнаха да печелят медали за други държави. И с тях ли да се гордеем? Затова според мен държавата трябва изцяло да спре да се занимава с професионалния спорт и да вложи всичките си средства и усилия за нормалните младежи. Колкото по-зле са по физическо, толкова повече трябва да спортуват. Всеки български ученик трябва да спортува активно поне по 1 час на ден, така както правят връстниците му в САЩ, Англия, Франция, Германия.

Нека всяко училище има и игрища, и плувен басейн, и поне по 5-10 отбора, които да тренират след часовете. Ето, за това си струва да се влагат парите на данъкоплатеца. Но не и в паметници на допинга като залата "Армеец".

Впрочем това важи и за по-възрастните. След като младежта се спасява в чужбина, а пенсионната възраст се е запътила към 70 и 80 години, българският старец трябва да се поддържа във върхова физическа форма, за да има кой да работи в тази държава.

Валери Найденов, в. "24 часа"

Както личи, анализът на журналиста Валери Найденов е написан преди сребърния медал на Станка Златева. Което по никакъв начин не променя ситуацията и изводите.

Снимка: в. "24 часа"


Коментари