Пламен Илиев лети към славата

Футбол
Добави в Svejo
    19/04/2011 16:21
 Пламен Илиев лети към славата

Ботевград винаги е бил територия на баскетбола. Тук този спорт е истинска религия. Играят го от малки до големи, мачовете на местния Балкан са тема на разговор във всички заведения. Може би това е единственият град у нас, в който футболът е №2 по популярност. Е, Ботевград е дал и някои големи футболисти: Стоян Коцев, Мариан Христов, Николай Станчев, Борислав Йосифов и др. Най-коментирано в момента обаче е едно младо момче – Пламен Илиев.

Той е само на 19, вече е младежки национал и е считан за един от най-големите таланти на българския футбол. Той е левскар по рождение и вратар на Левски. Той е просто Пламен Илиев.

Сега е едва в началото на кариерата си, но дори да пази на Барселона, за мама Вера винаги ще си остане „моето малко момче”. Иначе нещата при Пацо се случват по лесния начин. „Винаги е мечтал да е футболист и да играе в Левски. Това е любимият му отбор. Всички в семейството сме левскари”, разказва майка му Вера.

Фамилия


Пламен Илиев със своето семейство. Снимка: личен архив

Тя работи като управител на заведение в центъра на Ботевград. Цял живот е била в областта на търговията. Таткото Иван работи в строителството – прави всичко от дограма до лепене на плочки и бояджийство. Не се интересува много-много от футбол. Запалва се едва напоследък, покрай феноменалните изяви на сина си. Не пропуска негов мач по телевизията. За разлика от половинката си. „Досега не съм изгледала нито един мач на Пламен. Прекалено съм емоционална, не мога да издържа”, признава Вера. Каката на национала – Габриела, завършва много интересна специалност в СУ ¬ „Иранистика”, а в МВБУ е втора година „Международни отношения”.

Сестричката е на 23 г. и живее в София с гаджето си, който има частен бизнес. Като дете двамата с Пацо не са правили много пакости. „Бяха послушни. Не са ми създавали проблеми. Най-много по време на лятната ваканция да паднат от мотора, докато се возят без да ми кажат. Пацо пък редовно чупеше саксиите в къщи с тия топки”, връща лентата назад Вера. Семейството живее във футболна махала. На две крачки от тях е къщата на Кано Коцев, отсреща е Боби Йосифов. Стадионът е на две преки.


В Севлиево оцениха приноса на Илиев за местния спорт.

Вратарят на Левски като дете е бил много чувствителен. „Винаги е имал домашни животни ¬ кучета, котки. Плака много, когато питбулът на една местна мутра разкъса нашето пинчерче”, казва г-жа Илиева. До 5-и клас бил пълен отличник, после влошил леко успеха си. В семейството на вратаря никой не се е занимавал сериозно със спорт. В училище Пламен тренира за кратко баскетбол. „Нещо не ми потръгна, вероятно защото още бях нисък, признава той. ¬ След това опитах с футбола. В началото бях нападател в детския отбор на Балкан. Не знам дали защото преди това бях играл баскетбол, но ръцете ми непрекъснато търсеха топката. Затова реших да застана на вратата.” Приказката започва. Момчето било толкова запалено по футбола, че вуйчо му веднъж дори написал писмо до Боби Михайлов:”Боби, вземете това дете, че иначе ще се поболее.”
Талантът му е забелязан от Боби Йосифов – бивш вратар, легенда на ботевградския футбол. Спецът развива качествата на момчето, дава му безценни съвети. Така започва всичко.

Отпратен

За пръв път малкият прави впечатление на специалистите по време на един турнир от веригата „Данониада” в Плевен. Харесва го Ангел Станков. Бат Геле го препоръчва на Левски. Любопитно е, че на два пъти Пламен отива на проби при "сините" и два пъти го отпращат. „Не че е бил безперспективен. Просто не се получиха нещата. Той трябваше да живее в общежитие на стадион „Раковски”, а беше твърде малък. Условията бяха лоши и той се прибра в Ботевград”, обяснява Вера. Докато е в 8-и клас, Димитър Тодоров го взима във Видима. Живее на общежитие заедно с още 100-ина момчета. В Севлиево с него работят треньорите на вратарите Стефан Панков и Иван Кънев.

През 2008 г. Пацо пази постоянно в „Б” група, а с юношите старша възраст на Видима-Раковски стига до финала на първенството срещу Чавдар (Етрополе), но отстъпва с 0:2. Севлиевци се връщат в елита, а най-силно играе доскорошният юноша. Благодарение на неговите изяви Видима грабва пет точки без загубен мач в първите три кръга. Стражът нашумя със спасяванията си срещу ЦСКА (2:2), които костваха главата на Павел Дочев на треньорския пост на червените. През януари 2010 Пламен дебютира за младежкия национален отбор в турнира в Албена. Майка му си спомня дебютите му. „В „Б” група сефтето беше срещу Ботев Криводол (1:1), а в „А” ¬ с Локо Пловдив (1:1). Когато Видима срещна ЦСКА, избягах в мазето да качвам дърва”, признава Илиева.


Вратарят бързо измина пътя от школата на Видима, през "Б" и "А" група, за да стигне до националните отбори. Снимка: Бойко Кичуков

Мечти

„Събирам изрезки от статии с негови мачове, чета абсолютно всичко за него. Преживяваме всичко с него. Пламен не споделя много с нас, отдавна е самостоятелен. Сигурна съм, че никога няма да си вирне носа, категорична е мама Вера. „Честно да ви кажа, дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че моето дете ще пази на Левски. Всичко стана много бързо. Един ден ни се обади и ни каза: „Майко, татко, отивам в Левски”. Ние сме най-щастливите от неговите успехи. Той е много популярен в момента в Ботевград. Спират ме често познати и непознати и го хвалят, радват му се”, с гордост казва жената.

Досега кариерата на нейния син се развива като приказка. Наскоро бе избран за най-проспериращ млад играч в анкетата „Футболист на годината”. Успехите не му вирват носа. Стадионът в Севлиево е извън града. За разлика от свои колеги, бръмчащи с коли за по 100 000 евро, но иначе „кръгли нули” на терена, Илиев ходи всеки ден пеша за тренировка или мач. Отскоро вече има книжка, но още не е свикнал с безумното столично движение.


Илиев е  вратар на младежкия ни национален отбор до 21 г.
Снимка: bfuniоn.bg

Още неизлязъл от тийнейджърска възраст, Пламен вече струва скъпо. На „Герена” го купиха само за 95 000 евро през зимата, а вече цената му се качи до поне 1 милион. Не трепна от досега с голямата игра, в 4 официални мача (срещу Локо (София), Черноморец, Видима и Литекс) Илиев пусна само един гол в мрежата си – и то от дузпа (Том от Литекс).


В съблекалнята на Левски всички с уважение се обръщат към него с красноречивия прякор Тигъра. Снимка:levski.bg

Пламен нахлу с гръм и трясък в профифутбола. Първо се наложи бързо във Видима, после и в Левски. Там измести за броени дни уж твърдите титуляри Митрев и Акалски. Изкачи на един дъх стъпалата от детския, през юношеския и направо в мъжкия футбол. Скочи в дълбоката вода, но кураж на това момче хич не му липсва. Да му мисли Николай Михайлов... 

Автор: Милен Димитров

Текстът е публикуван във вестник  "Телеграф"


Коментари