Стоичков: Олимпийците се създават в училище

Общество
Добави в Svejo
    Viasport 16/08/2012 14:41
Стоичков: Олимпийците се създават в училище

Огнян Стоичков е шеф на парламентарната комисия за младежта и спорта. Той направи своя анализ за представянето на българските спортисти на завършилата олимпиада в Лондон и за перспективите пред родния спорт. Мнението му е публикувано в днешния брой на вестник „Стандарт”.

На първите олимпийски игри в Атина през 1896 г., тоест 18 г. след Освобождението, нашият тогавашен министър на просвещението Константин Величков изпраща петима спортисти. И един от тях се класира втори на прескок. Тоест, от петима имаме един сребърен медал по сегашните стандарти. Толкова години по-късно от 63-ма спортисти ние сме на 63-то място.

 

И в над 20 олимпийски спорта нямаме представители - тоест дори и принципа на Пиер де Кубертен, че най-важно е участието, не го покриваме. Именно затова заслужават поздравления всички български момчета и момичета на олимпиадата, както и техните треньори. Те направиха невъзможното предвид състоянието на българския спорт.

 

Не само медалистите Станка Златева и Тервел Пулев, но и всички останали. Но като съпоставим техните постижения с другите страни, те ни нареждат до страни като Гватемала например, а не сред държави като Унгария, която бе на десето място. Особено впечатление ми направи единственият сребърен медалист от Гватемала, който каза "Надявам се, че моят медал на олимпиадата ще мотивира момчетата и момичетата в родината ми да оставят пистолетите и ножовете и да обуят маратонките".

 

Аз ще се радвам нашите успехи или неуспехи в големи първенства да мотивират нашето следващо поколение да се обърне към спорта. Защото олимпийците се раждат в първи клас. Те не се раждат 4 години преди олимпиадата. И именно натам трябва да насочим поглед и ще работим за това със спортния министър.

 

Миналата година приехме национална стратегия за развитие на спорта до 2020 г., в който предвидихме петорно увеличаване на бюджета на спортното министерство. Така че би следвало пари да има, защото каквото и да говорим, освен сърце, душа и спортен дух, в ХХI век за сериозния спорт са необходими и сериозни средства.

Споменах Унгария - те създават своите състезатели, това е единият от моделите. Другият е азербайджанският модел - те купуват готови шампиони. Тоест древната максима "Дойдох, видях, победих" за Унгария звучи "Създадох състезатели, дойдох, видях, победих". Азербайджан напазарува спортисти, дойде, видя и победи. Докато ние лежим на стара слава, дойдохме, видяхме, малко победихме и много ни биха.

 

23 години след промените, след онази Тодор-Живкова икономика, която наистина наливаше в спорта, би следвало да сме си извели поуките. А те не са толкова сложни за разгадаване. Действително олимпийците се създават в училище, в детско-юношеските школи, семейството може би. България ще си върне спортната слава тогава, когато всички разберат, че спортът първо е възпитание и едва след това - победа.


Това започва от семейството - вместо родителите да си броят цигарите и питиетата, по-добре да си броят обиколките на стадиона, които са завъртели заедно с децата си. Докато за малките спортът не се превърне в навик, нещо като миене на зъбите, ежедневно да имат нужда от спорт, няма да имаме постижения. И така ще стигнем до федерации, клубове, министерство на спорта и държава. Кой какво прави в тази верига и кой какво не прави. Защото явно има много ненаправено.

 

Навремето треньорите обикаляха спортните площадки и отделяха "зрънцето руда" сред многото деца. Сега нямаме много спортуващи деца. При така наречената прословута пирамида в спорта ние търсим върха, без да имаме основата - тоест хилядите, които трябва да са на стадионите. Във вътрешните ни първенства, както каза треньорът на волейболния ни отбор, е тотална мизерия. Но това е валидно не само за този колективен спорт, който единствен защити честта и славата на България, а за всеки един. А без вътрешно първенство ние няма откъде да родим добри олимпийци.

 

На следващо място са отношенията на клубовете с федерацията, тя с министерството на спорта. Винаги е имало някакви проблеми, свързани с платени суми, но недостигнали до крайния адресат. Хубавото е, че изграждаме бази. Но бази без спортисти са една изключително тъжна гледка. Те са музей на строителството. Спортна база може да се изгради в един четиригодишен управленски мандат, но в него не могат да се изградят спортисти.

 

Аз не отправям упрек нито към сегашното, нито към предишното правителство. Тук няма място за партизиране, а за един откровен разговор, защото аз не смея да кажа, че знам правилните отговори. Аз ще се опитам да поставя правилните въпроси към министъра на спорта и федерациите. Иначе ни остава пазаруване на спортисти. Нима тези българи, които са в Азербайджан, са там, защото предпочитат да плачат на техния химн? Те са там, защото у нас никой не полага грижа за тях - там им дават пари и необходимите условия.

-----------------

Записа Стела Стоянова, в. „Стандарт”
Заглавието е на Viasport.bg


Коментари