След 100 години българските плувци имат вече цар

Плуване
Добави в Svejo
    BGswim.com 01/08/2021 14:00
След 100 години българските плувци имат вече цар

Иван Цанов

 

Чух за първи път за Йосиф Миладинов преди около четири години. Познати ми пратиха флаш мейли, че „имало едно момче от Пловдив – страхотно делфинистче“, та „да съм го следял“. Отначало го видях на снимки – не ме впечатли особено. Стори ми се слабоват, даже хилав. Впоследствие обаче той заякна и наля впечатляваща мускулна маса. Започна да плува и безупречен от техническа гледна точка бътерфлай с чудовищна мощ и изумително „хващане“ на водата.

 

По стечение на обстоятелствата вероятно няма друг жив нашенец, който да познава по-добре от мен историческото развитие на спортното плуване по българските земи. Знам за хората, регионите, структурите, басейните, политиките, парите. В главата ми постепенно започна да се прокрадва мисълта, че Йосиф Миладинов е чаканият от 100 години със сто очи цар на плувците с бяло-зелено-червените бански.  

 

Нашето спортно плуване е родено през 1923 г., когато се създава Български народен морски сговор, като днешната Българска федерация плувни спортове се явява негов правоприемник. Сговорът не търси състезателния елемент, а иска да научи българите да плуват и заобичат водата.

 

Впоследствие, та чак до наши дни, през стрелата на времето просияват цяла плеяда от талантливи състезатели в „пеперудения“ стил, които обаче не можаха да достигнат успехите на пловдивчанина. Нека да се спрем само на четирима от тях.

 

Първият е Васил Златарев (Царство му небесно!) – известен и като Васо Ръба, защото е непримирим, твърд и непоколебим. Той ми казваше, че е плувал преди седем десетилетия всъщност ръце бътерфлай и крака бруст – един от първоначалните варианти на днешния строго регламентиран бътерфлай. Състезателите по негово време даже се смесвали стиловете бруст и брустов бътерфлай. Плуват карашък – малко новия стил – уморят се и продължават с бруст и отново ръце бътерфлай и „жабешки“ крака. За световни успехи и дума не може да става. Предтеча.                

 

После идва феноменът Иван (Бебето) Иконописов (Бог да го прости!). Когато ми показа снимката си как е плувал бътерфлай навремето замигах като куче в лапавица. Какъв размах на ръцете, каква амплитуда! Направо си приличаше на Албатроса Михаел Грос. Определи посоката.

 

Васил Добрев е след тях. Изключително симпатичен и винаги усмихнат. Васко е добряк и така и плуваше. Демонстрираше силов, но същевременно техничен бътерфлай и слезе за първи път под 1 минута на голям басейн на 100 м бътерфлай през 1972 г. Пазя смътен спомен – беше на басейн „Спартак“. Подготви почвата.   

 

Юлиян Василев (Ляма) беше много интересен. Според мен той е най-големият талант в българския бътерфлай за всички времена, по-талантлив и от Миладинов. Спомням си как веднъж на лагер в Цахкадзор (аналогът на Белмекен в бившия СССР) счупи калибровката на уред, тъй като беше силен като бик. Ляма беше мощен, гъвкав и бърз, но не беше от най-трудолюбивите. Загатна за невероятния потенциал на българите.

 

Историографите смятат, че едно историческо поколение преминава в рамките на 25 години. В плуването обаче не е така. Активният състезателен път на плувеца е само в обсега на 10-15 години. Тоест за 98 години българска плувна история са се извървели приблизително седем-осем генерации български плувци. Те дочакаха своя цар, който се казва Йосиф Миладинов. Спортистът вече е коронясан сред звуци от фанфари, тимпани и чинели, а червеният килим току-що е разстлан. Церемониалмайстори – с лопата да ги ринеш и наредени като по конец.

 

Успехът на пловдивчанина е успех и на всички български плувци, метафорично казано. Щом той го направи, значи и те в някакво отношение са го сторили. Триумфът на Йосиф Миладинов е логичният завършек на едно почти сто годишно лъкатушно, трънливо и трудно пътуване по виещата се към вечността пътека на българското спортно плуване.  

 

Класиралият се на осмо място на олимпиада 2020  на 100 м бътерфлай с време 51.49 сек. вече е най-добрият български плувец за всички времена. При жените най-добра е Таня Богомилова. Не сте забравили, че Йосиф Миладинов е съвсем млад, нали. Та той, ако съдбата му се усмихне, може да плува на още поне две олимпиади. На финала доста хора очакваха по-предно класиране, някои шепнеха дори за медал, но плувецът беше явно уморен – виждаше се даже с просто око. Много мъдър треньор ми припомни току-що поговорката за бития и небития. Съгласен съм с него.    

 

Доста хора започнаха да се присламчват към успеха на Йосиф Миладинов и да правят опити да се „окъпят“ в неговата слава. Славата обаче винаги е лична, а не – споделена. Зад широкия гръб на бътерфлаиста ще застане и БФПС, която ще представи българското спортно плуване в розово, а аз без да съм далтонист не виждам същия цвят.  

 

Ще има и неизбежната снимка със спортния министър, а около българското плувно острие ще са и националната телевизия и националното радио. Групата „Плуване и Водна топка“ във Фейсбук също ще заклокочи. Така ще е оттук нататък.     

 

Докъде ли може да стигне Йосиф Миладинов?

 

Засега отговорът знае само Господ.           

 

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари