Бате Люси: Основният проблем във футбола ни е таксогонството

Футбол
Добави в Svejo
    Драго Панков 11/07/2012 13:39
Бате Люси: Основният проблем във футбола ни е таксогонството

В разгара на лятото потърсихме за интервю един от най-препатилите треньори по футбол в София. За последно Людмил Тодоров водеше юношите на ОФК Костинброд, но от есента ще се опита да оформи нов клуб с три отбора в столичните първенства. Интересно е да се чуе защо верните му момчета продължават да го следват и да го наричат Бате Люси, когато отстрани погледнато, почти всичко е срещу него.

Людмил Тодоров е роден на 16 януари 1959 г. в София. Завършил е Строителния техникум и Треньорска школа към БФС. Юноша е на Локомотив (София), за който играе в периода 1974-1978 година. Треньорската му кариера започва в столичния завод "Средец" в началото на 90-те. След това в продължение на 10 години работи в школата на Локомотив 101. В този период той печели 8 градски и републикански титли. През 2004 г. поема мъжете на Ботев (Враца) във „В” група, а в следващите две години води Бенковски (Костинброд) в същото първенство. 2007 г. бележи завръщането му в детско-юношеския футбол: за по един сезон води Славия и Академик. И така до 2009 г., когато се захваща с юношите на Бенковски (Костинброд), комбинирайки тренировките с работата си с мъжкия тим във „В” група. По всичко личи, че за треньора, който всички негови възпитаници с уважение наричат Бате Люси, е дошло време за нови предизвикателства. В следващите редове ще стане дума за тях, за изминатия път и за бъдещето.

- Г-н Тодоров, къде ви заварва края на сезона и началото на подготовката за новия?
- За последно бях треньор в ОФК Костинброд. Имахме 34 деца (набор ′96 и ′94) само от София и не малко от самия Костинброд. След смяната на кметовете в града настъпиха търкания, а в основата им бе фактът, че повечето момчета бяха от София. Новият кмет ни заяви, че не ни иска в града. Такова е положението и в другия клуб, който носи същото име и през пролетта се наложи да си търсим терени в София. Може би искат да си направят школа като Атлетик (Билбао) - само с деца от Костинброд (смее се). Все пак повечето от децата от Костинброд, които тренираха с мен, ще продължат и в новия ни клуб.


- Каква е причината в това близко до столицата градче, в което живеят повече от 11 000 души, толкова трудно да се оформят детски отбори?
- Ами в тези градчета момчетата много рано се отказват от футбола и тръгват по заведения. Имах няколко такива примери. Все пак хората от общината са тръгнали по свой път и ще опитат да направят отбори, но не искат деца от другаде. А аз имам момчета от Видин, от Бобов дол, Гоце Делчев и Плевен, които съм настанил в училището на пансион. Няма как да ги изоставя.


- И сега какво решихте да направите?
- Заедно с колегата от другия бивш костинбродски клуб - Жельо Кочарков, събираме двата отбора. Той има набор ’95, а аз ′94, ′96 и 2001 г. С тези три възрасти ще създадем нов клуб. Аз имам един регистриран, но все още умуваме под кое име да играем. Той носи името на фирма, която стои зад нас - ФК Оскар ЕЛ.


- Каква база ще ползвате?
- Ще опитаме да наемем терен на "Царско село", "Академик" или на Требич. Между другото, именно в Требич ни приеха с разбиране и направихме една футболна паралелка в 5-и клас (родени 2001 г.). Благодарение на кмета и директорката на училището, имаме възможност да предложим добър график с учене, тренировки, храна и транспорт.


- Кои са най-големите трудности, които срещате?
- С БФС нямаме проблеми. Имахме разминавания с някои родители на деца от София в Костинброд, които нямаха реална преценка за нещата. Направих тази школа с името и опита си - доведох над 30 футболисти от София, но се намериха деца, които казаха: Ние няма да ставаме селски футболисти, а родителите им пригласяха „Къде ще ходим по тия села”. Оказа се, че те предпочитат да търкат пейките на грандовете, а футболист се става с качествен учебно-тренировъчен процес и редовна игра.  

 


- Сега поне няма да имате проблем с регистрацията и участието в софийското първенство...
- Трудностите в момента са свързани с това, че сериозните деца са в големите клубове. В малките липсва постоянство и упоритост - не идват сериозно на тренировки. Всъщност те и затова не са в Левски и ЦСКА. От друга страна във всеки набор има 7-8 сериозни деца, но и 5-6, които не си дават много зор. В момента се опитвам да събера футболисти с най-важното ни предимство - децата ще играят. Защото имам примери с момчета, които само тренират в големите клубове, но имат по едно игрово полувреме на сезон. Аз мога да направя сметка на мачовете им в детско-юношеския футбол - на година са по 20, за пет са 100. Те няма как да имат ниво, ако гледат мачовете от автобуса и пейката. От тези - да кажем около 100 мача, колкото повече изиграеш, толкова по-големи са шансовете ти да успеееш. Но те предпочитат да ползват хубавата база и да носят лъскавите анцузи на Славия, Левски или ЦСКА, а не да играят. Деца има за всички клубове, но важното е да играят, а не само да тренират.


- Наясно ли сте с това как ще тръгне новият клуб?
- Не, все още го обсъждаме. Дали да ползваме ФК Оскар или да ползваме регистрацията на клуб, който е останал без дейсност? Най-важното е, че ще имаме отбор и през есента ще участваме в градските първенства.


- Какво е отношението ви към целите в детския футбол – социализиране, добра игра или повече първи места?
- В кариерата ми аз съм спечелил доста купи с деца и юноши, но стигнах до извода, че това не е най-важното. Като пораснеш никой няма да те пита колко пъти си бил голмайстор или си бил шампион при подрастващите. Те са дошли в школата да се научат да играят футбол и когато отидат на проби всички ще гледат именно уменията, а не резултатите им до момента.


- За тези години кои ваши момчета направиха кариера в мъжкия футбол?
- В момента в „А” група играе Йордан Юруков, с който продължаваме да сме добри приятели. Едва ли знаете, че доведох в София Марио Кирев, който започна при мен в Локомотив 101. Никога не съм си представял, че футболист, който съм изровил в Сапарева Баня ще стигне до Ювентус. Радвам се, че ми се обажда всеки път, когато си е в България. Юношата Неманя Иванов от сръбския Димитровград, който ходи на проби в един от сателитите на Интер (Милано), също е мой възпитаник. Бившият вратар на Литекс Тошко Тодоров дойде в Локо 101 като нападател. Два пъти се отказваше, но два пъти го връщах и направих вратар. Той остана до младша възраст, след това имаше някакъв скандал с ръководството и напусна. После беше останал без отбор и един ден се видяхме в "Надежда". Ние тренирахме в Биримирци с децата, той започна с мъжете на местния тим, после го харесаха в Локомотив (Дряново). От там го взе Вили Вуцов в Спартак (Варна), а след това вече всички знаете, той премина в Литекс. Има и други момчета, Краси Георгиев, примерно... Но най-големите ми звезди са от набор ’84 на Локо 101, с които спечелихме Купата на БФС за юноши старша възраст. Там най-силните ми играчи бяха нападателите Петър Златков и Данчо Стоянов, които ходиха на проби в Спарта (Ротердам), където треньор беше Франк Рийкард. Шефовете ни обаче поискаха много пари. Имахме и много силен централен защитник - Мартин Стефанов, който обаче не успя да се реализира. Наш играч беше и Георги Калайджиев, който два пъти стана голмайстор на „Б” група, после излиза в чужбина, върна се в Банско... Имаше добри момчета във всеки набор.


- Какво е отношението ви към треньорското поведение и дисциплината на и извън терена?
- Искаме децата ни да играят хубав футбол, а пък резултатите са такива, кавито са. Колкото по-интелигентни деца има, толкова по-лесно се работи в отбора. Освен това държа на дисциплината и доброто поведение. Аз съм им казал: Ако ме чуете да псувам, тогава ще псувате и вие. Колкото до това, че се опитвам да си водя мачовете без истерично викане, това е така, защото, според мен, треньорът трябва да работи през седмицата. На тренировка може и да прегракна, но на мач няма да ме чуете. Викам го при мен на тъч линията, давам му указания. Останалото - крещенето от пейката, е позьорство. Освен това от него няма никакъв смисъл, защото в играта момчетата нито чуват, нито могат да реагират. Викането и истерята на терена и от родителите по трибуните са  далеч от моите разбирания. На един от последните ни мачове наш играч влезе в пререкания с родителите на съперника и аз веднага го извадих, независимо от това, че изоствахме в резултата. Момчетата са на терена, за да играят по правилата, а не да се разправят помежду си или със съперника, съдията и зрителите. В школата трабва да ги научим и на каквото ги науча, такива ще станат. За това ги пускам и на различни постове, за да имат футболна култура за големия футбол.  


- Как определяте кой къде да играе и имало ли е конфликти по този въпрос?
- Първо ги питам, след това ги пускам на различни позиции и накрая решавам. Принципът ми е да работя на базата на диалог и взаимно уважение и това ми помага да ги убедя в моята гледна точка по този въпрос. Колкото до нарушения на дисциплината, опитвам в разговори с момчето да изгладим проблема. Няма случай, в който да съм обидил футболист по някакъв начин. Най-лесно е да изгониш провинилото се момче от отбора и да го пратиш на улицата с всичките й пороци. По-трудно, но и по-правилно е, да опиташ всичко, за да го задържиш във футбола, обществото и правия път - с разговори, убеждаване и взаимни компромиси. В годините досега винаги съм успявал да изграждам отлични колективи в отборите ми. В Локо 101, макар че положението беше тежко, една година за рожденния ми ден дойдоха в блока, за да ме поздравят. Имаше деца по стълбите на петия етаж, на който живея, до входа на блока.

 


- Канили ли са ви в големите школи в София?
- Да, но на няколко пъти отказвах, защото аз бях там заради децата и те бяха там заради мен. Играехме на една асфалтова площадка, но биехме Левски и ЦСКА. Много от момчетата, които не бяха от София, често нямаха пари и за храна... Опитвах се да им помагам във всичко. Tова беше възнаградено с добра игра и спечелени първенства. После имах възможност да поработя в Славия, да видя как е в голям клуб и в екип с други треньори, с добра база... По най-различни причини си тръгнах след края на първенството.


- Може би е разминаване по прословутата тема с очакваните резултати...
- Това е една от болните теми в детския ни футбол. Знаете ли колко пъти са ми казвали „Ние не гоним резултати”, но след първата загуба почват да те притискат. След седмица ние бием, аз напомням на шефовете за стария разговор, а те отговараят „Е, какво толкова като сте спечелили”... Резултатите трябва да са следствие от добрата работа, а не самоцел. Тук искам да ви кажа нещо без да ме питате. Всички се чудят защо футболът ни е на това дередже - сипят се обвинения към държавата и клубовете. В тези случаи си спомням интервю на Франц Бекенбауер отпреди няколко години, в което обясняваше причините за бума на немския футбол. Там той разкри коренната промяна на стратегията за работа с подрастващите. Преди най-силните футболисти са били концентрирани в 5-6 водещи клуба. След това те създават заедно с федерацията, клубовете и общините, близо 400 футболни центъра в цялата страна. Това позволява на талантливите момчета да играят, защото ако събереш най-добрите 25 в Байерн (Мюнхен) ще играят 15, а останалите се съсипват. А така се създават конкурентни отбори във всяка провинция и възраст. Всички виждаме с какви играчи и отбори разполага Германия в момента.


-  Кое пречи на разрастването и засилването на нашите клубове?
- Задайте си въпроса защо в големите школи в София трябва да има отбори с по 30-40 състезатели. Колко от тях играят и колко се съсипват от безплодното трениране? Тези клубове имат база и треньори, но те не са достатъчни, за да поемат този наплив и така качеството на работа пада заради таксите. Според мен таксите са един от най-големите врагове на футбола у нас. Левски, ЦСКА и Славия пак ще взимат най-доброто, но останалите ще имат шанс да играят. За целта те трябва да си лимитират броя на децата в отборите, но таксогонството и заблудата на част от родителите не позволяват това да се случи. Хората не си дават сметка, че основната задача пред детето им е да се социализира и да се научи да играе футбол, а това става с тренировки и участие в мачове. Просто няма как да стане без игрови минути. И какво се получава - едните имат деца, които надхвърлят възможностите им за добра работа, включване в основната група и индивидуално отношение, а останалите се чудят как да съберат 11 момчета за един отбор. При това положение е логично да сме точно там, където сме и няма смисъл да се обвинява този и онзи, когато основният проблем е в отношението на клубовете към децата.

 

Интервю на Даниел Мечикян и Драго Панков


----

P.S. Новият футболен клуб на Людмил Тодоров вече набира момчета, родени през 1994, 1995, 1996, 2001 и 2002 г. за попълване на съответните отбори. Повече за това можете да научите ТУК.


Коментари