Пот, труд и много усмивки на "Basket Addiction”

Баскетбол
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 31/07/2010 20:51

Ако някой си мисли, че лятото е време само за отмора – жестоко се лъже. За да се убедите в това, достатъчно е да посетите зала „Арена Самоков”, за да видите какво правят там 40 момичета, посветили седмицата си на своето израстване в баскетбола.

Мислим си, че в предпоследния ден от кампа силите вече ще са на привършване, но не би! Малки и по-големи (от 10 до 16 г.) баскетболистки не само от Самоков, но и от София, Ботевград, че дори и от Македония и Португалия усилено се трудят в залата. В събота сутринта са имали традиционната тренировка, след обяд отново, за да стигнат до любимите им мачове. Сами са си избрали имената на отборите - „Бухтички”, „Пумите”, „Тигрите” и „Waka Waka”, макар селекциите да са направени от техните треньори. Краси Банова, Деси Ангелова, Тина Димитрова и Люпчо Петровски са подбрали доста равностойно тимовете, като във всеки има и по-изявени и по-неопитни състезателки. И четиримата работят по отделно с всеки един състав, като си сменят учениците сякаш имат различни часове. А той, часът, е един и им е най-любимият в училище!


Опитните специалисти обгрижват децата, сякаш не са се срещнали за първи път, а са им постоянни настойници. Дори наказанията (защото без такива също не минава) ти се струват по-леки, когато лицевите опори или фауловете се изпълняват под аплодисментите на останалите. Това повдига духа и някак си сплотява.
Като влезеш след 15 ч. в залата, ти се струва, че на терена кипи, тъй като се играят два мача едновременно. И то истински, мъжки двубои.
„Противникът трябва да се мачка! Мачкай го!”, избухва тимът на „Пумите” преди първия им мач за деня. И може би този боен вик им помогна някак си, тъй като успяха да бият считания за по-силен тим „Тигрите” и стигнаха финала за деня. Резултатите от мачовете всъщност нямат значение, важното е да си се вложил максимално и да си доволен от постигнатото.


„Всеки един час прекаран в залата, не е изгубено време, защото вие го използвате за вашето усъвършенстване”, увери ги и специалният им съботен гост Тити Папазов. „Има ли някой, който да не го познава”, попита първо момичетата Тина Димитрова. И естествено – нямаше. „Все сте ме виждали, ако не като треньор, то поне да пея и танцувам”, бързо ги спечели Тити.
Големият ексцентрик на българския баскетбол се прояви като добър оратор пред момичетата, които пък го слушаха в захлас. Да уважават себе си и своите треньори, да имат мечти, които да преследват и вяра, с която да го направят им заръча Папазов. „Може не всяка от вас да стане голяма баскетболистка, но е важно да бъдете големи личностни, а спортът учи на това – им каза Тити. – Трябва дисциплина и постоянство. Да сте упорити и всеотдайни всеки ден. Да уважавате съотборниците и съперниците си. Ние, треньорите може да ви се караме, но не си мислете, че сме от другата страна. Ние сме тези, които искат вашия успех най-много от всички”, увери ги още той.
Момичетата искаха да разберат кога му е било по-трудно – като треньор на жени или на мъже. „Жените са по-дисциплинирани и организирани, мъжете превъзхождат с физика”, им отговори гостът, който им бе донесъл подаръци от клубния си тим Левски – картички с неговия лик и с този на американските баскетболисти.

Накрая всички поискаха Тити да им изпее нещо (заради певческите му изяви от „Великолепната шесторка”), но понеже Папазов тактично отклоняваше предложенията, затова децата му изпяха и изтанцуваха дружно станалата им любима песничка на Шакира и химн на Мондиал 2010 – „Waka waka”.
Веселото настроение продължи и след напускането на залата, тъй като в хотела момичетата трябваше да излъчат Мис камп. Дефилето на моделите предложи много емоции за участници и публика, но пък затрудни максимално журито (треньорския щаб) в избора на най-добрата. А престрашилите се да участват имаха пълен картбланш за избора на визия и стил.

Заради равностойните претенденти се играха и полуфинали, че дори и фаулове се биха. Двете финалистки трябваше да отговарят на въпроси коя е любимата им песен, последната прочетена книга, кой е Айнщайн и за какво мечтаят. А накрая титлата бе присъдена на Гери, която сподели, че иска да стане преуспяла дама, със семейство с много деца и хубава къща, където да ги отгледа.

Последваха много снимки за спомен, а накрая и с указания за утрешния ден, когато предстоят финалите и раздаването на индивидуалните отличия на баскетболното поле.

ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ ОТ КАМП "BASKET ADDICTION" - ТУК


Коментари